Пандемията доведе до нов феномен сред учениците | ||||||
| ||||||
Учениците в предюношеска и юношеска възраст са идвали в психологическите кабинети предимно по два повода, свързани с пандемичната обстановка – загуба на мотивация и отказ да се върнат в училище, каза Михайлов. Първият проблем, който е свързан със загубата на мотивация, е засегнал дори ученици, които винаги са имали положително отношение към училището и към ученето, посочи психологът. По думите на Михайлов, това се дължи на обстоятелството, че училищната среда не е само място за усвояване на знания, но и пространство, в което до голяма степен се развива социалния живот на децата – там те изграждат връзка със своите връстници, с формалните авторитети, каквито са учителите, с институциите, каквото е училището. Там се изграждат приятелства, любовни отношения, изгражда се идентичността, самооценката и т.н. "Когато се изгуби тази среда, няма къде да се реализират всички тези потребности и влечения, които реализираме в социалния си живот", посочи Михаил Михайлов. Според него, резултат от този загубен социален живот е именно намалената мотивация за учене. Друг фактор, който влияе на мотивацията, са самите учители. Ако те загубят своята мотивация или желание за работа, това се усеща много ясно от учениците и им влияе, смята още експертът. Причините за втория по-сериозен проблем, който е свързан с отказа на младежа да се завърне в училище, е трудно да се обобщят, защото често тези, които отказват да ходят на училище, отказват да ходят и на психолог и съответно този проблем не е изследван достатъчно, каза Михаил Михайлов. Той уточни, че това, което правят психолозите, е да разграничат от самото начало дали става въпрос за "психиатричен проблем" (т.е. дали има психична болеcт), или не. Ако не става въпрос за психична болест, най-често причините са две, каза Михайлов. Едната е, че образованието (не желанието за учене) във възпитателния процес не е със стойност на задължение за всички, а е въпрос на желание и комфорт. Обикновено младежите живеят предимно в диадичен свят, в който доминира връзката им с родителите, най-често с майката, коментира Михайлов. Според него, тази връзка доминира в степен, че ако детето иска да манипулира, да промени реалността, то манипулира родителя си. В такива връзки изискванията на реалността и на социума са на второ място, смята експертът. При по-малките ученици проблемите са различни, каза Михайлов и допълни, че при първокласниците са свързани с адаптацията в училище. Някои от тях са имали проблем, защото адаптацията се е прекъсвала от затваряне, а после е започвала наново след отмяната на локдауна. По думите на психолога, причината за тази трудност при пренасянето на действителността е, че до 11-12 г. децата нямат напълно развито абстрактно мислене, обясни Михайлов. |
Още по темата: | общо новини по темата: 14986 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2498 ] следващата страница |