ВМА с инициатива срещу рака на панкреаса | ||||||
| ||||||
Голяма част от онкологичните заболявания, ако бъдат открити в ранен стадий, са лечими. Това, обаче, се отнася в много по-малка степен в случаите, когато става дума за рак на панкреаса. За съжаление, това е диагноза, върху която в последните години се изразходва много голям ресурс, но далечните резултати не са от най-добрите, казва проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на Военномедицинска академия (ВМА). Днес ракът на панкреаса се нарежда сред социалнозначимите такива. Познаването на симптомите може да помогне за по-ранна диагноза. Те обаче са доста неясни и трудно забележими. Повечето болни са мъже и затова те трябва повече да внимават за издайнически симптоми като дискретни болки в кръста, необоснован диабет при млади – 40-50-годишни хора, внезапно пожълтяване. В повечето случаи хората не им обръщат внимание, мислят си, че става въпрос за дископатия или нещо подобно, което "забавя" истинската диагноза. А сред рисковите фактори се нареждат стресът, нерационалното хранене, водещо до затлъстяване, тютюнопушенето и повишената кръвна захар. Проф. Никола Владов апелира за пореден път хората да не си "спестяват" профилактичните прегледи и при най-малките съмнения да се консултират със специалист. По думите му, хирургията на панкреаса е едно от най-големите предизвикателства на съвременната хирургия и се прави в центрове с богат опит в панкреатичната хирургия, както по отношение на броя на операциите, така и по отношение на менажирането на следоперативните усложнения. Такъв център е ВМА, където годишно вече извършваме между 70 и 100 пакреатични резекции, а само през 2019-2020 година техният брой надхвърли 100. Това е един показател за добрата тренираност на екипите на ВМА по отношение на лечението на рака на панкреаса, отчита проф. Владов и добавя: Няма как да се съглася с твърденията, че и с операция, и без нея се живее еднакво дълго. Според данните, с които разполагаме – без намесата на хирурзите преживяемостта е около 7,2 месеца. Докато, след операцията този период се увеличава с до 60 месеца. |