| Андрей Ковачев: Нужна е държавна политика за историческите ни общности по света | ||||||
| ||||||
- Защо албанският премиер Еди Рама продължава с внушенията, че България е блокирала членството на Албания в Европейски съюз? Наш гост е Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент и експерт по политиката и по събитията на Балканите. Защо постоянно трябва да се вади името на България като пречка за европейското бъдеще на Западните Балкани? Какво пречим на лидерите на тези страни? - Първо според мен трябва много ясно да очертаем какви са отношенията между България и Албания в исторически план и в съвременния свят. В исторически план ние винаги сме си сътрудничили, имали сме много добра координация на борбата срещу окупацията, сръбската окупация тогава на кралството на сърбите, словените и хърватите, и бих казал винаги сме били на една и съща позиция. Нека да не забравяме, че партията на Еди Рама тайно и с опозицията, но основно партията на Еди Рама подкрепи за първи път признаването на историческите български общности в Мала Преспа, Гора и са признати като такива в Република Албания. Ние и в съвременния свят продължаваме да бъдем партньори и да бъдем близки по всички теми, които ни вълнуват – евроинтеграцията, разбира се, членството в НАТО, противопоставянето на пропагандата, идваща от Русия. Така. Това е от една страна. Но от друга страна, разбира се, характерно за премиера Еди Рама е, че той е доста директен в изказа си, по някой път прави за хора, които не го познават, странни изказвания. Аз изслушах цялото негово изказване, 23 минути в Стратегическия форум в Блед, който се състоя. Между другото, нямаше голяма разлика между скечове на някой артист, той самият казва, че е артист – имаше много смях в залата, той направо може да участва в някое комедийно шоу. И веднага се свързах с Еди Рама в сряда следобед, той каза, че никога не е изричал тези думи директно – че България е тази, която осем години е спъвала Албания. Направи и туит в "Туитър“. И аз наистина смятам, че ние трябва да преодолеем тези, бих казал, закачки, защото ние имаме много по-важна тема с Албания. Това са нашите исторически общности там, които трябва да бъдат подкрепени. Тук България трябва да свърши тази работа, финансово и по всякакъв начин, също така и с тези, които искат да получат българското гражданство и имат право на това да го получат по-бързо, да подадем ръка на нашите сънародници, които живеят в Република Албания, и да имаме възможно най-добри отношения с Република Албания, а да не се вторачваме наистина в скечовете, които за съжаление Еди Рама понякога прави. - С това може би да си обясним и острата реакция на българското Министерство на външните работи, с която е осъдило неговите изявления. Безспорно, след неговия туит, който както разбирам, се дължи и на вашия разговор в сряда следобед, картината малко се прояснява, но така или иначе, закачката е закачка, а думите са казани. Понякога във Външно министерство възприемат нещата без много чувство за хумор, особено когато те засягат достойнството на страната ни. - Абсолютно правилно. Но пак казвам, ние сме в огромен дълг. Многократно и при вас съм го казвал – ние какво правим за нашите исторически български общности там? Г-жо Събчева, какво правим ние? Колко средства отделихме? Колко пъти отидоха български политици или който и да било там в албанска Гора, в Корча, в по-малките населени места, където почти няма път, много трудно проходими са пътищата? Колко компютри дадохме, колко линейки, колко пожарни? Аз го казвам специално, защото Милен Врабевски го направи, той дарява от собствените си средства, но българската държава трябва да прави тези неща, многократно повече, отколкото който и да било български патриот като Милен Врабевски. И затова се ядосвам. Да, ние с право се ядосваме на такива скечове, но какво правим ние като българска държава? И това е критика и самокритика и към нас, че не отделяме достатъчно финансов ресурс за нашите исторически общности с най-различни оправдания, които не смятам, че са валидни, защото една Република Северна Македония с изключително малък брутен вътрешен продукт в сравнение с България отделя за тяхната комуникация и пропаганда, без да се сравняваме и без да има нужда да се сравняваме. Може би беше неправилно, че го казах така, но ние трябва да отделяме финансов ресурс и да имаме много по-сериозна политика към нашите български исторически общности и разбира се, този бих казал смехотворен закон, който имаме за българското гражданство – трябва най-накрая да бъде променен, да не обиждаме нашите сънародници, много по-бързо да получават това гражданство, разбира се, публично обаче, пред знамето, пред герба, със запазване на институционалната памет, с публичност, с името, кой получава българското гражданство, което не е срамно, а е повод за гордост. - Говорейки за Албания, не можем да пропуснем и Северна Македония. Това, че ние осъществихме необходимата, изисквана, очаквана от нас подкрепа за старта на нейното европейско членство, сякаш не се отрази много на отношенията към страната ни. Защо? Оставаме с горчивото усещане, че сме направили поредната жертва за наша сметка. - Не смятам така. Ние много ясно застанахме зад т.нар. "френско предложение“, което включва и договора от 2017 г. заедно с протоколите към него. И двата протокола, които съществуват, те са неразривна част от преговорната рамка, колкото и в Скопие да се опитват да го заметат под килима, и няма как да има напредък, ако няма напредък и по тези важни не само за България, аз мисля, че те трябва да са важни за всеки демократ въпроси – недискриминация, свободното изразяване на своята етническа идентичност на всеки гражданин на Република Северна Македония, премахнат риск от омраза, от някакви големи проблеми на работното място, от обиди в училище. Тези неща трябва да бъдат преодолени. А включването на българите в Конституцията е като гаранция, че те ще бъдат интегрирани, че няма да има проблем, както е досега, да получат кариерно развитие в държавната администрация, в местната администрация, в полицията, в прокуратурата, в съдебната система, където и да било. В момента има нула открито заявяващи своята българска идентичност граждани на Република Северна Македония. Защо е така – защото това е опасно. Ако той признае на работното място, че се чувства българин, това е голям проблем и няма как да имаме пълноправен член на Европейския съюз, където е проблем да заявиш своята българска етническа идентичност публично и ако я заявиш, да имаш проблеми от това. Затова и напредъкът по всички тези теми – недискриминация, намаляване на говора на омразата, включването на българите в Конституцията, учебниците и промяна в историческите наративи, връщането към обективния прочит на историята, основано на автентичните документи от съответната епоха, факти, документи и спомени, както е записано в договора, работата на тази мултидисциплинарна комисия, която за съжаление беше изключително бавна по политически причини или от страх от страна на историчарите от Скопие, че те ще бъдат подложени на линч, ако приемат историческите факти такива, каквито са, или към съответния исторически момент как се приемат. Това е академична наука все пак, историята не може да бъде използвана политически, въпреки че е използвана многократно, но сега сме се разбрали, че тя трябва да бъде академична наука и трябва да се основава на съответните исторически извори. Така е записано в договора. Това са хора, които са от академичния свят, те трябва да се придържат само и изключително към написаните автентични исторически извори, а не към интерпретацията, която по политически причини по-късно в десетилетията е била господстваща. - Г-н Ковачев, вие виждате ли по тези договорености в Северна Македония да имат някакъв напредък? Вече месеци минаха от подписването на договора и протоколите и от там не чуваме добри новини. - За съжаление, няма достатъчно храброст, няма достатъчно желание това да се случи, защото страхът е огромен. Страхът, че тази тема се използва от опозицията за печелене на избори или страхът, че Християн Мицкоски ще получи мнозинство при следващите парламентарни избори там сковава и Ковачевски, и Османи, и всички други политически участници да не могат да направят неща, които би трябвало в друга обстановка да са съвсем нормални, да нямаме никакъв проблем в това, че тези, които искат да се декларират като българи, които се чувстват българи, да нямат от тази тяхна постъпка негативни последици в тяхната кариера, в образованието, в намирането на работа, в живота в населеното място, където се намират, да не бъдат сочени с пръст, да не бъдат обиждани, да не са под страх, че нещо може да им се случи, да не бъдат подпалвани, както се случи в Битоля с Българския културен клуб "Иван Михайлов“, да не бъдат говорени ужасяващи неща и абсолютно историческо изкривяване за това какви са историческите фигури. Дори се стигна до там, че правителството прие промени в законодателни нормативни актове за това, че трябва да има някакъв вид цензурна комисия, втора историческа комисия, която да дава разрешение каква историческа личност имат право гражданите да изберат за свой патрон съответно на културния клуб, който са решили да основат. - Не ни дава голям оптимизъм случващото се в Северна Македония. И докога ще продължи това със съпътстващия страх? До изборите? А ако на тях спечели Християн Мицкоски, който още отсега се е заканил да денонсира както този договор, така и Преспанския, какво се случва? - Много тъжно. И аз не съм голям оптимист за това, че ще се случи бързо. Много от нашите колеги там казват, че това трябва да бъде дълъг еволюционен процес и не можело бързо да се случи, но все пак минаха 30 и няколко години. Колко дълго да бъде това нещо? И винаги когато се самоспират двете страни, няма как да започне даже този еволюционен процес или ще бъде задушен. Защото той започна през 2017 г., спомняте си много добре, със Зоран Заев имахме много положително развитие в началото и след това и той беше явно уплашен или заплашен да спре този процес. За съжаление е така. Ние трябва да продължим да бъдем, както сме демократи, европейци, да подпомагаме европейската интеграция на Западните Балкани, да подпомагаме обаче и това – малко да се върна пак към темата, нашите исторически етнически общности на Балканите и да призоваваме за спазване на основни демократични и европейски ценности, каквито са дискриминацията и ограничаването на говора на омразата. - На вас ви предстои пътуване за честванията по случай 100 години на Македонската патриотична организация. Те ще се състоят във Форт Уайн, Индиана. За какво ще говорите там? - Ще представям България, разбира се, като българин, но от правителството или от държавните органи в България нямам представа дали ще присъства някой. Знам, че нашият генерален консул ще бъде там, но колкото се може повече българско присъствие там е много добре. Това е най-старата мигрантска организация на македонските българи от Вардарска и Егейска Македония, които бягат от сръбската окупация, от другата страна, в Гърция – и от гръцки репресии, и основават Македонската патриотична организация във Форт Уейн през 1922 г., и отстояват с много ентусиазъм своя български произход. Основават десетки македоно-български клубове и културни дружества, секции на Македонската патриотична организация из САЩ и Канада. Българската държава и тук би трябвало повече да подпомогне Македонската патриотична организация в САЩ и в Канада. Аз през 2012 г. бях на една от конвенциите в Питсбърг, сега имам честта и удоволствието да представлявам Европейската народна партия и като българин, разбира се, и България на тази юбилейна 100-годишна конвенция. Ще се срещна с много приятели и познати както от "Македонска трибуна“, така и от Централния комитет на Македонската патриотична организация. Надявам се да бъдат наистина интересни и за България дни през този уикенд. - А какво е мястото на Македонската патриотична организация в американското общество? - В последните 100 години – аз съм разглеждал много от архивите и съм видял какви събития са правели те, имали са многократно и поздравителни адреси от президенти на САЩ, сенатори, конгресмени, правили са много сбирки, културни, кулинарни, танци. Броевете на "Македонска трибуна“, които между другото до 1990 г. са на български език, на стария правопис преди 1945 г., който изменят комунистите. След 1990 г. вече второ, трето, четвърто поколение от емигрантите от Вардарска и Егейска Македония на английски език издава "Македонска трибуна“. Те са се отдали на запазването на своята културна, езикова традиция. Между другото, попадна ми преди няколко дни един призив на женската организация на Македонската патриотична организация преди 50 години, на 50-годишнината, където те призовават жените от цял свят да им помогнат да запазят своя език, специално пишат "българския език“ в поробена Югославия, от комунистите Югославия. Един от основните на стария президент на Македонската патриотична организация Филе Дамов, който е на 96 години и се надявам, че ще бъде възможно – поне така чух, че ще бъде и той във Форт Уейн, но основен принцип на тази организация е антикомунизмът. Те са пострадали изключително много от комунистическите репресии на Титова Югославия. - Като ви слушам, за пореден път се връщам на вашата теза, която многократно сме обсъждали в разговори в "Това е България“ и ще продължим да го правим, за необходимостта от българска държавна политика спрямо нашите общности по света. - Абсолютно задължително е да имаме такава политика, но която да не бъде само листове хартия, а да бъде подплатена със сериозен финансов ресурс. Цоня Събчева |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Andrei-Kovachev-Nuzhna-e-durzhavna-politika-za-istoricheskite-ni-obshtnosti-po-sveta-1380955
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.