| Ръчната мартеница заплашена от китайска дрънкулка | ||||||
| ||||||
През последните две седмици във всички оживени места на столицата можеха да се видят червено-белите панаири на мартеницата, в които мнозина са вложили труд и надежди. „Конкуренцията на пазара расте с всяка година", твърди Павлинка Иванова, която от близо 10 години се занимава с изработването и продажбата на мартеници като допълнителен доход. Оказва се, че студът далеч не е единствения проблем, който стои пред тези търговци, както повечето биха предположили. Освен за ограничения брой разрешителни за продажба, търговците трябва да се борят със залелите пазара китайски накити, които подбиват цените на ръчно изработената българска мартеница. Търговците на мартеници подават молби в районните общини за получаване на разрешително за продажба още от първия работен ден на новата година. В разрешителното трябва да се посочат видът и площта на съоръжението, срокът на ползване, както и точен адрес. Цената на разрешителното е за един кв.м. на ден и зависи от срока на разрешителното. Колкото по-голям е той - толкова по-ниска е цената (средно по 1.5 лв/кв.м за един ден). Така най-скъпо се оказва разрешителното за тези, които излизат да продават през последната и най-силна откъм клиенти седмица преди празника. Разбира се, цената за квадрат варира и в зависимост от мястото. Например на Витошка и Патриах Евтимий е по-скъпо, отколкото на Плиска или Пазара в Красно село. За да започнат раздаването на разрешителни, районните общини чакат да получат заповед от кмета на Столична община. Въз основа на тази заповед те дават дата, от която подалите молби могат да получат разрешителни. В районните общини определят бройките и точните места, които продавачите могат да заявят в молбите си. Срокът на едно разрешително е максимум един месец и така някои продавачи излизат да продават и цветя на осми март. Според търговците кризата се усеща и в продажбата на мартеници, които сравняват оборотите си с тези от миналата година. Купувачите ценят хубавите, ръчно направени мартеници, но по-голямата част от тях си позволяват такива за най-близките и купуват китайските „10 за лев" за останалите си познати. Така тези, които само препродават, разчитат на по-големи продажби за сметка на ръчно направените, които са по-скъпи, но и уникални. |
