| Фехтовачът Тодор Стойчев: Можем да направим много велики неща | ||||||
| ||||||
(Интервюто е направено преди Тодор Стойчев да се класира шести на сабя на Европейското първенство по фехтовка за младежи и девойки в Талин!) Здравей, Тодоре. Новата 2023 година започна, при теб тя как стартира? Стартира със Световна купа за младежи в Будапеща, където индивидуално имаше какво още да се желае, станах 17-и, но в отборната надпревара показахме доста стабилна игра и станахме пети. След това имахме Световна купа в Пловдив, където индивидуално се представих добре и станах трети, а отборно станахме осми. През миналия сезон спечели бронзов медал на сабя при младежите на Международния турнир "Аспарухов меч“, а през декември взе златото на турнира за Световната купа при младежите в Полша. Това ли са най-големите ти успехи до момента? Това са най-големите ми успехи. На кадети имам още успехи, но те са преди 3 години, тогава взех Eвропейската купа. На младежи със сигурност този сезон ми е най-успешният. В момента си на 7-о място в Световната ранглиста до 20 години, а ти самият си на 19, предполагам, че усилията вече ще ти са насочени към представянето при мъжете? Разбира се. Сезонът на мъжете вече е започнал, но в момента се концентрираме повече върху младежите поради причината, че младежите сезонът им приключва със Световното, което е в края на март - началото на април, а мъжете – Европейското и Световното са лятото. Така че имаме време след като приключат младежите да се концентрираме изцяло върху мъжете, и започването вече на мъжкия сезон и приключването на младежкия и преминаването, да се надяваме, да е хубаво, от младежи към мъже. Състезаваш се с дясна ръка. Кои са силните страни при теб и къде смяташ, че още трябва да работиш? Мисля, че имам добра скорост и физика за възрастта си, но сравнявайки с мъжката игра и играта, която трябва да покажа в бъдеще, има още много какво да се работи във всеки един аспект: в техника, във физика, в психика. България сякаш възражда фехтовката в последните години и се разви много женското направление, а наскоро отборът ни при жените спечели историческа Световна купа. Това действа ли ти мотивиращо? Смяната на поколенията, което се получи след 2016 година след успеха на Панчо на Олимпиадата, тази смяна на поколенията остави моето поколение, което тогава се състезаваше на кадети, още бяха много малки, ни остави без по-големи примери, без мъжки пример, мъжки отбор, хора, които да ни дърпат нагоре. И затова този успех, който сега виждаме на национален отбор за жени и тези успехи, които те правят, са един дългоочакван пример не само за нас, за това поколение, което в момента е юноши и първа година мъже, но и за малките, които са кадети, които се надяваме ние да можем да покажем, че е възможно това България да печели световни купи, медали от световни и европейски, и да се наложи на мъжете, защото там е фехтовката, там е истинската надпревара и изживяването е съвсем различно, конкуренцията е ненадмината и много по-масова от младежите. След представянето на Панчо Пасков на Олимпийските игри в Рио, когато той победи многократния олимпийски и световен шампион от Русия, оттогава насетне България е започнала да гради нови млади отбори за бъдещето. Така ли? Точно така е. С едно уточнение, че България винаги се е опитвала да създаде може би по европейски образец школа, в която да има постоянно подменящи се поколения, което дотогава не е имало. Винаги е имало дупка в поколенията, и това е била нашата цел винаги – да направим постоянно поколение, да нямаме дупка в поколенията, да имаме за всяка една възраст нови хора, които постоянно да носят успехи. И всъщност, с успеха на Панчо беше може би успешен опита за създаване на школа, която да изкарва нови и нови поколения постоянно. При мъжете има ли шанс да сглобим боеспособен отбор през следващите години, който да се бори за отличия на големи форуми? Като на младежи, така и на мъже смятам, че можем да направим велики неща, въпреки малкото ни индивидуални изяви. Красотата на отборната надпревара е, че индивидуалните качества са настрани от отборната игра. И това може да е изключителен плюс за нас, защото с нашето отношение, с нашето приятелство и тази сплотеност, която имаме в младежкия отбор, който както и да го гледаме след няколко години ще бъде и мъжкият – ние ще пораснем и ще навлезем в мъжката фехтовка, и смятам, че с нашата сплотеност можем да направим много велики неща. Може да се борите по отличия, по представяне с жените или? На този етап е трудно да кажем. Жените имат изключително голямо постоянство, защото зад този медал, който те извоюваха в Узбекистан на Световната купа, зад него има изключително много постоянство, като "Топ 8" , имат влизания в четворки, имат постоянни класирания, и постоянно се изправят и дори да загубят, правят изключителни срещи с много големи страни и наистина много добри отбори. Те победиха Италия, с Италия са играли още 20 пъти, всяка една среща е била изключителна ключова за успеха на жени. Всъщност, ние първо трябва да натрупаме точно този опит – да играем достатъчно много време, достатъчно много опит да натрупаме в отборните надпревари, защото както казах, са съвършено различни от индивидуалните, и по този начин ние спокойно можем да се изправим и срещу световния елит. Ако можеш накратко да обясниш на нашите слушатели каква е разликата в дисциплините сабя, шпага и рапира? Сабята е моето оръжие. Там поражаемата повърхност е от торса нагоре, като можем да нанасяме туш с всяка една част на сабята – то бива с гарда, с върха на острието или със средата и началото на острието. В рапирата поражаемата повърхност е само торсът, без ръцете, без краката. Оръжието е най-леко, и там не можем да нанасяме точката с острието, а трябва да го нанесем с бутонче, което се намира на върха. Винаги трябва да мушкаме, и при удар, нанесен с рязане, какъвто при сабята би се броял, в рапирата няма да се брои, както е по същия начин и при шпагата. Там обаче разликата с рапирата и шпагата, които са и двете мушкащи оръжия с бутони на върха, поражаемата повърхност, демек мястото, на което може да се нанесе туш, е цялото тяло, включително и обувките, китки, крака, ръце, маска. А ти мислил ли се освен в сабята и в някои от други две дисциплини да се състезаваш? И двете други оръжия много ми харесват, много са различни. Колкото и да е фехтовка, толкова са съвършено различни, че едва ли не друг спорт. Много са красиви и двете други оръжия, двете други дисциплини. Не съм мислил да се местя, винаги сабята ми е била любима. За какво си амбициран за тази нова 2023 година? Имаме европейско и световно на младежи, имаме Европейски игри, които са съчетани с европейското на мъже и световното на мъже. Надявам се да мога да се представя подобаващо на бъдещите състезания, надяваме се не само на индивидуални, а и на отборни успехи, защото на младежи можем да се подредим на стълбичката отново и да вземем медал, дори и купа, също е възможно. Ще дадем всичко от себе си. Индивидуално Европейското и Световното ще бъдат моите последни състезания на младежи и ще дам всичко от себе си да я завърша тази възраст подобаващо. Отборното ще се реши от нашите отборни усилия и психика. Там целият отбор ще се раздаде на абсолютен макс. А по-конкретно за теб на какво ще си доволен? Не мога да ви кажа на какво ще съм доволен. В момента ако ме питате, на нищо освен на първо място не съм доволен, тогава е възможно и по друг начин да мисля, зависи как протече състезанието, но мога да ви кажа, че може би ще се чувствам задоволен, ако стана световен шампион. Добре. Пожелаваме го. Предполагам още ти е рано за олимпийски игри или има някакъв шанс да те видим в Париж? Трябва да съм оптимистичен и смятам, че шанс винаги има, но дори и да е една година да остава, съм оставил олимпиадата настрани, така сме преценили с треньора, че олимпиадата за момента не е следващото състезание, не трябва да се готвим специално за нея, защото все пак съм на 19-ет и има изключително много време докато вляза в най-добрите си години, в пика си. За момента сме се концентрирали в младежите, след това ще се концентрираме в завършването на този сезон на мъже, и чак началото на другия ще се говори за олимпиада. Къде тренираш и къде се подготвяш? Аз се подготвям във Фехтовален клуб "Свечников". Ние сме клуб, който главно се занимава със сабя, имаме и рапира, но главно се занимаваме със сабя. И в този клуб е и националният треньор Ивайло Воденов. Не е ли точно там мястото, където се подготвя женският национален отбор? Абсолютно. Всяко едно от трите момичета, които спечелиха Световната купа в Узбекистан, е също от клуб "Свечников" и също е при национален треньор Ивайло Воденов. Ако имаш още нещо какво да добавиш, ако не, нещо да пожелаеш на нашите слушатели. Искам просто да ви благодаря за тази възможност да изкажа няколко думи за мен и фехтовката като цяло. Надявам се сезонът да приключи хубаво. И мога да пожелая само приятен ден! Благодаря много. Аз благодаря. Георги КУСИТАСЕВ |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Fehtovachut-Todor-Stoichev-Mozhem-da-napravim-mnogo-veliki-neshta-1583497
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.