| Актьорът Константин Еленков: Понякога скромността граничи с лицемерие | ||||||
| ||||||
Представлението обаче няма да е акцентът на нашия разговор днес. Дори и за нас би било трудно да го опишем с няколко думи, затова съветваме ви просто да го гледате. Днес ще си говорим откровено с Константин Еленков, по-известен като българския Одисей , а вече и Едип в постановката "Едип и пророците". Въпреки своите 27 години, Константин вече може да се похвали с главни роли в постановките: "Калигула" и "Бащата" за Народния театър, както и с "Одисей", "Коприна", "Майстори", "Солунските съзаклятници" и още много други към пловдивския театър. Актьорът произхожда от фамилия, известна в средите на изкуството. Майка му е Диана Добрева – актриса и театрален режисьор, а баща му е българският комедиен сценарист и писател Ангел Еленков-Аци. Повече за това какво е да "вирееш" в такова семейство и за любовта към изкуството ще научите в интервюто му пред Велизара Ангелова за "Фокус". Здравей, Константин. В едно старо интервю сподели, че все още се чувстваш в сянката на родителите си. Смяташ ли, че вече си успял да излезеш от нея или положението е по-скоро на светлосенки? Приятен въпрос. Аз съм казвал, че съм в сянката им, наистина. Това за мен обаче никога не е било нещо лошо. Напротив, то е хубаво, защото човек има нужда от време на време да се скрие на сянка, когато стане "напечено". Аз съм горд с това, което са родителите ми, семейството ми. Не искам да надскачам тяхното, тъй като аз съм свое собствено същество и аз вървя по друг път. Моите неща са други и аз няма да минавам от сянката им, аз просто ще създам своя собствена светлина. И все пак това, че произхождаш от доста известна актьорска фамилия, повече ти помага или пречи в кариерата? Много често е имало зли езици, но аз не обръщам внимание на това. Непукист съм. И също така съм ужасно нескромен човек. В смисъл, че не харесвам скромността, когато тя е на всяка цена. Затова смея да твърдя за себе си, че аз знам какво и как съм постигнал сам. А това, че съм от такова семейство абсолютно поравно ми пречи и помага. Пречи заради подозренията, че успявам посредством родителите си. Но и ми помага, защото съм отрасъл в една среда, в която аз вече имах знанията горе-долу как се случват нещата в изкуството. Тоест много по-малко фактори са ме изненадали по време на професионалната ми кариера като актьор. Спомена, че смяташ себе си за неособено скромна личност. Какво мислиш за това качество? Аз съм скромен дотолкова, доколкото е нормално да си скромен. В същото време не съм, както вече казах, защото скромността в един момент започва да се превръща в лицемерие. Според мен тези неща не трябва да се премълчават, само защото си мислиш, че така си по-добър или възпитан човек. Глупаво е. Това не е свързано изцяло с арогантността. Но дори и да е, аз не виждам лошо човек да е малко арогантен. Мечтата на по-младите актьори обикновено е обвързана с реализация в кино или телевизионна продукция. Ти предпочиташ театралната сцена. Защо? Абсолютно, така е. Аз съм се влюбил в театъра, не в киното или в телевизията. Не съм актьор, за да преследвам слава и пари. Актьор съм, защото за мен това е кауза, която съм съм "съградил" в театъра още от дете. Бих искал наистина да съм част от онази революция, онзи бунт в изкуството, за който все се говори. Трябва да има бунт в изкуството и мисля, че ще го доведем само и единствено през упоритостта на това да останем в театъра, да останем в България. Това, което искам и виждам според мен е в театъра. Ако театърът и актьорското майсторство просто изчезнат от света, с какво щеше да се занимаваш тогава? Защо изобщо реши да станеш актьор, освен семейния фактор? Почти беше невъзможно да не се занимавам с това. Но ако изчезнат от света, винаги съм казвал, че с голямо удоволствие бих бил антиквар. Много обичам стари вещи, такива с история. Бих се радвал да си имам някакво мистериозно, свито в безистен магазинче, да си стоя отрупан с някакви красиви предмети. А станах актьор, освен семейният фактор, защото…ами, защото така. Така съм роден! Звучи банално и гадно, но е така, наистина. Кой ти повлия най-силно като модел на поведение в живота? Коя е мисълта, която те съпътства в моменти на трудност? Цялото ми семейство ми е модел на подражание, абсолютно всички. Те са изключително интересни и истински хора. Страшно радикални във вижданията си за живота, в желанията си, много твърди и убедени във всичко, което правят. Мисълта, която ме води в живота е проста. Живота е прекрасен и създаден за живеене и аз просто искам да взема максимума. Искам да изживея "цялото", без нищо да ме събаря. Защото разбрах, че човек няма какво да губи. Може да изгуби единствено материята, но никой не знае докрай какво е духа и какво следва след това. Винаги има изход и начин. Въпросът е само да вярваш и да живееш! Как успяваш да задържиш концентрацията си по време на двучасово представление? Особено в моментите, в които си извън сцената. Слава богу в по-големите спектакли концентрацията е най-силна. Аз не излизам от сцената, не и за повече от 30 секунди. По този начин и не излизам от транса. Много странно нещо е това. Аз го наричам свръхконцентрация. Знам, че един спектакъл е минал добре, когато след края на представлението не помня нищо, не помня как съм играл. Аз съм бил там, но съм изчезнал като себе си и съм станал очевидно нещо друго. Хем е като полет, хем е много изтощително, защото не си даваш сметка колко много си дал. Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш? Една от ролите, които мечтаех да изиграя, толкова силно исках да я играя, че не устоях и си я режисирах сам - ролята на Велмон в "Опасни връзки". В средите на изкуството си известен не само с актьорските си умения, но и като доста добър кулинар. Кое е ястието, което обичаш да готвиш най - много? Те са две, затова ще кажа и двете. И двете ястия са ми като почерк в готвенето, тъй като са най-бързите и най-ефектните неща, които можеш да предложиш. Например в ситуация, в която се разбираш за вечеря с някого след два часа и ти си иска да сготвиш, но не си си съобразил много нещата и времето за подготовка. Едното е картофено суфле, а второто е салата "Снежанка". Кое е по-добре, актьорът да получава близки до неговата същност и настоящо състояние, роли или нещо коренно различно от него? Аз обичам и двете неща. Близките, защото резонирам с тях и както те попиват вътре в мен, така и аз в тях. При далечните имаш сладостта от това да изучаваш някакъв друг образ, да съградиш някакъв друг човек, но през теб. Тоест той не е категорично друг иначе става бутафория. Това е много интересно как ти трябва да минеш през образа, защото хората казват: "Образът трябва да мине през теб". Не. Когато е далечен, ти трябва да минеш през него, да доведеш себе си максимално до този човек, който стои срещу теб написан или поискан. Може да се каже, че с представления като "Едип и пророците", "Коприна"и "Одисей" твоята майка стана революционер на българската театрална сцена, като размива тотално представите за традиционен театър. Несъмнено, говорейки за тези творени,я можем да изброим безброй суперлативи. Смесица от модерни технологии, мултимедия и специални ефекти, и същевременно традиционна драматична игра. Но мислиш ли, че ценителите на театъра приветстват изцяло този тип постмодерен театър? Разсейва ли това, фокусът от добрата стара актьорска игра? Ще започна отзад напред с въпроса. Според мен не размива фокусът от "добрата стара актьорска игра", както казахте. Ако си достатъчно "шлифован", не би трябвало да ти попречи. На много хора им, защото искат да се обърне по-конкретно внимание на самите тях. В такъв гигантски проект на всичко се обръща еднакво внимание, за да може да се получи тази хомогенна смес, която са тези спектакли. В повечето спектакли обикновено виждаш всичко зад сцената. Тук обаче виждаш пълнота! Целият този свят, който тя създава и ти живееш наистина в него. Много е интересно. Според мен публиката е публика. Тя винаги ще приема всеки спектакъл различно, критика се намира винаги. Аз не харесвам театрална критика, въпреки, че това е много силно изказване. Защо не одобряваш театралната критика? Изкуството е начин на изразяване, гледна точка. Не можеш да кажеш, че гледната ми точка не е вярна. Тя не е вярна според твоите разбирания, но тук не се занимавам с твоите, а споделям моите. И в двата случая си добре дошъл. Тук няма грешно и няма вярно. Казват, че добрият актьор сякаш предоставя тялото си на души, останали без такова обаче. Изморително ли е това и как се отърсваш? Това е усещане е особено. Да предоставиш себе си на нещо друго е ужасно силно и красиво, и когато отново се върнеш усещаш, много силна умора. Чувството е сякаш си карал три часа кънки на лед, събуеш ги и отново обуеш нормалните си обувки. Хем ги чувстваш ужасно леки, хем пулсират, хем е още по-особено. А за почивката, това наистина е един плюс за актьора. Можеш наистина да си починеш, но не точно от самия себе си, а като мен в живота. Тоест можеш да си починеш от истинския живот, реалността, но не цялата, а битовата. Тя е нещото, което изморява най-много човека. Актьорството ли е крайната цел и мислиш ли в даден момент да започнеш да се занимаваш с режисура, като майка си, или нещо още по-различно? Аз вече съм се занимавал с режисура, а в главата си и не спирам да се занимавам. От много дълго време мисля следващото си режисьорско встъпление на сцена и то предстои да бъде много скоро. Когато говорим за режисура и актьорство аз не ги разделям много, защото искам да играя в спектаклите, които поставям. Според мен е много важно за един режисьор да е бил първо актьор, тогава само знаеш какво е. Нищо лично към режисьорите, които не са били актьори, разбира се. Прагматичен ли си? Изключително непрагматична личност съм! Прагматиката е нещо, което не познавам. Дори не съм сигурен, че знам етимологията на думата. Актьорът няма комфортна зона или всичко е комфортна зона? Много актьори се борят с това. Някак си в НАТФИЗ влизаш на 18-19 г. и завършваш и целият този процес за някои хора е опит да излязат от комфортната си зона. Една огромна част от това да се научиш да си актьор е свързана с това непрекъснато да можеш да се предизвикваш, напускайки зоната си на комфорт. Според мен най-добре е изобщо да не си създаваш зона на комфорт, а тя да е точно всичко. На този етап аз нямам роля, в която да не се чувствам комфортно! Всеки говори за вашето куче-Байрън. То често е обект на внимание от различни знаменитости. Притесняваш ли се, че някой ден може да стане по- известно от теб? Байрън вече е по-известен от мен! Той стана известен, покрай това, че много работех и какво се оказа, че аз всъщност работя за неговата слава, не за своята. Тъй като го оставям при всякакви мои познати хора, а аз нали никога не се занимавам със социални мрежи, защото намирам идеята за тях за скучна и студена. Но слава богу има хора, които го снимат непрекъснато, качват го на сторита и той стана един инфлуенсър! "Инфлуенсва" с красотата си! Не мисля, че ще стане по-известен от баща си. Надявам се да не стане, надявам се да бъде добър с мен… Често хората гледат на актьорите като на едно малко или много затворено мини общество. Ако е така, чувстваш ли се комфортно, когато излизаш от него? Това винаги е било някакъв тип обвинение от външния свят към нас. Виж колко интересно го казвам – "външния свят". Все едно ние имаме нашия свят и всичко останало е там. Но то наистина е така. Ние сме обградени от един по-малък кръг поради простата причина, че ние не излизаме от театрите си. Правим това по цял ден и е нормално да ни е това обкръжението. Имам много приятели, които не се занимават с актьорство и се виждам рядко с тях. Проблемът е, че ти просто работиш и докато създаваш, тези хора, които са ти колеги, ти стават много близки приятели, а дори и семейство. Иначе трябва да си най-самотният човек на света. Няма как! А ако попадна в среда, която е извън изкуството, се чувствам прекрасно. Сверявам си часовника, а те жестоко много ми се забавляват. Смеят ми се непрестанно на глупостите и на мен ми е страшно приятно. Някак си семплостта и това, че те нямат тези натоварвания от това да се говори за театър, да се говори за изкуство, за нещо такова, ме кара да си почивам и ми е приятно. От особена важност за актьора е да има богат вътрешен свят, но и добре усъвършенствани двигателни и говорни умения, с които да го изрази. Това, което също отличава актьора от останалите хора, може би е недотолкова "тихото“ желание да бъде видян. Къде стои то в пирамидата на характеристиките и има ли доза алчност? Не е алчно. Аз това съм го казвал много често на някакви хора, които да речем пишат. Той си пише нещо там – поезия, пиеси, мисли и казва: "Не, аз го правя за себе си, но ето ако искаш виж“. И аз това казвам: "Всеки пише, за да бъде четен“. В един момент разбрах обаче, че не е точно така. Ако си наистина човек, който се е отдал на изкуството и някак си това е начинът ти на изразяване, за мен тогава по-правилното е: всеки пише, за да бъде чут. Защото има какво да каже и така е и с всеки актьор. Той казва нещо или по-скоро пита нещо в идеалния случай. Аз питам въпрос, който ме интересува, дайте да си го зададем всички и заедно да търсим отговора. Ние се стремим към това да бъдем чути. Коя е песента, която те описва най-добре в настоящия момент? Аз винаги съм имал едно парче, което съм наричал "саундтракът на живота ми“ и то е на Bonobo-Silver. Това е нещото, което като движение, звучене и стил описва най-добре това, което е вътрешната ми енергия в живота. Според мен като цяло музиката е едно от най-важните изкуства, създадени някога и най-извънредните. Хората на изкуството често странят от политическия аспект на обществения живот. Имаш ли мнение, свързани с политиката въпроси, интересуваш ли се? Мен не ме занимава политиката, за мен тя трябва да бъде превърната в държавна администрация и нищо повече. Не трябва да се дава власт и извънредни правомощия на управляващите, тъй като те трябва да служат на народа, а не народът да служи на тях. Затова сме демокрация, а не монархия. Тези хора не са ни владетели, ние трябва да сме техните и те да отсяват желанията ни, най-практичните и най-възможните за изпълнение, естествено. Също така въпреки всичко много артисти ги занимава политиката и дори цялото им изкуство е посветено на политически виждания и социални проблеми. Аз се занимавам по-скоро с проблемите на духа, емоцията и човешкия разум, отколкото с тези на социалното живеенe. Велизара АНГЕЛОВА |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Aktyorut-Konstantin-Elenkov-Ponyakoga-skromnostta-granichi-s-licemerie-1659441
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.