Журналистка: Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци само след два дни проследяване на нашите новини | ||||||
| ||||||
Ето и цялата й публикация: У нас край няма. С години. Или докато намерят жертвата на парчета в багажник, в язовир, някъде... Жена от Стара Загора е малтретирана над 4 часа. Четири часа за едни е ярост, че им е закъснял полетът или влака, а за 14 400 секунди беззащитна жена е понасяла удари, още удари, унижение, още удари, заплахи. Може ли това да продължи 6 часа? Или 10? Или до смърт? Може. А това се е случило преди година и половина и дело няма. Насилникът броди наоколо и продължава да тероризира. Защита? НЯМА ЗАЩИТА! ДА НЕ Е БИЛА С НЕГО, БЕ! Военният от Стара Загора (пак!) е пребил бившата си жена пред свидетели на работното й място два дни преди да я застреля (това е от 2022 г). Тези, които сме напълно убедени в правото си на свобода и независимост не проумяваме какви са жените, които са родили деца от такива насилници, които са оставали с тях и след поредния побой. И понеже не разбираме, повдигаме рамене - да си берат гайлето (изразителна "българска" дума) В това е проблемът. Свободните и независимите не разбираме, защото в нашата оценъчна система е заложено нещо още в детството: не допускай да бъдеш жертва! Бягай бързо! Спаси се на всяка цена! Цената няма значение - никой не може да те удря! В последните дни като от метаново блато, покрито с циментов саркофаг, който е внезапно разчупен, се издига вонята на насилието у нас, институционално прикриваното с десетилетия. Всички новини безпроблемно вече могат да пълнят времето си само с истории на домашни зверства. И те ще продължават да извират дори само от горния слой на адската воня. Битовият алкохолизъм у нас води до огромно насилие. Липсата на институционална подкрепа подкрепя всяко насилие. Пълното отсъствие на психологическа и социална грижа е сред двигателите на битовите изтезания. Безумците, които виждаме по пътищата са най-малко страшни тогава, защото най-често отминават бързо и само ни стряскат. Но после те спират за дълго в прикритието на четири стени и там какво става... Вече не бива да говорим за "дълбоката държава", а за безхаберната държава, за разпаднатата държавност, за институционална деградация. Предстоят местни избори и този път хората трябва да избираме не муцуна с партийно знаме на дирника, а личности с доказана човешка активност и посвещение към другите. Трябват ни кметове, които да са също шерифи и за всеки от тях да знаем, че носи сърце! |
Още по темата: | общо новини по темата: 244 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/41 ] следващата страница |