Гурбетчия откровен до болка: Пот и сълзи! | ||||||
| ||||||
Ето какво пише още той, представяме ви разказа му 1:1 В началото тръгваш за благоденствието на твоето семейство... така казваш, поемаш тази мотивация, задължения и го вкореняваш дълбоко в душата си, докато един ден животът ти се промени. Между теб и любимите ти хора се ражда пропаст, а тя става все по-голяма с всеки изминал ден. Чувствата на любов изчезват и стигаш да си само един финансист. Един ден уморен, болен искаш да се откажеш от всичко, осъзнаваш че вече не можеш да намериш своето място и осъзнаваш, че работата ти е била напразна. Едва тогава разбираш, че парите разболяха душата ти, удавиха я в сълзите ти и пътят ти завършва с болка. Но за да разбереш какво значи чужбина...трябва да си изживял и преминал през всичко това. Грешка е да съдиш човек, който е тръгнал в чужбина, защото само той си знае...какво го мъчи, причината и само той може да намери своите решения. Чужбина означава... раздяла от всичко, което обичаш! А още по-тежко е, когато близките ти вече не го разбират и оценяват. Когато си се жертвал да им създадеш поне някаква сигурност в тази умираща държава, а те дори не са го забелязали, е, тогава се чувстваш глупак! И въпреки, чувствайки се така, ти продължаваш, надявайки се да се оправи всичко, а дали,.. надали..., но не спираш, защото надеждата крепи човека! До кога?! Не се знае. Кой докогато издържи и докогато му е писано! |