| WSJ: Индия постави началото на нова ера в изследването на космоса | ||||||
| ||||||
"Постигнахме меко кацане на Луната“, заяви председателят на Индийската космическа агенция С. Соманат. "Индия е на Луната." Учените в оперативния център на мисията станаха на крака и ликуваха, когато спускаемият модул с прикрепен луноход се приземи на лунната повърхност. Предаването на живо на кацането, излъчвано на уебсайта на космическата агенция и показвано по повечето новинарски канали, показа как учените ръкопляскат и викат. Индийският министър-председател Нарендра Моди се включи чрез видеовръзка от Южна Африка, където участва в срещата на върха на БРИКС. Моди похвали усърдната работа на индийските учени за това, че са отвели индийски космически апарат "до онази част на Луната, където никоя страна не е стигала преди". Той заяви, че кацането е общо човешко постижение. "Успешната индийска мисия на Луната не е само на Индия", заяви Моди. "Този успех принадлежи на цялото човечество. И той ще помогне на лунните мисии на други държави в бъдеще". Индия се присъединява към САЩ, Русия и Китай в малката група от държави, които са осъществили контролирано кацане на Луната. Постижението на Индия е още по-забележително, като се има предвид нищожният бюджет на нейната космическа агенция. Тази година Индия задели 1,5 млрд. долара (2.74 млрд. лева) за своето Министерство на космонавтиката, което включва финансиране на Индийската организация за космически изследвания. Бюджетът на НАСА възлиза на 25 млрд. долара (45.74 млрд. лева). През 2014 г. Моди се похвали, че Индия е изпратила сонда в орбитата на Марс за 74 млн. долара, което е по-малко от бюджета на холивудския филм "Гравитация". Според индийски новинарски публикации, които се позовават на бившия ръководител на космическата агенция, приблизителната цена на кацането на Луната е подобна на тази на мисията на Марс. Индия успява да намали разходите отчасти благодарение на по-ниските заплати на учените в сравнение със САЩ или други държави с големи космически програми, както и чрез пестене на гориво с използването на по-малки ракети и планиране на траектории, които използват помощта на гравитацията. Учените в индийския лунен комплекс наблюдаваха със затаен дъх как спускаемият модул започна своята операция за кацане, приближавайки се все повече към лунната повърхност, а след това преминавайки от хоризонтално във вертикално положение. През 2019 г. приблизително 15-минутният процес завърши с катастрофа и разбито сърце за първия опит на Индия да кацне на Луната. Израел и Япония също се опитаха и не успяха да кацнат на Южния полюс на Луната, за който учените смятат, че може да задържа вода и може би да поддържа бъдещо човешко селище. Районът, който вижда по-малко слънчева светлина от екватора на Луната, е по-голямо предизвикателство за кацане на сонди, предвид камъните и огромните кратери, според космически експерти. Директорът на "Роскосмос", руската космическа агенция, определил вероятността за успех на 70%. Русия се опитваше да стане първата нация, прилунила космически апарат в региона, но нейният "Луна-25" се разби в Луната. Мисията "Чандраян-3", което на хинди означава "лунен кораб“, стартира през юли. Близо 40 дни време за пътуване на космическия кораб в сравнение с по-бързата траектория на руския кораб, който се разби, се дължи на по-тежкия полезен товар на "Чандраян-3" и по-ограниченото съхранение на гориво в сравнение с "Луна-25'. Индия също изпрати своя космически апарат по маршрут, който обикаля около Земята и Луната, за да се възползва от гравитацията за своята траектория и да спести гориво. Индийските учени възнамеряват да използват лунохода, наречен Pragyan, който ще прекара 14 дни в търсене на лед и извършване на научни изследвания за топографията. След няколко часа, ако не е повреден, той ще излезе от спускаемия модул и ще започне да извършва експерименти на лунната повърхност. Успехът на индийската мисия идва, когато световните космически агенции и компании се състезават да достигнат до Южния полярен регион на Луната, за да търсят вода – критичен ресурс за всяка бъдеща лунна база. "Луната отново е в дневния ред на всички както като място за устойчиво човешко присъствие в космоса, така и като полигон за бъдещи мисии“, е заявил Дейвид Александър, професор по физика и астрономия в университета "Райс" и директор на неговия космически институт. Лунният южен полюс, по-специално, е област от силен интерес за космическите учени, е заявил Александър, поради наличието на воден лед в кратерите. НАСА заяви през 2018 г., че нейният инструмент, носен на борда на първата мисия на Индия до Луната, е помогнал да се потвърди наличието на лед. Индия и много други нации се присъединиха към подкрепяните от САЩ принципи за изследване на космоса, докато Русия планира да работи с Китай по плановете си за лунна изследователска станция. Законът на САЩ забранява на НАСА да си сътрудничи с Китай в изследването на космоса. НАСА планира полет на човек в космоса около Луната в края на 2024 г. Пекин се стреми към кацане на Луната с екипаж преди 2030 г. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 26 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/mejdunarodni/WSJ-Indiya-postavi-nachaloto-na-nova-era-v-izsledvaneto-na-kosmosa-1798117
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.