Всяко трето дете у нас е с наднормено тегло | ||||||
| ||||||
При 30% от подрастващите свръх теглото е в начален курс, 25% в прогимназиалния и намалява до около 22% в гимназиалния курс, защото децата влизат в пубертета, влюбват се и искат да изглеждат прилично, посочи тя. "Тогава настъпва друг хаос. Колкото са децата със свръхтегло, толкова са и учениците с хранителни разстройства. Ако 22% са със свръхтегло, 17-18% са с измършавяване, което винаги е анорексия, булимия или нещо подобно“, каза специалистът. Тя каза, че мазнините отвън са и отвътре. "Сърцето се обвива в мастна капсула, работи затруднено. Пълните деца имат високо кръвно налягане за възрастта си, имат омазнен черен дроб, костно-ставният апарат се обременява“, обясни проф. Байкова. Експертът добави, че преди 13 години се е установило, че уголемените мастните клетки се превръщат в ендокринни жлези и отделят хормони, които объркват хормоналния баланс на децата и учениците и води до инсулинова резистентност. Проблем Проф. Донка Байкова коментира, че проблемът с напълняването започва, когато детето прекрачи училищният праг и то продължава до 4-5 клас, след което част от децата сами решат да намалят теглото си. "След 7-годишна възраст училищният праг коренно променя храненето на българските деца. Все едно, че не са същите“, коментира тя и добави, че до тази възраст в детските заведения те са под наблюдението и грижите на експертите по хранене, които спазват калориите, белтъците, мазнини, витамини и минерали. "Ако има проблеми, те обикновено са генетично обусловени“, твърди специалистът и добави, че свръхтеглото и затлъстяването при останалите е вследствие на неправилно хранене, липса на движение, прекарване на много време пред компютър или с телефон в ръка. Съвет Професорът успокои, че процесът е коригируем и контролируем въпреки наблюденията й, че повечето пълни в детска и юношеска възраст си остават такива през целия си живот. "Моят съвет е девойките до 16 да са влезли във форма, а момчетата до 20 години“, съветва тя пред "Телеграф". |