Вашето име  
 Вашият e-mail адрес  
 Име на получателя  
 E-mail на получателя  
Вижте един любим кът от Морската градина с разлика от над 60 години
Автор: Екип Varna24.bg 08:37 / 16.10.2023Коментари ()4736
©
Надали има момче - независимо невръстно или пораснало, което да няма снимка с това оръдие от Варна?

Днес в постоянната рубрика на Varna24.bg - "Преди и сега", ще ви покажем и разкажем за един от символите на територията на Морската градина - 240 мм брегово оръдие "Шнайдер" - част от експозицията на уникалния Военноморски музей у нас.

Историята сочи, че 44-тонното оръдие е било разположено в местността Почивка от 1910 до 1958 година. За пренасянето му на днешното място, то е разглобено на три части, които отново са сглобени и монтирани пред музея.

През 1906 г. са поръчани две 240 милиметрови оръдия Д-45. Изпълнител на поръчката е френската оръжейна фабрика "Шнайдер – Крьозо". През май 1909 г. оръдията са докарани с кораби във Варна. По днешния плаж е построена жп линия, по която да бъдат превозени до местност Почивка, северно от града, а монтажът им приключва на следващата година.

Характеристиките му са: далекобойност 10.5 километра, скорострелност един изстрел на 2-3 минути, зарядът тежи 48 килограма. Разчетът на едно оръдие е 28 души.

По време на Балканската война 1912 – 1913 г. двете 240 мм оръдия са основна част от минноартилерийската позиция, изградена за защита на Варна. Тогава е и "бойното" кръщение на батареята. На 11/24 октомври 1912 г. пред Варна се появяват турският крайцер "Меджидие" и един контраминоносец. Когато те са на 9 700 м. от брега, батареята открива огън. Неприятелят отговаря със същото и се завързва престрелка, завършила с оттегляне на турските кораби.

Първият командир на тази батарея и на българската брегова охрана е капитан Милко Железов (1872-1955 г.). Нему е посветен и паметникът, който се намира до площадката, в непосредствена близост до оръдието пред Военноморския музей.

Милко Железов е роден на 4 ноември 1872 г. във Варна. В периода 1904 – 1906 г. той се обучава във Висшата артилерийска школа в Санкт Петербург с две специалности – крепостна и брегова артилерия. Тук той изобретява първия в историята на артилерията изчислителен прибор, за което получа от руския император награда – орден "Св. Ана“ III степен.

В България той е първият организатор на бреговата артилерийска защита на морската ни граница. На 6 октомври 1912 г. с точния огън на командваните от него батареи осуетява опита на турска ескадра да унищожи пристанище Варна.

По време на Междусъюзническата война Железов отива като доброволец командир на артилерийско отделение и воюва в района на Видин срещу сръбската армия, където получава и първия орден "За храброст“.

В началото на Първата световна война Железов е командир на Бреговата артилерийска група батареи в състава на ВМС и Варненския укрепен пункт. Като такъв, в началото на войната, той получава бойна задача – да открие незабавно огън по всеки противников кораб, навлязъл в далекобойността на батареите му. На 14 октомври 1915 г. голямата руска ескадра от 22 бойни кораба и морска авиация от разстояние 15,2 км с 60 оръдейни цеви обстрелват обекти около и в пристанище Варна. Далекобойността на неговите батареи, поради грешки в доставката и конструкцията на оръдията, е до 10 км. Той няма друг изход освен да мълчи. Това било изтълкувано като добронамерена проява към руснаците. Дворецът го снема от длъжност и го праща като командир на поделение в 5-и артилерийски полк край Разград.

Скоро той се включва във война за освобождаване на Добруджа. Отличава се с героизъм в Тутраканската епопея. Неговото отделение с две батареи удържа напора на превъзхождащ го противник, като разбива румънци, руснаци и сърби. По време на сражението на командния пункт при Железов е и княз Борис, който е възхитен от уменията му, го повишава в звание подполковник и го представя за орден "За храброст“. В края на войната Железов е повишен в чин полковник и получава третия си орден "За храброст“. Върнат е за командир на вече осакатената Брегова артилерийска група в почти напълно обезоръжен флот.

На 1 февруари 1921 г., след 51 години служба, участие в 3 войни, награждаван с 10 ордена и медали, полк. Железов подава рапорт и преминава в пенсия. По-късно е съден от Народния съд и екстрадиран от Варна. Впоследствие е реабилитиран.

Вижте "Преди и сега" от предната седмица ТУК.


https://www.varna24.bg/novini/varna/Vizhte-edin-lyubim-kut-ot-Morskata-gradina-s-razlika-ot-nad-60-godini-1860149
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.