| Д-р Ибрахим Чънар: За съжаление, българите трябва да изпият горчивата чаша докрай | ||||||
| ||||||
Министърът на външните работи на Република Турция Хакан Фидан бе на официално посещение у нас. Той започна една обиколка: Албания, България, Румъния в рамките на няколко дена, от 28 до 31 януари. Тук при мен в студиото е доктор Ибрахим Чънар – колега журналист, историк също така и политически анализатор. Здравейте. Здравейте. Приятно ми е да се видим. Г-н Чънар, започна на тази своя обиколка Хакан Фидан. Един от първите хора, които го посрещнаха у нас, беше Мустафа Карадайъ и една от първите срещи, която проведе той. По време на тези срещите бяха обсъждани най-вече двустранните отношения между България и Турция. Какво очаквате вие и какво забелязахте до момента? С Мария Габриел също беше проведена среща – там бе затвърдена позицията на България, че подкрепя Турция по пътя й към Европейския съюз. По пътя й за Европейския съюз, но Турция загуби много там, тя беше кандидат-член за Европейски съюз още 1999 година, в края на миналия век, но поради амбивалентната политика, която води Реджеп Тайип Ердоган Западът се отдръпна от него и САЩ също, има проблеми и както се казва каруцата скърца. Що се отнася до Хакан Фидан, това е нормално, той е всъщност първият министър на външните работи в така наречената Ера, Турция вече е на прага на столетието – 100 години турски република. Интересното за неговата личност е, че той замести Мевлют Чавушоглу, който беше малко по-твърд от тип "ястреби“. Хакан Фидан е възпитаник на Масачузетският технологичен институт – това говори за неговия технически капацитет, но той преди всичко е дипломат, но не е дипломат от кариерата, той е един голям разузнавач, ако може така да кажем, бил е шеф и на МИТ – турските тайни служби. Казват че той е "черната кутия“ на Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция. Всъщност той му има огромно доверие и той е дясната му ръка, и която ръка трябва да реализира неговата политика, и в частност политиката на Република Турция, която е свързана с така наречената Визия "Ос на Турция“, говорим за стратегията също, която се очертава в новия век. Чрез тези срещи на Балканите, говорим за тази совалка, Турция гледа да затвърди своята роля не просто само на Балканите, но да играе ключова роля и в останалия свят като регионална суперсила. И призванието на Фидан е той да прокламира за една независима външна политика на Турция, но политика, в която Турция ще заеме своето си място, което заема разбира се в световната политика. Той и у нас срещна подкрепа. Къде може да не срещне такава или не очаквате подобни новини да има от неговата обиколка? Не очаквам. Всъщност на практика мисля, че през август месец се видяха с Мария Габриел, той връща визитата. И сега пак тя ще връща. Оказа се, че отново е поканена в Турция. Чудесно. Това е добре за междусъседските отношения, чудесно е. Между България и Турция традиционно отношенията са много добри в последните години и в бъдеще смятам, че ще е така. Ставаше въпрос на миналата среща за търговски стокообмен между двете страни, че трябва да достигне около 10 милиарда евро, една цифра, която впечатлява, но има и други неща, за които би следвало да се говори. Има в момента конфликти, проблеми в света, за което вероятно е станало въпрос. И ние ще видим довечера в новините същинските каква информация ще излезе за това. Но това е нормално. Другото, което се говори, че той ще се срещне с турската общност в съответните страни. И турски бизнесмени и турските общности, да. Мисля в плана му беше главният мюфтия на България, ако говорим за Мюфтийството, това не е турската общност, нали. Тука виждаме една религиозна насоченост. Ето, Албания е една мюсюлманска страна също така 70%. В Румъния не знам какви са нещата – там има татари, които живеят в Румъния от мюсюлманската общност. Вероятно това е една от поредните совалки на външния министър. Нека кажем, че преди няколко дена на посещение в Турция беше заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. И стават много интересни неща, защото турският парламент ратифицира протокола и одобри влизането на Швеция в НАТО, което означава има вече от Запада, от Америка един друг поглед към Турция. А чува се информация, че Държавният департамент вече е склонен да продължи програмата на изтребителите F-16. Не трябва да забравяме, че Турция е един много важен съюзник в НАТО на САЩ и на много западни страни, европейски страни, в това число в България. След миналогодишния призив за активизиране на отношенията Европейски съюз-Турция, какви процеси наблюдаваме днес в югоизточната ни е съседка? Д-р Чънар, какво наблюдавате вие? Скоро издадохте и книга за Турция, една кратка история, но първо към въпроса Европейски съюз-Турция. Този път е изпълнен с доста серпентини може би по пътя или? Турция почти захлопна вратата на ЕС в последните 10 години. Определено между Европейския съюз и Турция има една конфликтна зона. Онова, което все пак обединява Европейския съюз и Турция на този етап са бежанците в Турция. Турция пое определени ангажименти и Западът изпълнява свои ангажименти в това отношение, и по някакъв начин Ердоган, въпреки изцепките, все още Западът има търпението и така гледа на него като един мек ъгъл. Но проблемът с бежанците в Турция наистина е един много голям проблем. Други неща, които забелязваме в последно време, е политиката на Турция спрямо Газа – отношенията с Израел се бяха нормализирали, израелският президент посети Турция 2021 година. Очакваше се след случая с кораба, който беше торпилиран от Израел, поклонниците, които отиваха в Мека, имаше едно затягане на отношенията между Турция и Израел, и тъкмо нещата така се разтрогнаха и пак се появи този проблем - Газа. Но според мен Ердоган, имайки предвид неговата маргинална, консервативна маса, той по някакъв начин пак събира точки от защитата на Газа – братята мюсюлмани и т.н. Аз мисля, че в политическо отношение, ако има някакво настъпване на краката между двете държави, смятам, че отношенията, бизнес отношенията и военното сътрудничество между двете страни ще продължава. Що се отнася обаче до другия конфликт Украйна-Русия, знаем, че Путин предстои да посети Турция през месец февруари, там какво да очакваме? Въпросът за войната разбира се ще бъда на фокус, неминуемо основна тема. Изтече информация от Външното мнистерство на Русия, че такава среща е предвидена, тя е желана още декември месец, доколкото ми е известно такава среща ще състои на 12 февруари. Не трябва да забравяме факта, че все пак говорим за Ердоган, той е един основен посредник пък между Русия и Европейски съюз като Натовска държава. Така че той е важният човек в момента и по някакъв начин той контактува с Путин и имат някакви отношения, които не могат да бъдат приятелски, но имат някакви стратегически отношения. В този аспект говори се за войната в Украйна, не е изключено, тъй като зърненият проблем малко замръзна. Може да се постави въпроса отново за зърнената криза, свързан с Украйна, и знаем, че Турция поема някаква посредническа роля в този план. Другото, което е, Турция е в една енергийна зависимост от Русия, и доколкото ми е известно освен Украйна ще бъде дискутиран и построяването на един нов газов хъб между Турция и Русия. И това е също стратегически и важно решение, Ердоган се нуждае от тази среща. Що се отнася до Русия, Путин вероятно търси някакво сътрудничество, някакво разбиране във връзка с Украйна от Ердоган, но това е ако може така да кажем един малко трънлив път, защото попадаме в противоречива зона, в смисъл такъв, че знаем пък, че Турция снабдява с дронове Украйна и тя има и някакви други военни интереси там. Друг интерес, който винаги е поставял Ердоган или турската държава в негово лице е проблемът с кримските татари. Ердоган би искал, може би и сега ще бъде поставен въпросът по някакъв начин, Крим да бъде върнат на старите си позиции, т.е. в рамките на Украйна, което аз на този етап не виждам как ще стане. Другото, което според мен ще рефлектира в тези отношения - има някакви шансове двамата да се разбират, ще говорят повече за стратегическите интереси между двете страни отколкото външните проблеми, защото при външните проблеми ще се настъпят взаимно, и тогава може би ще се получи една конфузна ситуация. Кой има по-големи стратегически интереси Ердоган или Путин в случая? Мисля, че и двамата си правят услуга, и всъщност Украйна не би искала никой, тя не желае никой да преговаря с Русия зад нейния гръб, но ще видим. Украйна и Турция също поддържат някакво статукво, но може би възелът ще бъде разрешен, ако пролетта сега наново тръгнат корабите със зърно, които да обслужват онези райони. Има много райони, в които има икономическа криза, има глад и прочие, говорим за една хуманитарна криза, и това по някакъв начин ще даде на Ердоган да натрупа нови точки като един незаобиколим фактор в района на Черноморието. И понеже казах за района на Черноморието, нека кажа, че Румъния, България и Турция подписаха договор за разминирането на Черно море. В Истанбул. Да, който чрез който ще се разминира Черно море, където вече има много близка опасна зона за България и това е много важно. А имайки предвид военния конфликт, който се случва, не е изключено и Черно море да попадне в такава една опасна зона. Да, такава инициатива би ни била само от полза, както и сътрудничество с тези държави. Може би бих искала да ми кажете и какви са вашите наблюдения за това активизиране, дали го има изобщо, от страна на Европейския съюз и Турция като цяло, т.е. присъединяването на Турция към голямата общност и кои са сигналите, че има такова? На този етап не мисля, ако има сигнали, то те са много слаби. Турция имаше да покрива толкова много поставени. Турция беше затворила само една глава, и тя беше свързана мисля с екологическото пространство. Това е един много голям път, който ще бъде извървян, и според мен Ердоган не е политикът, която ще докара Турция в Европейския съюз, защото неговата политика е амбивалентна. Той сега залага на Арабския свят, погледите му са отправени в тази зона: Сирия, Ирак – знаем има големи проблеми в Газа, отношенията с Израел, традиционно там има една граница на червена линия и между Иран и Турция. Ако Ердоган води някаква политика с Европейски съюз, тя ще е някаква стратегия, свързана с Турция за нейното оставане в политиката, нали, като някаква регионална суперсила или фактор, както казах, незаобиколим, с който трябва да се съобразяват. Мисля, че при един друг политик, отворен към Запада, един технокат, Турция би могла… Аз виждам сега, между другото скоро ще има местни избори в Турция, март месец, и предполагам, че опозицията ще издигне в Истанбул отново, на последните месни избори преди няколко години видяхме, че Ердоган загуби големи градове, в това число столицата Анкара и Истанбул. Казват, че който печели Истанбул, печели Турция. Смятам, че стратегията на опозиционната Народнорепубликанската партия на президентските избори не беше правилна - да издигнат кандидатурата на Кълъчдароглу, който нямаше според мен нужната харизма и не успя да се пребори с Ердоган. Той си подаде оставката, сега Народнорепубликанската партия си има нов лидер – Йозгюр Йозел се казва, но аз смятам, че партията ще бъде издигната за Истанбул отново кандидатурата на Екрем Имамоглу, който предполагам, че ако спечели местните избори, на Истанбул и ако стане кмет, за втори път това ще трасира пътя му към следващите президентски избори, на които избори всъщност Ердоган няма право да участва съгласно Конституцията и ще бъде изправен пред друг противник. Разбира се той ще бъде от "Партията на справедливостта и развитието", но аз смятам, че ако опозиционната партия спечели в Турция, смени се статуквото, смятам, че почти вече 20 години има такова статукво, смятам, че Турция ще отвори нова страница в отношенията с Европейския съюз. Какви процеси наблюдаваме в югоизточната ни съседка Турция? Тук при мен в студиото е д-р Ибрахим Чънар – колега журналист, историк и политически анализатор. Наскоро той написа книгата "Кратка история на Турция. Културно-исторически преглед“. Сега ще разлистим страниците на тази книга. Какво можем да кажем на първо време? "Кратка история на Турция“ – това звучи любопитно, кратка, но колко да е кратка тази история? Ами, не трябва да досаждаме на читателя. Аз не съм я издал, издателство "Рива“ я издаде, аз я написах. Но идеята ми беше от няколко години. Аз имам една книга за Турция – 2000 г. Тя, освен историческа, е и социално-икономическа книга. Става въпрос за икономиката и населението на държавата, освен историята. Идеята ми беше от две години, че за 100-годишната на Турция трябва да се напише нещо обективно, балансирано. И се радвам, че издателите ме подкрепиха. Книгата излезе точно за коледния панаир в НДК. Кои бяха основните акценти и на какво наблегнахте? Съдържанието е много богато, като започнем от корените на турската диаспора още от Азия и стигнем до ден днешен. Минавам през селджуките, бейлиците, анадолски емират, след това Османската империя и накрая за Турската република, разбира се. Опитах се в книгата си да направя, да пусна един мост. Ако човек прочете внимателно, ще види нишката между България и някогашните български земи, които са били в рамките на Османската империя, я има вътре. И това беше една от целите ми – да покажа, че ние наистина сме имали една обща история, което не трябва да се пренебрегва. По принцип всяка глава има културен преглед. За Турция има много виждания, разбира се, но едно от грешните виждания е, че се приема като една туристическа дестинация, а Турция е една страна с много богата култура – култура, свързана с много народи и империи, и т.н., наследени, и на която култура би следвало да се обърне внимание. В тази култура има и българи – и в научния фронт, както в късния османски период, така и в първите години на Турската република, и сега. Например, един много добър посланик на българската култура е джаз певицата Йълдъз Ибрахимова в момента. В рамките на Османската империя, през късния период, има много българи, които погледнах – мисля, че около 900 българи са завършили "Робърт колеж“, а "Робърт колеж“ в края на ХІХ век е било нещо като Източен Кеймбридж, Оксфорд. Там са учили много напредничави младежи, хора от целия свят, едва ли не, и българи в това число. И аз попаднах на много интересни факти, в които много известни българи са получили там качествено образование и след това са се реализирали. Това в кой период е и под чие управление е била тогава Турция? Тогава Турция е била в рамките на Османската империя. Но нека кажем, че Константин Стоилов – бъдещият министър-председател на България два пъти, той е завършил "Робърт колеж“, Константин Величков – голям политик и писател, също е завършил "Робърт колеж“. "Робърт колеж“, лицеят – всъщност има и един друг колеж, лицей – "Галатасарай“, е завършил Симеон Радев – един много голям български дипломат и писател, който всъщност при републиканска Турция от 1923 до 1925 г. е бил пълномощен министър на България. Вече във времето на Ататюрк. Имаме и една друга личност - Стефан Панаретов, който е завършил "Робърт колеж“, и в последствие Стефан Панаретов става първият български посланик в САЩ. Както виждаме, има личности, които не може да бъдат заобиколени, те са се реализирали. Или – може би ще пропусна някой, примерно като Георги Вълкович, Христо Стамболски. Георги Вълкович става директор на най-голямата болница в Истанбул "Хайдар паша“. Христо Стамболски също се изявява като известен медик в рамките на империята. И изобщо, това са българи, които оставят следа в своя живот, в своето развитие, макар и в рамките на други империи, но това са българи, които са се реализирали и са имали принос и в рамките на империята, и на Република Турция, и след това принос и в българската политика след Освобождението. Христо Стамболски поставя началото на здравеопазването в България след Освобождението. Йордан Севов – има един архитект, той е бил главният архитект на цар Борис ІІІ. Йордан Севов е дясна ръка на един германския архитект, който изгражда инфраструктурата на Анкара в Турция – Херман Янсен, и той всъщност по-късно става главен архитект на цар Борис III, но през 20-те и 30-те години той работи в Турската република, изгражда една от резиденциите на Ататюрк – "Мармара“ се казва. Така че тези българи, както виждаме, Турция си е Турция, но тези българи са оставили своя принос и в рамките на тази държава. Извън рамките на Османската империя, на която наблегнахте преди малко, кога Република Турция е бележила може би един от най-добрите си възходи? Като че ли най-романтичният период на турската държава е от 1923-1938 г. Това е периодът на управлението на Ататюрк – 15 години, когато започват едни уникални, големи, грандиозни проблеми. Ататюрк е един уникален, изключителен политик, който превръща Турция в светска държава. Макар че днеска политиката, която води и Партията на справедливостта и развитието, т.нар. идеология "политически ислям“ дърпа някак си назад Турция от светските принципи, но аз смятам, че Турция е една светска държава. И вие одеве загатнахте за нейното място в Европейския съюз – аз смятам, че Турция има място в Европа и там трябва да бъде. Разказахте ни за хора, които са учили в Турция, реализирали са се на високо ниво след това тук, у нас, в България. Как гледате вие на вътрешнополитическия живот тук, у нас? Политиците днес как се държат, въобще поведението им? Виждаме напоследък престрелките между държавния глава, изпълнителната власт. В последната може би половин година е много модно да се говори за една личност, която е… ще видим… кукла на конци. Той се знае кой е кукловодът наистина, но явно има и други фактори, които са заинтересовани този човек да прави политика в парламента. Делян Пеевски, т.нар. "политически феномен“ – аз не знам, моето лично мнение е, че такива "политици“ нямат място в България, защото и той, и Костадинов, да не изброявам и други политици, смятам, че те са срам за България. Това показва, че политическата класа е изчерпана в България. И това са хора, които определят нашата съдба. Някак си не стоят добре нещата в този план. Явно т.нар. "евроатлантик“ със своето си поведение иска да изчисти имиджа си, свързано с това, че той е обвиняем по Закона "Магнитски“. Знаем и преди това за корупционните схеми и прочие, и прочие. Но мисля, че той върши своята работа, определена сега, добър изпълнител е. Няма какво да си кривим душата – той е главният касиер на "Движението за права и свободи“. По-интересното е, че другите партии… създава се една сглобка, както Методи Андреев нарече вече сглобката – то не е сглобка, то е заварка това положение, това статукво, което продължава. Ние живеем в един период на несигурност и просто е жалко, че България е в ръцете на такива политици, които според мен нямат необходимите качества. За българската политика са необходими хора с друга визия. Ето, президентът има амбициите, навярно, да влезе в политиката – такива сигнали има. За неговото поведение и намерения какво мислите? Ами, той ще влезе в политиката. Знаем, и един друг президент влезе така в политиката – Георги Първанов, с АБВ, но аз смятам, че той няма да заеме някакво място, което ще му дава възможност да дърпа конците в политиката. Ако това движение, както се нарича – "Трети март“ мисля, че се казва, една партия, която се появява, или един субект сега от няколко дена, аз смятам, че той, дори да създаде някаква партия, тази партия може да преодолее 4-те процента бариера, но тя не може да играе някаква роля в България. В България има две-три политически сили, в последните години имаме и традиционни сили, които са във властта, които ще продължават да определят посоката в развитието на България. Но според мен България има едно нестабилно управление и това на мен не ми вдъхва доверие. За съжаление, българите може би трябва да изпият горчивата чаша докрай. България има нужда от друго управление, има нужда от по-голямо доверие от Запада и от Изтока, ако щете. И изобщо, на този етап политическата сцена е наистина една политика, която много често се говори – има едно клише, че политиката е мръсна работа. Точно това виждам аз на този етап. Сега ще видим определено пак някакви сътресения при ротацията. Предполагам, че ще има смяна на министри, ще има някакво огнище между т.нар. "сглобка“, което ще пламне между ПП-ДБ и ГЕРБ, но ще видим как ще бъдат нещата. Но пък на този етап говорим за политическа класа – министър-председателят на България, която е акад. Денков, аз виждам един мъдър човек, един диалогичен човек, който не трябва да се загубва и той трябва да остане. Може би той е, ако може така да кажем, барометърът в отношенията в политиката на този етап. Бъдещето ще покаже, но за мен не е оптимистично за България, с формата на това управление, което го имаме в момента. И ако мога да обобщя, според вас нито Делян Пеевски има място в политиката, а пък президентът Радев няма да бъде никаква алтернатива, може би. Не мисля. Той просто си търси място под слънцето. Ще го намери, но повече ще има сянка. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/D-r-Ibrahim-Chunar-Za-suzhalenie-bulgarite-tryabva-da-izpiyat-gorchivata-chasha-dokrai-1991267
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.