Мария Деянова: Паметта за Левски изключително осезателно присъства в родния му град и съвремието ни | ||||||
| ||||||
Г-жо Деянова, знаем, че Левски присъства осезателно в Карлово. Кои са местата обаче, които го свързват най-вече с този град, освен родната му къща, разбира се? Разбира се, че Апостолът на българската свобода, паметта за него изключително осезателно присъства не само в историята на нашия град, но и в нашето съвремие. Няма карловец, който да не се гордее с това, че той е роден в родното място на Васил Левски. И така карловци много ревниво пазят паметта за Апостола, всички паметни места, които са свързани с него в родния град. Освен родната къща на Апостола на свободата, неговите стъпки все още отекват и по калдъръмените улици на града ни. Едно от паметните места за него това е църквата “Успение на Пресвета Богородица", там където е бил метохът на Хилендарския манастир и където Апостолът живее няколко години със своя вуйчо архимандрит Василий и обикалят Карловската околия, за да събират помощи за Хилендарския манастир. Там има един много красив стенопис от карловскят художник Дечко Тодоров. Този храм, освен че е бил огласян от неговия ангелски глас той е ръкоположен за йеродякон от пловдивския митрополит Паисий 1869 т. И съответно неговият вуйчо тогава го правят манастирски писар. Друго паметно място за него това е мястото, то е отбелязано днес с една плоча, където е била къщата на неговата сестра Яна Начева. Тази къща след Освобождението даряват на Карловската община, за да разширят пространството тогава, когато се изгражда паметникът на Васил Левски на площад “Мегдана" се е наричал тогава. Но за да разширят това пространство те даряват своя двор и къща, за да стане един много хубав площад, едно централно място за почит и поклонение в името на Апостола. От тази къща 1862 г., след като взима коня на вуйчо си и тръгва по революционния си път, за да последва Раковски в Първата българска легия, той се отбива първо в къщата, където е омъжена неговата сестра. И от тази къща той поема своя революционен път през София, Ниш и Белград. Друго паметно място за Левски е Бухаловият хан, защото в тази къща са се събирали членовете на Карловския революционен комитет. Къщата на Райно Попович също, защото малкият Апостол Васил Левски там е взимал уроците си по църковно пеене, по начална граматика от прословутият карловски учител Райно Попович. А Историческият музей в Карлово, какво е неговото място в живота на Левски и делото му? Историческият музей това е старото училище. Някога сградата, в която днес е музеят, е била училище. Преди да бъде построена сегашната сграда през 1871 г. на това място, в двора на църквата, се е намирало основното училище на града. В него са преподавали и Райно Попович, и даскал Ботьо Петков, в което до 10-ата си година е учил и Христо Ботев. Две години е учил в него и Васил Левски, идвал е тук на училище. Но след това сградата става тясна за увеличения брой ученици в града и се налага тя да бъде съборена. И Карловската възрожденска община закупува друго място и строи просторна сграда, която след това става и класното училище на града. Паметно място за Апостола е и местността “Млати шумка". Разкажете какво се е случило там? Там, в тази местност през 1869 г., по време на втората си обиколка, Васил Левски създава Карловския революционен комитет, един от първите комитети в неговата вътрешна революционна организация. И това е съвсем логично, защото родното място винаги е имало специално отредено място в сърцето на Апостола. Тук са неговите роднини, тук са неговите приятели от детството и едни от най-верните съратници от южните структури на вътрешната революционна организация. Тук той познава и роба, тук той познава и най-напред се среща с всички тези общности, които живеят тогава в многоликата Османска империя. И не случайно после в Наредата си за освобождението на българския народ той ще напише: “В България турци и евреи ще живеят равноправно, ще спадат под един общ закон, който по висшегласие ще се избере". Първите си житейски уроци Левски получава именно в родния град сред тази българска общност, която в периода на Възраждането наистина така е била много будна. И образовани и интелигентни хора, които се борят за своето оцеляване, борят се да извоюват своето място в цялата иноверна, чужда държава, враждебна държава, в която принудително са принудени да живеят. Така че паметта за Апостола тук е наистина много силна. И за тези паметни места, които споменах са важни, значими и за историята на града, и за паметта на Апостола. Ще добавя и гробът на майката на Левски - Гина Кунчева, който се намира в двора на църквата “Свети Николай". До смъртта си тя е живяла в къщата на своята дъщеря Яна Начева и погребана някога старите гробища са били тук около църквата. Така е било не само за карловци, но и за всички българи, които идват да се поклонят пред паметта на Апостола и то не само в дните, когато ние отбелязваме неговата гибел, и в дните, когато отбелязваме и неговото рождение, но през цялата година. Да, може би ще кажете нещо и за паметника на Левски. О, паметникът го пропуснах. Благодаря ви! Разбира се, паметникът на Апостола, вторият паметник в България, който се изгражда, това е карловският паметник, през 1907 г. той окончателно е завършен. Основният му камък е положен през 1903 г. Карловци желаят да увековечат паметта на своя Апостол и създават тук един специален комитет “Васил Левски" се нарича, който е натоварен да се грижи за събирането на средства за изграждането на този паметник. Този комитет е от членовете на Ученолюбивото дружество, което се създава 1893, а комитетът 1902 г. В което влизат представители тогава на цялата общественост, представителите на всички партии в града, на еснафските сдружения, интелигентните хора, учителите, народни представители от града. Всички те се обединяват около тази идея да бъде издигнат паметник на Апостола и започват да събират средства както от карловци, които са от града и живеят звън града, така и отправят апел към българи, които живеят в България и извън нейните граници, които да окажат съдействие. 10 000 лева отпуска Народното събрание тогава за изграждането на този паметник. И той става реалност и до днес. Има ли някакви инициативи, които подемате сега, нещо свързано с Левски? Имаме в музея една изложба, посветена на 151-та годишнина от гибелта на Левски. Всяка година на тези важни събития в културния календар на Карлово, бих казала и на България, целият град се включва. Всички институции - и образователни, и културни участват със свои събития и прояви, като кулминацията разбира се е поднасянето на венци и цветя и митинга, който се организира пред паметника на Васил Левски. Нашият музей тази година се включва с една изложба. Тя е свързана с Карловското поборническо опълченско дружество. Съвсем наскоро един наследник на Васил Караиванов, който е първи братовчед на Васил Левски и член на Карловския революционен комитет и касиер на този комитет, един от най-доверените хора на Васил Левски в родния град, откри в своята стара къща архив на Карловското поборническо опълченско дружество. И така, документите са интересни, ние успяхме да сканираме всички, всеки един от тях и най-интересните ги представяме в тази изложба. Изложбата е наречена “Съхраненият архив", защото това са потомци на идеите на Левски, това са хора, които може би не са го познавали пряко, но те са хора, които вярват в неговите идеи, които са последвали неговата мечта и неговия стремеж за свобода и справедливост. Всеки може да разгледа изложбата в Историческия музей в Карлово! Много-много ви благодаря за това интервю! За нищо, благодаря ви. Успех на предаването. |