©

Роден в Трявна, Иван Кожухаров завършва Музикалното училище в Русе сьс специалност виола, следва в Българската държавна консерватория, през 1976 г. завършва като първенец на випуска Държавната консерватория "Н. А. Римски-Корсаков" в Санкт-Петербург по специалността "оперно-симфонично дирижиране" при професорите И. Е. Шерман, Н. С. Рабинович, Арвид и Марис Янсонс. Дипломният му спектакъл на "Сватбата на Фигаро" от Моцарт е заснет от Съветската телевизия. По време на следването си работи един сезон като диригент в Ленинградския театър за музикална комедия и като музикален ръководител и диригент на дипломните спектакли в Института за театър, музика и кинематография. Диригент и главен диригент на Бургаската опера, главен диригент и главен художествен ръководител на Бургаската филхармония, от 1999 г. е музикален директор и главен диригент на ОФД - Бургас. Диригент на Държавната опера в Измир, Турция (1999-2001), постоянен гост-диригент на Филхармонията в Санкт-Петербург (от 1997), Президентския симфоничен оркестър в Анкара (от 2001) и на оркестъра Prima la musica в град Аалст, Белгия (от 2005). Полуфиналист на конкурса "Херберт фон Караян" в Западен Берлин (1979), лауреат и носител на Голямата награда на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща (1980). Същата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на Барток, производство на Унгария, САЩ и Канада. Дирижира над 1300 концерта и оперни спектакли с всички български и унгарски симфонични оркестри; Будапещенската, Софийската, Измирската, Мерсинската, Пловдивската, Варненската и Плевенската опери, гастролира в Румъния, Чехия, Словакия, Сърбия, Германия, Русия, Естония, Италия, Франция, Испания, Гърция, Египет, Куба, Турция, Швейцария, Белгия и т.н. От 1991 г.дирижира Нов камерен ансамбъл и Camerata classica - София, с които е записал редица CD за Divertimento, Виена. Репертоарът му включва повече от 40 опери и над 600 произведения от 180 автори. Почетен гражданин на Бургас.

Професор Жени Захариева е удостоена със следните звания и награди: Officier des Arts et Lettres - 2007 на Френското правителство; Посланик на българската култура във Франция - 2008; Златно перо 2004 на Радио ФМ Класик; Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения; Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за принос към българската музикална култура. Пианистката развива богата концертна дейност в Европа, Далечния Изток, Африка и Америка с рецитали, камерни формирования като солист на симфоничните оркестри: Резиденцие оркестър - Хага, Амстердамски филхармоничен оркестър, Норделайк симфоничен оркестър - Холандия, Лиежка филхармония - Белгия, Руски симфоничен оркестър - Москва, Сингапурска филхармония , Софийска филхармония , Оркестър Опера дьо Маси - Париж и на камерните оркестри: Ню симфониета - Амстердам, Дойче Щрайхер Солистен - Берлин, Пер Музика и Чечилия Консорт - Холандия, Й. С. Бах - Русия и др. Работи с диригентите: Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де Волф, Александър Мират, Майкл Спирман, Давид Порчлайн, Вероника Дударова, Чарлз Аншбахер, Лоран Хиш, Доминик Руитс, Амори дьo Клозел както и с почти всички български диригенти. Участва във фестивалите: Гранд пиано фестивал - Амстердам, Сюли сюр Лоар и Вандом - Франция, Аркади мюзик фестивал - САЩ, Охридско лято - Македония, Летен музикален фестивал - Москва, Софийски музикални седмици, Варненско лято, Фестивал на камерната музика - Пловдив и др. Осъществява европейската премиера на концерта "Америките" на композитора от САЩ Лало Шифрин, със симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на автора - част от клавирния проект на Фондация Стейнуей, посветен на 500-годишнината от откриването на Америка. Жени Захариева е инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на Клара Шуман в Браницшлос - Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. За тази инициатива Жени Захариева е наградена с орден от германското правителство. Германският запис, откупен за разпространение от американската фирма Heritage Society поради високия рейтинг в класацията на компакт дисковете, се разпространява в САЩ и Канада от 2000 г. Пианистката изнася първия рецитал на специалния син концертен роял на фирмата Стейнуей, модел "Рапсодия", създаден по случай 100-годишнината от рождението на композитора и пианиста Джордж Гершуин. Записва компактдискове за EMS - Брюксел, AVM Classics - Лондон, Veton - Ротердам, Gema - Берлин, Heritage Society - САЩ, Балкантон - София. През последните пет години изнася концерти в Япония, Франция, Италия, Гърция, Австрия, Германия, Русия и САЩ. Води майсторски класове по пиано в Московската консерватория "П. И. Чайковски", Парижката национална консерватория, Токио (Мусашино Академия), Йокохама (Феррис Колеж), Ню Йорк (Манхатън Скул Мюзик), Лятна музикална академия - Сан Даниеле, Италия, Атина, както и ежегодно от 2001 г. в Лятна музикална академия "Русалка" на Черно море.

Отзиви за изкуството на Жени Захариева:
"Hюансирано и пеещо туше, прецизна артикулация... Действие достойно за ръка на майстор!..."
в. "Ла Репюблик", Франция, 2001 г.
"...Пианистка от световна класа!... С тънък усет за колорит и артикулация..."
сп. "Musical Heritage Revue" - САЩ, 19 юни 2003 г.
"Беше като едно отвличане. Беше и като звезден час в Гайзендорфер Мюзик Салон. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти- солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева" (Отвличане от "Steinway"-я, Жени Захариева гостува на Гайзендорфер Мюзик Салон)
Kultur - Elbe - Elster, от Клаус Тренде, Германия, 2003 г.
"Публиката бе завладяна от обаянието на артистката, от мащабното й експресивно изпълнение, както и способността й да предава безкрайните нюанси на чувството, благодарение на абсолютен контрол, подплатен с рядък артистичен темперамент..."
Ан Брайон, в. "Нувел Репюблик", Франция, 01.04.2009 г.
"Много оригинална визия на сонатата от Хайдн на базата на голяма стилистична зрялост и богатство на нюанси и фразировка в пиесите на Шопен."
в. "Месаджеро Венето", Италия, 07.08.2010 г.