| Безгрижие и "joie de vivre": Ето кой период в историята на Франция обобщават тези думи | ||||||
| ||||||
Средната класа се смесва с рифовете; популярната култура е подсилена от щастлива болест на радост и жизненост. В тази атмосфера, благоприятстваща художественото творчество, литературните кръгове се появяват и изчезват според случайни срещи, докато художниците и илюстраторите се вдъхновяват все повече от тази радостна, понякога възмутителна, но изпълнена с фантазия атмосфера, която скъсва с предишния закостенял класицизъм на периода. "Японизмът", движение с вдъхновение от Далечния изток, което използва японските влияния във френското изкуство, е в разцвета си. Тулуз-Лотрек, със своите известни японски гравюри, е един от най-известните му последователи по онова време. Атмосферата идеално се вписва в облика на първите кабарета, като Мулен Руж през 1889 г. Що се отнася до архитектурата, Гюстав Айфел, истински гений с желязото, сега започна своя най-грандиозен проект: 300-метрова кула, на която човек може да се възхищава от всяка точка на Париж. Очаква се Айфеловата кула да бъде основната атракция на Всемирното изложение от 1889 г. Друго важно събитие през тези години е първата кинематографична прожекция. На 28 декември 1895 г. в индийския салон на Grand Café, Boulevard des Capucines, Париж, 23 гости присъстват на необикновено шоу на братя Люмиер. Снимката, която току-що е прожектирана на малък екран, оживява! Карети, коне и минувачи се раздвижват; на екрана се появява истинска улица. "При тази гледка стояхме с отворени уста, напълно поразени", казва фокусникът Жорж Мелиес, който по-късно става известен, като прави повече от 500 филма, изпълнени с фантазия и поезия, като забележителния Voyage dans la Lune (Пътуване до Луната) през 1902 г. На следващата изложба през 1900 г. намира слава Хектор Гримард. В постоянно променящия се израз на Арт Нуво, той придава нов стил на входовете на парижкото метро, Metropolitan, невиждан до този момент. Станция Blanche е първата, която вижда декоративните арабески и подобните на листа извивки, смесващи се с невероятна енергия и жизненост. Като символ в средата на този кипеж фигурира Butte Montmartre. През 1891 г. базиликата Сакре-Кьор е открита с голяма помпозност. Надяват се, че с базиликата ще върне малко престиж към зле посещавания хълм. Въпреки това, противно на всички очаквания, близостта на святото място до подобните на ада склонове само придава още повече характер на тази мека на парижкия живот. Ексцентриците, артистите и художниците продължават да посещават масово кабарета, мюзикхолове и кафенета, към които се присъединяват средната класа, аристократите и светските личности, които стават все по-привлечени от нощните удоволствия. Кафе-концертите се превръщат в истински символ на тази социална и културна смесица. Работници, артисти, средна класа и аристократи се събират на една маса в радостна атмосфера на празник и лекомислие. На 6 октомври, в подножието на Butte Montmartre, атмосферата е доста празнична: в Jardin de Paris се открива нова музикална зала, Moulin Rouge, и това не остава незабелязано. Публиката идва масово на Place Blanche, за да открие това екстравагантно място с неговия огромен дансинг, огледала и галерии, които са последната дума на елеганса, за да се смесят с разбойниците и момичетата с лекота в градината, украсена с голям слон с яздене на магарета за удоволствие на дамите. Има толкова дива атмосфера, че шоуто е не само на сцената, но и наоколо: аристократи и лумпени с каскети се забавляват рамо до рамо в атмосфера на пълна еуфория. Баловете в Мулен Руж бързо се превръщат във високо ценени събития. За големия финал публиката открива с огромен ентусиазъм нов танц, френския канкан с неговите танцьорки Chahuteuses (непокорните момичета) и неговия бурен ритъм, който, за голямо недоволство на някои хора, наистина кара зрителите да зяпат! В Пътеводителя за нощния живот в Париж, издание от 1898 г., френските танцьори на канкан са описани като армия от млади момичета в Париж, които танцуват този божествен ураган, както го изисква славата му... с такава еластичност, когато хвърлят краката си нагоре, че ни е позволено да предположим, че са поне толкова гъвкави по отношение на морала. Под колоритни и доста измамнически имена най-известните танцьорки от онова време се състезават на сцената на Мулен Руж, всяка със свой темперамент. Безспорната фигура на френския канкан е и днес известната Гулю с нейния неподражаем нахален хумор. Но тя не е единствената, спечелила слава благодарение на Канкана: Джейн Аврил, известна още като Жана ла Фол (лудата Джейн), La Môme Fromage, Grille d'Egoût, Нини Пат-ан-Лер ("крака във въздуха"), която по-късно отваря училище по френски канкан, и Ивет Жилбер, известна национална гадателка, която имитира Сара Бернхард. Единственият прословут мъжки герой сред редиците момичета е Валентин льо Десосе ("без костите"), наричан още L’Homme du Quadrille (човекът на кадрилата). Тулуз-Лотрек, един от по-редовните клиенти, е великият свидетел на този приказен период. Сред неговите картини седемнайсет са директно вдъхновени от Мулен Руж и много от тях са световно известни. Те представляват емблематични персонажи. Несъмнено Тулуз-Лотрек нямаше да постигнае славата си без Мулен Руж и Гулю. От друга страна, дали мюзикхолът щеше да стане това, което е днес, без талантливия художник? |
https://www.varna24.bg/novini/interesno/Bezgrizhie-i-joie-de-vivre-Eto-koi-period-v-istoriyata-na-Franciya-obobshtavat-tezi-dumi-2095647
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.