Александър Гюров: Психопатът Чарлз Менсън оставя болезнена и кървава диря в популярната култура | ||||||
| ||||||
Роден е в Кентъки от 15-годишна майка, която бързо се алкохолизира, израства без баща и без понятие за здрав дом и семейство. Още от детството си започва с престъпления и дребни прояви на хулиганство, лашкан от едно училище в друго, гледан от едни хора, после от други хора, като той "не е бил особено впечатляващ с физиката си, доста често е симулирал че е луд, за да избегне някакъв вид насилие, за да може хората да го оставят на мира". Вече пълнолетен попада в няколко големи затвора, като годините, прекарани в затвора за Менсън са това, което го формира най-много като мислене и светоглед. Там се научава не само да чете, но и се повлиява от автори като Дейл Карнеги с книгата му "Как да печелим приятели и' да влияем на другите", Робърт Хайнлайн с романа му "Странник в странна страна, а също и Л. Рон Хабърд – една от харизматични фигури в САЩ, които влияят на масите и успяват да приобщят проблематични хора и да ги манипулират. "Ключова роля за формирането му изиграва и затворникът Айланд Карпис, който се сприятелява с Менсън, взима го под крилото си и дори го научава да свири на китара, което може би заражда интереса му към поп и рок музиката, която ще трасира всичко, което прави оттам насетне в живота си", разказа още той. Ключовите години на Менсън са веднага след като излиза от затвора в средата на 60-те години на ХХ век, когато хипи културата разцъфтява, и се установява в известния квартал Хейт-Ашбъри на Сан Франциско. "Той много добре използва своето харизматично поведение, за да отправя проповеди пред масите, непрекъснато да пуска религиозни препратки, както и да говори за наближаващата междурасова война". Тогава и сформира своето т.нар. "семейство" от аутсайдери, които са проблематичните деца на 60-те и идват от подобни на него семейства. "Това, което е много характерно за него, е, че освен употребата на психеделици в "семейството" му, и политиката на абсолютно необуздани сексуални взаимоотношения, той има връзки с почти всички женски членове, които го боготворят. В същото време той използва една псевдохристиянска догматика, за да проповядва тези послания, които са примесени и с творчеството на The Beatles, с "Белият албум", който е току-що излязъл на пазара. И от там е и понятието helter-skelter, което е взето директно от песента The Beatles. Една от целите на неговото "семейство" е те да запишат албум, който едва ли не е да промени мисленето на хората". Последват събитията от 8 и 9 август, шокирали цяла Америка, извършени в дома на известния режисьор Роман Полански, които се определят като атака срещу успели хора от висшата класа. Мотивът за това нахлуване е по-скоро отмъщение срещу музикалния продуцент Тери Мелчър, обитавал къщата преди семейство Полански. "Единството нещо, което Менсън иска да направи, и то целенасочено, е да сее терор и ужас. Той е бил един никой, чиято цел е да остане в историята. Цитатът, който използва после и Тарантино във филма: "Аз съм Дяволът и съм дошъл тук да върша дяволската работа“, най-добре описва този хаотичен модел на поведение, където се случва в нощта на 8 срещу 9 август", обясни Александър Гюров и добави, че адвокатът по делото срещу Менсън Винсънт Булиоси по-късно издава книга за убийствата му със заглавието "Хелтър Скелтър". Ужасяващите престъпления, продиктувани и повлияни от Чарлз Менсън, имат своето отражение и в попкултурата. Той се превръща в икона на злото, която по някакъв начин продължава да е жива и да провокира и днес въображението на много творци. Мракът, който обсебва Полански след тази трагедия, прониква и в неговите творби, сред които е и "Китайски квартал" (Chinatown) – един от най-великите холивудски филми на 70-те години, чийто край е песимистичен, тъй като и "в живота няма хепиенд на всяка цена". Двайсетина години по-късно се наблюдава ревизионизъм към творчеството на Чарлз Менсън, който много добре се вижда в албума The Downward Spiral на индъстриъл групата Nine Inch Nails, който е записан в самата къща, където са извършени злодеянията. 90-те години на ХХ век са характерни с глорифицирането и фанатизма към серийните убийци, като Ханибал Лектър от "Мълчанието на агнетата" и Джон Доу от "Седем“. Влияние има и при музикални формации, като Аксел Роуз от Guns N' Roses и Nirvana, едни от най-известните американски групи на 90-те години. Опитите за пресъздаването на Чарлз Менсън в кино изкуството не са толкова сполучливи, но според Александър Гюров в кратката сцена в сериала "Ловец на мозъци" (Mindhunter) образът му е предаден изключително правдиво и "ти можеш да повярваш, че актьорът наистина е този реален исторически образ. Менсън постига целта си най-вече да остави своята следа в попкултурата, макар и по най-болезнен, мрачен и кървав начин", обобщи Александър Гюров. |