© Фокус | Днешният празник се нарича Голяма Богородица, той е най-славният и тържественен ден, защото се отбелязва Успението и възцаряването на Света Дева Мария Света Богородица, тъй като със завършването на земния й път тя се въздига в небесата и сяда от дясно на вече възцарилия се Божи син Христос. Празникът се предшества от 15-дневен Богородичен пост, за да могат християните да се подготвят и отбележат празника по подобаващ начин. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" богословът доц. Костадин Нушев.
Според доц. Костадин Нушев всеки един голям празник Господски, Богородичен има богослужебно последование, който започва от предния ден с празнична вечерня или среднощно бдение, ако е в манастирите, според съответния Богослужебен устав. Завършек на Богородичния пост, на период на духовна подготовка и се отслужват молитвени и богослужебни последования във всички храмове - енорийските, катедралните храмове, а тези, които имат и храмов празник, и където се съхраняват чудотворни икони на Света Богородица празникът е още по-тържествен. Той завършва с празнично литийно шествие с чудотворните икони. Те възпоменават шествието, което светите Апостоли в древната църква са извършили при Успението на Света Богородица. Над 200 църкви и манастири в България носят името Успение Богородично или са свързани с Божията майка. С този празник завършват празниците от годишния богослужебен кръг на Православната църква. От 1 септември започва новата църковна година, новият годишен кръг от празници с Рождество Богородично. С почитта на църквата към Света Богородица и Богородичните празници започва богослужебният празничен кръг през годината. Църквата възпоменава многозаветната история на Спасението именно чрез личността и делото на Божията майка.
“Думите и молитвите, които църквата отправя към Света Дева Мария, към Божията майка вече като Небесна царица, като наша застъпница пред Бога, винаги да бъде наша покровителка и помощница на земните ни дела, в различните ни беди, радост и утешение за всички вярващи", заключи доц. Костадин Нушев. |