Стихотворение на деня, от Елисавета Багряна | ||||||
| ||||||
Патриархалният модел, очакващ от жената смиреност и подчинение, е отхвърлен. Лирическата героиня отстоява себе си пред традицията. Образът на "кукувицата" съдържа дълбока смислова натовареност в народното творчество, а и не само. Кукувицата не мъти пиленцата си. Снася ги в чужди гнезда. Друга интересна подробност е, че когато тръгва на юг, птицата не лети в ято, а отлита сама. Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих: не помагат билки и магии, кой каквото иска да говори — няма нивга аз гнездо да свия, рожби румени да ти отгледам, в къщи край огнището да шетам. Мен ме е родила сякаш веда и ми е прокобила несрета. — Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки — другите да слушам без насита и сама да пея на припевки. Моите очи се ненаглеждат, моито уши се ненаслушват. Не допридам свилената прежда, недогаснал огъня потушвам… И така живота ще премина ненаситена, ненаживяна. А кога умра, сама, в чужбина, кукувица-бродница ще стана. |