Учени: Нивата на "добрия" холестерол са свързани с повишен риск от болестта на Алцхаймер | ||||||
| ||||||
Има и "добър“ холестерол – липопротеини с висока плътност (HDL). Ролята му е да улавя холестерола, да го изчиства от кръвоносните съдове и да изпраща съединението в черния дроб, където се образува в жлъчка. "От името на този вид холестерол може да си помислите, че колкото повече HDL има човек, толкова по-добре. Въпреки това учените са установили, че нивата на "добрия“ холестерол могат да бъдат свързани с повишен риск от болестта на Алцхаймер“, се казва в статията на изданието. Проучване на тази тема е проведено от учени от университета в Питсбърг. Те са изследвали нивата на HDL холестерола при 503 жени на средна възраст. В продължение на 16 години авторите на изследването наблюдавали участниците в експеримента, проверявали нивата на холестерола в кръвта им, както и когнитивните им умения. Оказало се, че наличието на по-големи HDL частици е свързано с повишена вероятност от болестта на Алцхаймер – най-често срещаната форма на деменция. Освен това при жените след менопаузата големите частици "добър“ холестерол стават още по-големи. И за разлика от фините частици те не предпазват от болестта на Алцхаймер. "Успяхме да покажем, че вече на средна възраст жените, които имат повече по-малки частици по време на менопаузата, са по-склонни да имат по-добра епизодична памет по-късно в живота си“, казва д-р Самар Р. Ел-Худари. Учените предполагат, че по-малките частици липопротеин с висока плътност предпазват от образуването на амилоидни плаки в мозъка. А това е ключов фактор за намаляване на риска от болестта на Алцхаймер. Проучването има своите ограничения. Например все още не може да се каже дали същите резултати ще важат и за мъжете. Въпреки това учените съветват да се следи нивото на холестерола в кръвта. Все още няма начин, който да гарантира, че някой може да бъде 100% имунизиран срещу болестта на Алцхаймер, но има някои превантивни мерки. В много отношения те съвпадат със съветите за сърдечносъдово здраве. На първо място, опитайте се да намалите количеството прекалено мазни и ултрапреработени храни и яжте повече непреработени. По-добре е да наблегнете на плодове, зеленчуци и други източници на фибри. Включете и спорта в рутината си. В идеалния случай отделяйте поне 150 минути седмично за физическа активност. Редовно се подлагайте на профилактични прегледи, за да може при необходимост проблемите да се установят навреме и да се започне лечение, пише zdrave.to. |