| Диалектните думи в българския език, които са почти неразбираеми | ||||||
| ||||||
Новите също отначало ще са неясни за по-възрастните (попитайте някоя старица дали пести биткоини или коя версия е нейният уиндоус, отговорът явно ще е доста любопитен!), сетне и те ще овехтеят и т. н. - този процес е постоянен или, казано с по-нова дума, перманентен. Ето някои овехтели думи, които очевидно няма да са ясни "от раз“ за всеки днешен българин, припомня actualno. Аргасвам – изцапвам дреха с някаква храна, която трудно се почиства и си остава "аргасана“. Най-характерното аргасване е, когато се яде суров домат и той изпръска дрехата. Бадева – нещо, извършено на вятъра, напразно, нахалост. Балтия – малка, лека брадва. Бардук – стомна; бардуче – малка стомничка, обикновено с бардучето изпращали дете за вода. Брус – точило за коса. Вария – голям, тежък чук. Врътòглав – шантав, объркан, лутащ се човек (ако опитаме да спазим логиката, би трябвало да е "вЪртоглав“, от "върти глава“), но в диалектните изрази логиката рядко е на първо място). Вътък – преждата, нишките, които при тъкане на тъкачен стан чрез совалката се "втъкват“, втъкават в основата на чергата ("черга“ също е стара дума, но да се надяваме, че не е забравена, затова няма да я разясняваме). Геджур – бъркотия, хаос, неразбория. Геран – зидан кладенец. Гръсти – коноп. Гудя – слагам, поставям. Джигав – хилав, слаб, "кожа и кости“. Дзиври – кожени крачоли, вид гамаши. Долап – ниша в стена, постоянно открит шкаф. Понякога се завесва с перденца. Дуда – плод на черница; дебела жена. Евро – болно. И такива смесвания на понятия се случват... Зейтин – зехтин; понякога така наричат и обикновеното олио. Очевидно названието по този начин на течно масло е пренесено след Илинденското въстание от бежанци от Македония, където поради близостта на Гърция зехтинът явно е бил нещо обичайно. Катарага – преносима висока стълба, вероятно идва от "катеря“. Замяната на "е“ с "а“ просто улеснява изговарянето. Клепам – точа селскостопански инструмент, обикновено коса или мотика, чрез удари със специално заострено чукче за клепане. Климия – част от каруца, която крепи канатите или ритлите. Поставя се диагонално, под ъгъл. Мравучки – мравки. Пещник – огнище с отделна пещ. Обикновено на определена височина от пода в помещението под него се оформя празно пространство, където се слагат дърва. Умеятен – кадърен, способен човек. Очевидно произходът на думата е от глагола "умея“. Синия – ниска кръгла маса за хранене, софра; около нея семейството седи на ниски столчета, обикновено трикраки. Използвала се в ежедневието, с времето гостите вече се посрещали на съвременните "високи“ маси, които постепенно стават обичайни, а синиите остават в миналото. Хамкане, амкане – по Сирни заговезни се връзва на конец бяла халва нуга, окачва се на тавана и се върти в широки кръгове. Децата се опитват да отхапят от нея, без да я докосват с ръце, "хамкат“ я. Веселието се получава, защото процесът е доста труден и повечето дечурлига остават само с изцапани и лепнещи лица, което не пречи на всеобщия възторг. |
https://www.varna24.bg/novini/interesno/Dialektnite-dumi-v-bulgarskiya-ezik-koito-sa-pochti-nerazbiraemi-2365618
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.