| Проф. Димитър Петков: Някои храни разболяват сърцето | ||||||
| ||||||
Проф. Д. Петков е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет - София. Той е лекарят с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Проф. Петков, неотдавна в болница "Св. Екатерина" открихте нови операционни, включително оборудвани и с изкуствен интелект. Разкажете ни повече за възможностите, които дават те. Болницата разполага с 4 нови операционни зали, които са локализирани в блок "Б“ – новия блок на болницата. От тези 4 операционни зали, 2 са за кардиохирургия, другите 2 са за съдова хирургия. Оборудвани са с последен писък на техниката в съответните специалности. Кардиохирургията – с последните машини, които са за екстракорпорално кръвообращение, които са максимално щадящи здравето на пациента относно формените елементи на кръвта. Така че ние ще можем да оперираме нашите пациенти с най-безопасната техника, така да се каже. Относно двете, които са за съдова хирургия, едната е хибридна зала, оборудвана е със съвсем нов ангиограф с изкуствен интелект, който ще спомогне за значително по-бързото вземане на решения. Това ще помогне за поставяне на по-бърза и точна диагноза на пациента и съответно по-бързо вземане на решение какъв вид оперативна интервенция да направим. Успяхме да поканим българския патриарх, на който сме много благодарни – той се отзова на нашата покана, отслужи водосвет на операционните и освети целия нов корпус на блок "Б", който се изпълни изцяло със съдържание и идейност, така че това е другата радостна новина. Проф. Петков, изкуственият интелект в медицината защитава ли пациента от субективни грешки? Да, по принцип изкуственият интелект се базира на натрупани данни в медицината и досега функцията му е да прави по-бърз анализ на тези данни. В този аспект се поставя по-бързо диагноза на пациента и по-бързо се взема решение какво да се прави. Така че засега цялата насока на изкуствения интелект е в този аспект. Далеч съм от мисълта, на този етап, че той ще измести изцяло нашата функция като анализатори при взимане на решения. Т.е. бъдещето на кардиохирургията си остава все пак в ръцете на лекарите? Да, не само на кардиохирургията, а на всички оставяли специалности. Това много ми наподобява на времето, когато се появиха програмите за шахмат в персоналните компютри. Очакването беше, че едва ли не компютърът ще измести играта, но на световно състезание все още участват шахматисти. Така че на този етап – не знам за бъдещето, но на този етап наистина изкуственият интелект помага в значителна степен, особено в отделенията и клиниките по образна диагностика. По този начин помага и на нас при вземането на решения, и то по-бързо през вземане и по-точното вземане на решения. Защо страната ни е водеща по сърдечносъдови заболявания, кои са рисковите фактори, които ги отключват? Аз общо взето определям три групи фактори, които са причина за това състояние. Първият е начинът на хранене, който е във връзка с ниския стандарт на живот. Болшинството от хората купуват евтини, с недобро качество храни. Храним се с голямо количество некачествени храни. Това обяснява натрупването на атеросклеротичните плаки по съдовете, не само на сърцето, но и на мозъка, на крайниците и т.н. Втората група са персонални. В забързаното ежедневие основни фактори са стресът, високото кръвно налягане, диабетът, адинамията, тютюнопушенето и алкохолът. Обикновено са съчетани всички и заедно с неправилния начин на хранене водят до бързото развитие на атеросклероза още в млада възраст. Третата група е липсата на профилактични препарати и прегледи, игнорирането на профилактиката като цяло. Така че тази тройка, група фактори, влияят върху бързото развитие на атеросклеротичната болест в голяма част от нашите пациенти, и то в ранна възраст, което е много лошо. Обикновено смятаме, че от сърдечни проблеми страдат хора над 60-годишна възраст. Пада ли тази възрастова граница? О, не. Значително по-ниска е тази възраст. Тя падна между 50 и 60 години, като в последно време все повече се забелязват пациенти между 40 и 50-годишна възраст, изкарали тежък миокарден инфаркт или страдащи от исхемична болест на сърцето. Една от манипулациите в медицината, към която ние пациентите се отнасяме с изключителен респект, това е трансплантацията на сърце. Защо сравнително рядко чуваме за такива възможности? Преди дни направихме втората за годината такава трансплантация. Малък е процентът на тези операции, тъй като е малък броят на донорските ситуации. Сърдечните трансплантации са значително по-сложни, отколкото трансплантациите на останалите органи – трябва да се съобразяваме поне с 15-20 параметъра. Намирането на подходящ донор и подходящ реципиент става изключително трудно и заради това са толкова редки сърдечните трансплантации в България. Имали сме период, 2013-2014 г., когато правехме по 8-9 трансплантации годишно, но тогава имаше значително повече донори, отколкото сега. Групата на чакащите за трансплантация беше значително по-голяма. От друга страна, в този период, когато имахме най-много трансплантации, нямахме финансиране от Министерството на здравеопазването и от Здравната каса на имплантирането на заместителя на сърдечните трансплантации и имплантирането на изкуствено сърце. Сега имаме тази възможност и на групата пациенти, които не може да ги трансплантираме, имплантираме изкуствено сърце. Така че тазгодишният брой на пациентите, които сме трансплантирали, заедно с тези, на които сме поставили изкуствено сърце – 7, е общо 9. Така че горе-долу годишната нужда от поставяне на такъв вид устройство и този вид на лечение – дали ще е сърдечна трансплантация, дали ще е изкуствено сърце, при нас достига някъде между 9, 10, 11, 12 пациенти годишно, които са с крайна, терминална форма на сърдечна недостатъчност. Каква е продължителността на живота при сърдечна трансплантация и при изкуствено сърце? При сърдечна трансплантация пациентите ни с най-дълга преживяемост, която имаме в момента, са над 20-21 години, докато изкуственото сърце не може да кажем, защото последното поколение, което поставяме – HeartMate 3, е от 2020 г. Има данни в световната литература за 16, 17-годишна преживяемост, при положение че пациентите спазват режима, който сме им предписали. Погледнато от тази гледна точка, смятам, че нещата са съпоставими, но нека да не изключваме и факта, че при намиране на подходящ донор веднага експлантираме съответното изкуствено сърце и правим трансплантация. Така че това е един шанс за всички тези пациенти с крайна форма на сърдечна недостатъчност. Вие сте лекарят, който има най-голям принос за това в България да бъдат правени трансплантации с изкуствено сърце. Самият вие сте направил не една и две такива трансплантации. Така е, да. Има ли някакво ограничение по отношение на възрастта при този вид трансплантация? Може ли да се поставя изкуствено сърце на малки пациенти, на деца? Може да се постави, но въпросът е, че това устройство е предназначено за възрастни пациенти. За малки деца почти няма на пазара устройство, което да се постави като изкуствено сърце. Има едно устройство, което е от доста години, може би от 20-25 години, но то е изключително голямо и не е адекватно за поставяне на деца, защото ги ограничава около един апарат, с който се движат. И второто нещо – всички тези камери на изкуственото сърце са прикрепени отвън на тялото на пациента и е изключително неподходящо. Заради това се използва от много малко центрове в света, само при изключителни случаи. Това, което ние поставяме като сърце, е напълно имплантируемо в тялото на пациента. И при положение, че устройството може да се помести в детското сърчице, то може да се имплантира. Говорим за по-големи деца, обаче, защото за съвсем малките нямаме такова устройство. Така че за съжаление, казвам още веднъж, това устройство, с което ние боравим, не може да се поставя на малки деца. Иначе, при възрастни и при подрастващи деца, над 15-16 години, в зависимост от големината на камерата, за да може да поеме канилата, която е на изкуственото сърце, поставяме, нямаме ограничение там. Дълга ли е листата на чакащите пациенти, при положение че не става дума само за зависимост от донорска ситуация, а говорим и за изкуствено сърце? Обикновено листата на чакащите е някъде между 25 и 35 пациента годишно. Тя се променя в зависимост от обстоятелствата, но голяма част от пациентите при добро лечение са компенсирани. В болшинството от случаите, когато им предложим сърдечна трансплантация, те казват "Сега се чувствам добре, хайде да не е този път". Така че тези, които са в изключително тежко състояние и които са в крайна форма и приемат трансплантацията, са до 10-12 пациенти годишно, на които поставяме или изкуствено сърце, или извършваме сърдечна трансплантация. Имат ли тези пациенти пълноценен живот след трансплантацията? Да, след трансплантацията има такива. Един от моите пациенти – Георги, ходи периодично на олимпийски състезания за трансплантирани, печели златни медали по плуване. Миналата година качи един от върховете на Африка. Друг от пациентите успя да качи Монблан. Тези хора работят нормално, живеят нормално, така че са напълно ресоциализирани и водят съвсем нормален начин на живот. С изкуствени сърца ли са тези пациенти, за които ни разказвате? Не, това са трансплантирани. Пациентите с изкуствени сърца са ограничени от зарядно устройство. Трябва да има наблизо устройство, за да могат да зареждат периодично, през 8 до 12 часа, батериите. Това е единственото ограничение. Те обаче нямат ограничения в подвижността – могат да се движат, да са активни и да си изпълняват ежедневните функции. Обикновено, когато имаме емоционални проблеми, казваме, че сърцето ни е "разбито". Наистина ли, проф. Петков, емоциите минават през сърцето и по някакъв начин му влияят? Аз бих казал, че емоциите основно минават през мозъка. А мозъкът по свой начин – ние знаем механизмите, влияе върху сърцето със съответните субстанции като предизвиква спазъм или свиване на съдовете на сърцето. При свиването на съдовете на сърцето, не достига достатъчно кръв и кислород до целия мускул и той страда. Тогава казваме "Тежко ми е на сърцето", "Мъка ми е" и т.н. Така че аз бих казал – да, от лирична гледна точка, страда сърцето, но от чисто професионална гледна точка, основният орган, който води до това страдание, е мозъкът и как преживяваме всички тези вълнения с мозъка. Това означава ли, че няма разлика между мъжкото и женското сърце? О, не! Това не бих казал. От анатомична гледна точка няма разлика. Става въпрос, че сме имплантирали на мъж сърце от жена и обратно, на жена – сърце от мъж. Но от емоционална гледна точка разликата е огромна, както знаете. Кой по-често е с "разбито сърце" – мъжът или жената? Не мога да Ви кажа. Точна статистика не съм водил в този аспект, но трансплантациите са средно 50:50. Давам си сметка, проф. Петков, че това не е съвсем тясната Ви специалност, когато става дума за емоции. Да. Какви са вашите съвети към слушателите, така че да не стават пациенти? Най-общо мога да кажа да се избягват рисковите фактори, за които споменах. От първата група – ако могат да се хранят по-малко, с по-качествени храни, да наблегнат на зеленчуците и плодовете е най-добре. Да се избягват рисковите фактори като стреса, доколкото може, високото кръвно налягане. По този начин диабетът ще се отдалечи максимално, ако има потенциално предиспозиция за диабет. Да се ограничат цигарите и алкохолът и разбира се, задължително да се ходи периодично на профилактичен преглед. На прегледа ще се разбере, дали има увеличено ниво на липидите в кръвта и дали има високо кръвно налягане, а това е половината от свършената работа, за да се предпази сърцето от бързо развитие и тежка форма на атеросклероза. Прави впечатление, че напоследък много хора в млада, активна възраст, се оплакват от високо кръвно налягане. Високото кръвно налягане ли е първият сигнал, че има проблем със сърцето? Обикновено високото кръвно налягане при тези млади хора е свързано с наднормено тегло. Болшинството от тези млади пациенти, все още младежи, са с огромно наднормено тегло и това е причината за високо кръвно налягане. Разбира се, изключваме случаите, когато това е вродено състояние на базата на някакво стеснение на реналните артерии, коарктация /стеснение на аортата, б.р./. Това е патологично състояние, знае се от детска възраст. Установява се каква е причината и се търси съответната хирургия или интервенционално лечение. Отстранява се в ранна детска възраст, когато влияе на кръвното налягане. Така че основното е профилактика на наднорменото тегло и значително повече движение при тези хора. Това е моят съвет. Мит ли е, че чаша червено вино на ден помага да имаме здраво сърце? Чаша червено вино помага, бих казал, да Навремето, когато аз дойдох в тази институция, проф. Чирков беше изпълнителен директор на болницата – всеки един от пациентите получаваше по чаша червено вино на обяд. Значи това е лекарска терапия? Да. С годините тази традиция отшумя. Ако е чаша с хубава храна, не би трябвало да е проблем. Най-малкото защото води и до по-добро настроение, а хубавите емоции няма как да не се отразят и на сърцето ни? Да, така е, така е. Абсолютно сте права. Хубава храна, малко и качествено питие и хубави емоции. Така да завършим, ако приемате? Да, това е най-добрата рецепта за здраво сърце, бих казал аз. Росица АНГЕЛОВА |
https://www.varna24.bg/novini/interesno/Prof-Dimitur-Petkov-Nyakoi-hrani-razbolyavat-surceto-2370363
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.