© Impact Press Group

- Нели, вярвахте ли, че убиецът на дъщеря ви щеше да дойде в съда?

- Да, надявах се, че ще има доблестта и смелостта да застане пред мен. Бяхме в касационния съд на 17 април точно когато се навършиха 9 месеца от инцидента с Лора.

Документът, който отложи делото, е пристигнал по факс. В него пишеше, че според Деян Станчев и адвоката му условната присъда от 2 години за убийството на Лора е справедлива и не може съдът да се влияе от общественото мнение. Това е цинично и отвратително.

Ужасих се, като чух, че мотористът не желаел делото да се гледа пак. Каква е тази вратичка в закона? Какво значи да не желаеш, след като си извършил нарушение на правилата. Длъжен си да отговаряш. Иначе остава впечатление за безнаказаност.

Направил си престъпление и пишеш на съда, че присъдата те устройва и не желаеш повече дела.

Беше даден ход на делото, но съдиите прецениха, че Деян Станчев трябва да присъства с адвокат.

Когато той сключи споразумение с прокуратурата във Варна, съдиите не решиха, че аз трябва да присъствам. За мен това отлагане е умишлено забавяне във времето.

- Как научихте, че мотористът, който смаза Лора, е бил осъден?

- Аз работех в Гърция, но поддържах връзка с адвоката ни във Варна. Бях в течение с подробности от дознанието, с експертизата, че мотористът е карал със 113 км/ч. Прочетох неговите показания, че не е възприел наличието на пешеходна пътека зебра и знаците за ограничение на скоростта. Чакахме дата за начало на делото и бащата на Лора получил писмо да се яви в окръжния съд да получи документи. И тогава той научава, че делото е приключило със споразумение и нямаме право да обжалваме. Веднага тръгнах за България.

Преди да се случи трагедията с Лора, не съм се замисляла каква е съдебната практика у нас. Гледала съм различни случаи по телевизията, възмущавала съм се на парадокси, но нищо повече.

В деня, в който чух за споразумението с моториста, имах чувството, че повторно ме убиха. Почувствах се предадена от държавата, от институциите. Детето си 5 години го опазих в чуждата държава, докато живяхме в Гърция. А не можах да го опазя в собствената си. Носталгията върна Лора в България, тъгуваше много по приятелите си.

Чувствам тази държава като мащеха за децата. Редно е държавата да се грижи за народа си, а не народът за държавата.

- Как загина Лора?

- Тя имаше рожден ден на 6 юли, но не можа да си събере приятелите. Компанията е празнувала на 16 юли вечерта и те са се връщали от дискотека в 5 сутринта. Били са петима младежи. Пред тях е минал един мотор. Шумът от него е бил толкова силен, че те не са разбрали, че идва и друг мотор. Едно такси спира, за да им даде път. Лора прави една стъпка и вторият мотор я хвърля във въздуха. Приятелката й разказва, че е станало за секунди и те не са разбрали какво се случва. Моторите карали двама братя. Според мен те са се състезавали. В показанията на първия моторист се описва как е спрял, върнал се е и намерил брат си паднал на земята с охлузени ръце. Винаги този, който е нарушил правилата, оцелява. А другият загива. И не само в този случай. Приятелите на Лора ми разказаха, че Деян е седнал на тротоара и е попитал: "Тя жива ли е?"

Линейката дошла след 20 минути. Дъщеря ми е била със счупен таз, абсолютно поразени всички важни органи, но най-важна се е оказала черепно-мозъчната травма. Оперирали са я, защото е събирала кръв в стомаха. Имало е подготовка да я откарат с хеликоптер в София, но тя не е издържала. В 12 без 15 са се обадили на баща , че е починала.

- Каква е вашата кауза сега? Тя надхвърля искането за промени в Наказателния кодекс.

- С другите родители неведнъж сме казвали, че ако самосъзнанието на човека не работи, нищо няма да се промени, колкото и да са строги законите. Трябва да има една червена лампичка в главата, която да казва: "Карам в градски условия, ще поддържам разумна скорост. Не съм безсмъртен."

Не знам защо, но у нас е много трудно да се промени съзнанието на хората. Значи е нужно да има строги наказания. При нас в закона това е зле написано. След като тук няма кой да направи по-добър, ние предлагаме да се заимства френският закон. Там, ако направиш такова нарушение, има подточки, които утежняват вината и според това се налага различно наказание. Зависи дали си ударил човек на пешеходна пътека с несъобразена скорост - наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години. Ако си с алкохол в кръвта или всички утежняващи обстоятелства, взети заедно, освен затвор се взема шофьорската книжка и изпитите за връщането й са много трудни и почти невъзможни за вземане.

Тук се чуват гласове - ама защо е трябвало да се взема книжка след инцидент. Защото след като един път ти не си спазвал правилата и си убил човек, ще го направиш пак. Имаме такъв случай на наши познати - шофьорът е убил човек, получава условна присъда и след 9 години пак убива на пътя.

- Заедно сте по съдебни дела и акции с родители на други загинали деца. Как се събрахте?

- През юли направихме червена пътека от цветя, където беше убита Лора, на бул. "Осми приморски полк" във Варна. Тогава дойде майката на Валя от Бургас, която дни преди това беше премазана на пътека. Тя ме подкрепи. Бях пропаднала в такава дупка, мислех, че животът ми спира. После аз се свързах с родителите на децата, които бяха убити в Симеоновград. На протеста срещу споразумението с моториста се запознах с родителите на 12-годишната Ники, която бе убита на пътека в Русе.

Така направихме националното движение "Червена пътека", а сега сме клуб "Безопасни улици". В един момент се оказа, че в България сме страшно много родители, които са преживели това. Дори се чудя на хора, които са загубили дете на пешеходна пътека - защо са мълчали и нищо не са предприели. Стигнах до извода, че те нямат вяра в правосъдната система и в държавата. А ние трябва да си отстояваме правата.

Събрахме се и нашата цел е - доколкото позволяват законите в България - да променим ситуацията, за да бъде тя по-сигурна за нашите деца и за техните деца.

България е първа по убити на пешеходна пътека в Европейския съюз.

Една от идеите, които представихме с клуб "Безопасни улици" на община Варна и на кмета Кирил Йорданов, е системата за "успокояване" на движението, която е въведена в други страни. Чрез кръгови движения и други възможности на инфраструктурата се намалява скоростта по градските улици.

Дадохме пример с Бургас, където всички пътеки са обезопасени, и със Стара Загора - където са повдигнати. Там няма нито един починал пешеходец за една година, откакто е взета тази мярка.

Представихме пред кмета Кирил Йорданов и общината списък с 16 опасни места, където трябва да се извършат промени. До момента нищо не е направено, нямаме отговор. С майката на убитата Ники редовно ходим в общината, за да настояваме да се вземат мерки.

- Срещате ли разбиране от институциите, помагат ли ви?

- От община Варна искаха да затворят пътеката, на която беше убита Лора. Експертът Стоян Димитров категорично ми отказа да сложим легнали полицаи. Казаха ми, че това било скоростна отсечка. Каква скоростна отсечка в града?

Аз благодаря на вътрешния министър Цветан Цветанов, който спря това и нареди пътеката да бъде обезопасена. Общината съдейства и да бъдат сложени два билборда в града, които да предупреждават шофьорите да карат внимателно. Единият е в памет на Лора, а другият - в памет на Ники, която беше премазана на зебра навръх Коледа през 2011 г. в Русе.

Община Варна не иска да положи ни най-малки усилия за подобряване на условията на движение и сигурността. Оправдават се, че нямали пари. А гледам на път за гробището в Тополи едни палми. Колко пари струва, за да бъдат сложени там? Нека първо да помислим за гражданите на Варна, за безопасността, за дупките по пътищата, за паркираните коли, от които не можа да се върви по тротоара.

Министър Цветанов обеща на кръглата маса, че до края на май всички пешеходни пътеки ще бъдат обезопасени. Аз не виждам във Варна нещо да се прави. От общината се оправдават, че нямало фирма, която да го направи, обжалвал се конкурс и т.н.

Ясно ми е, че техните деца са в чужбина, но там има закони. А нашите деца са тук. Не може законът постоянно да е на страната на този, който върши престъпление. Не се знае обаче дали един ден тези хора няма да се окажат на нашето място - родители с убити на улицата деца.

Виждам апатия в очите и на чиновниците в общината, и в Народното събрание. Това, което ни прави силни, е, че родителите се събрахме и действаме заедно.

Източник: в. "24 часа"