Ромски бригади изметоха опадалите цветове по варненските улици | ||||||
| ||||||
Само си помислете, че след няколко месеца, когато есента напомни за настинките, а по-късно свие студът, всички ще се юрнем към магазините и, разбира се, ще изберем българските производители на чай, за да подкрепим родната икономика. Но какво ще плува в чашата с липов чай - чисти ароматни цветове с лековити свойства или изплакнати от градския прах треви? Ще кажете: няма ли контрол върху събирането на билки, и ще сте прави. Е, има, ама де факто липсва. Принципно контролът би трябвало да се осъществява от общината, но засега от там няма никаква реакция. А и досега не е имало, ако трябва да бъдем честни. Защото всяко лято, когато липите цъфнат и цветовете им почнат да падат, в района на "Св. Петка" (а и не само там) тръгват хайките с метлите и чевръсто обират "реколтата". Това хич не е случайно. Примерно малчуганът, който за пръв път събира, и то се похвали, че за една торба липов цвят ще получи по 1,50 лв. Поне толкова му обещали по-възрастните. Но всъщност цените стигат 8-10 лв. Запознати посочват, че фирма от Дългопол е основният изкупвач на "реколтата". Дори бригадите се организирали предварително, а плащането става на чувал. Никого не го е еня откъде и по какъв начин е събран цветът, който по-късно ще се продава в търговската мрежа. Ето защо това е добре дошло за ромските фамилии. Хората се организират, сутрин омитат улиците, а вечерта предават чувалчетата, които ще извозват с бусове и леки коли. После прахолякът и калта заедно с липата се превръщат в чай, който, когато купуваме, си мислим, че ще ни донесе здраве и изцеление. Та тъй де, да ви е сладко, и както казват министрите: Изберете българското! Източник: в. Народно дело |