 © Народно дело |  |
Пусто се оказа край двете варненски синагоги през вчерашния ден, когато българи, евреи и всякакви етнически общности на територията на страната бяха замрели в потрес от неочаквания атентат на летище "Сарафово" в Бургас предишната вечер. Оказа се, че във Варна евреите все още няма къде да се молят, защото двете светилища отдавна не са действащи, а новата сграда на улица "Тича" още не е пусната в експлоатация. Единственото място, където засега се извършват религиозни ритуали, е старият еврейски дом на улица "Мусала", но и там вчера беше тихо, а във въздуха се носеше нотка на страх и неизвестност.Според историческите сведения заселването на евреите в България и във Варна е станало около XV-XVI век. Тяхното присъствие в пъстрия на националности град било съвсем слабо. По думите на Феликс Каниц през 1855 г. евреите били 30, при първото преброяване на населението през 1881 г. те били вече 575, а до края на века еврейската община нараснала до около 1300 души.
Вследствие на разпръснатостта на еврейския народ по света са се оформили две общности - сефарадска и ешкеназка.
В центъра на еврейския религиозен живот стои синагогата, мястото, където евреите се събират на молитва. Синагогите са и място за обучение на децата в еврейската религия, понякога в тях има библиотека, а често са и място за светско общуване.
Първата истинска синагога във Варна, на евреите сефаради, била построена едва след Освобождението, през 1890 г. По времето на строежа се е намирала на оживено място - между Балък пазар (днес площада и паркинга пред РДВР) и Коларския площад (в района срещу входа на ГЩ ВМС на ул. "Преслав"). Строена в мавритански стил, с отделни готически елементи, фасадата е богато орнаментирана, контрастираща с околните постройки и извисяваща се над тях.
Във Варна има още една синагога, на евреите ешкенази - именно тя е на улица"Тича". Строена е през 1908-1910 г., когато в града вече са се заселили немски и руски евреи. За съжаление нейната съдба не била по-различна от тази на сефарадската синагога. Доскоро и от нея бяха останали само стените, а през август 2007 г. тя беше съборена. Сега на нейно място се издига нова модерна сграда.
Източник: в. Народно дело |
