© Varna24.bg

По данни на в-к 24 часа, правилата за субсидиране в общата селскостопанска политика на ЕС се променят до една-две години. Земеделците и селскостопанските производители вече няма да получават пари, както е било до сега на 1 хектар, а ще бъдат въведени т.нар. права за подпомагане. Най-вероятно през 2013 / 2014 г., ще бъдат финално определени правата, които ще могат да използват фермерите, доказвайки собственост върху своята обработваема земя. Ако тези 154 000 дка останат пустеещи, България ще загуби около 30 млн. лв. подпомагане от ЕС през следващия програмен период 2014-2020 г. Ако продажбата на земи се забави, също ще бъдат загубени, прогнозират експерти. Ако земите започнат да се обработват, например през 2015 г., те няма да влезнат в програмния период и за тях няма да има субсидии. Именно затова анализатори потвърждават, че в следващата 1-2 години от голям интерес за България е да няма пустеещи земи.

Крайно време е министерството на земеделието да въведе ред в ползването на Държавния поземлен фонд.

Допреди няколко месеца дори нямаше регистър на държавната земя. Така имоти, които се водят пустеещи, може реално и да не са. Десетки са случаите, при които се оказва, че някой "бизнесмен" ги обработва и печели от тях, без да плаща и стотинка на държавата. И големият шум около търговете може само да помогне за това. Защото те ще се следят под лупа и сделки "под масата" вече ще стават много по-трудно. Дори в случая министерството на земеделието закъсня много с пускането на търговете.

Това трябваше да стане много по-рано, а не в края на мандата, когато приближават избори и всичко се свързва с тях. На търга за земи от Държавния поземлен фонд срещу поименни компенсационни бонове трябва да се гледа като на бизнес решение, а не като на политическо. Въпреки това сега опозиционни партии и организации изместиха акцента на ползите с търга от сферата на бизнеса в полето на политиката. Малки и по-големи партии настояват да се спре процедурата, други призовават Комисията за финансов надзор да се намеси. Аргументите им - някой получил предварителна информация и купил евтини компенсаторки. Но за какво всъщност става дума?

Фактите обаче говорят, че търговете са обявени през 2010 г. и в края на 2011 г. Експерти коментират, че който следи пазара на земи или движението на БФБ, е могъл да реагира адекватно, както се прави при всяка друга фондова процедура. Продажбата на земя срещу поименни компенсационни бонове (ПКБ) е залегнала в закона за собствеността и ползването на земеделска земя от 1991 г., приет от тогавашното парламентарно мнозинство от СДС. С боновете са обезщетени собственици и наследници на земи, които не могат да бъдат върнати по една или друга причина. Например на българите от Беломорска Тракия или при ниви, попаднали под големи инфраструктурни обекти като АЕЦ "Козлодуй" или магистрала "Хемус".

Тези хора са получили хартийки с номинал от 1 лев и обещанието, че специално за тях ще бъдат организирани търгове за държавни земи. И всъщност това е правено и през годините. Почти всички правителства от 1992 г. насам периодично са пускали ниви от Държавния поземлен фонд срещу компенсаторки. Но винаги са били сравнително малки площи и по места. За тези търгове наистина може да се твърди, че са правени непрозрачно, защото който е имал информация за тях, е купувал ПКБ-та на ниски цени, участвал е в процедура без конкуренти и така се е снабдявал с апетитни парцели за малко пари. Затова и сега министерството на земеделието по-скоро трябва да бъде похвалено, а не критикувано, че пуска свободните държавни пустеещи имоти на национален търг с обявления в национални медии, а не в регионални малотиражки. Всички научиха за процедурата и имат възможност да участват при интерес.


От голяма важност е и фактът, че повечето парцели, които предлага държавата, са маломерни - по 2-3 дка. Те не са интересни за зърнопроизводство, което се развива на големи площи, освен ако не са съседни на някой арендатор. Но пък са много важни за развитие на зеленчукопроизводството.

Именно държавните търгове могат да имат косвен ефект за по-ниски цени на доматите и краставиците, които и през тази година скачат главоломно.

При повече производители, с повече земя и по-голямо подпомагане е разумно да се мисли и за по-ниска себестойност на продукцията. Друга полза е и че могат да се отворят нови работни места в земеделието, и то в региони с традиционно висока безработица. Част от по-големите държавни имоти пък са пасища, които ще подпомогнат животновъдството, което също е в тежко положение с хвърчащите цени на фуражите заради слабата реколта от царевица. Така и млякото и месото може да станат на по-поносими цени за джоба на средния българин.