 © |  |
С първата театрална пиеса на Шийла Стивънсън "Паметта на водата" се открива тази вечер и новата зала "Стоян Камбарев" във филиала на Драматичния театър. Постановката ще се играе и утре. Мястото е предназначено за камерни пиеси, а публиката има чувството, че се намира директно на сцената, сред самото действие. Залата се намира над голямата сцена Филиал под Градския часовник. Кръстена е на големия български режисьор от 90-те години на XX век Стоян Камбарев, известен с "Три сестри" по А.П. Чехов от 1998 г., филма "Завръщане у дома" по Харолд Пинтър - 1996 г., "Майката - Васа Железнова" по Максим Горки от 1995 г., "Черна дупка" от Горан Стефановки и много други.Основните героини са три сестри, които - подобно на сестрите в древногръцките трагедии, при Шекспир и при Чехов, се срещат години след като са се разделили за погребението на майка си. Смъртта като повод за истинско общуване и опит за осмисляне на разпилените животи е двигателният център на заредения до краен предел с признания, отчаяния и изненади драматургичен текст.
Авторката Шийла Стивънсън е родена през 1955 г. в Нортъмбърленд, Англия. Тя е утвърден автор на радио, театрални и телевизионни пиеси, сценарист на телевизионни и игрални филми, донесли й престижни литературни награди. Преподава творческо писане в университета в Манчестър. Блестящата й писателска кариера започва с пиеси за Радио Би Би Си, сред които "Дарлинг Пайди" (1993), "Анатомичната Венера" (1994), "Пет вида мълчание", отличена с наградата за най-оригинална пиеса на Гилдията на писателите (1996) и с наградата "Sony" за най-добра радиопиеса (2000). Следват радиопиесите "Животът е сън" (2004), "Немезис" (2005), "Принцесата на народа" (2008) и др.
Първата театрална пиеса на Шийла Стивънсън "Паметта на водата", поставена в Hampstead Тheatre, Лондон, от режисьора Тери Джонсън, печели наградата "Лорънс Оливие" (1996). Авторката адаптира сюжета за игралния филм "Преди да си отидеш", заснет от режисьора Луис Гилбърт с Джули Уолтерс и Том Уилкинсън (2002). В "Паметта на водата" са прокарани паралели между психологическите портрети на героите и иновативната научна теория за паметта на водата и нейните кристални решетки. Подобни аналогии се срещат и в по-нататъшното творчество на Шийла Стивънсън.
Източник: в. "Народно дело" |
