 © Impact Press Group |  |
Хлапета си правят зловещи шеги на националната гореща телефонна линия 116 111 като съобщават, че родителите им са починали. Това разказа координаторът на телефона Донка Петрова. Безплатният номер поема сигнали от деца в риск, подложени на насилие или тормоз в семейството, в училище или от връстници. Понякога обаче вместо да потърсят помощ, хлапета използват линията за забавление. Освен със смъртта на родителите си, те се шегуват и с насилието, като твърдят, че са били бити. В процеса на разговор обаче ставало ясно, че сигналът е кьорфишек. Фалшивите обаждания били масова тенденция и при телефонните линии в други страни.
"Децата са склонни да се шегуват и да бъдат провокативни, а на безплатната линия не рискуват да им се скарат вкъщи заради начислена сметка", обясни Петрова. Според нея много фактори може да провокират такова поведение. "От една страна с лъжата те може да искат да изразят моментния си гняв или разочарование към родителите.От друга страна по този много странен, изкривен начин понякога децата опитват да се докоснат и да разберат повече за теми, които ги напрягат и често са табу - като смъртта и насилието", коментира експертът.
Най-масовите потребители на безплатния телефон са тийнейджърите над 12 г., които навъртат около 70-75% от всички обаждания. "По-рядко звънят малки деца, тъй като те все още нямат мисленето, че може да търсят подкрепа от човек извън семейството", поясни Петрова. Понякога се обаждат и родители, които търсят съвет как да подходят към детето си, а също и съседи, които сигнализират за насилие над децата на комшиите. Обаждания има и за просещи деца, за които веднага се съобщава в полицията или при социалните служби.
Средно около 20-30 са позвъняванията на месец за тежки случаи с упражнено насилие над хлапета, за които се сигнализира и в Агенцията за закрила на детето. Обикновено обажданията са за побой в семейството и по-рядко между връстници. В тези случаи се намесват социалните служби, които започват работа с родителите, като отнемането на детето от семейството било само крайна мярка. "Само в 2-3 случая на година след подаден при нас сигнал детето е изведено от семейството си", обясни Петрова.
Понякога обаче непълнолетните не казвали веднага, че са бити вкъщи, а започвали разговора с друга тема и едва по-късно ставало ясно, че са подложени на насилие. Някои от децата дори не приемали побоя вкъщи като проблем, защото целият им живот е преминал в насилие у дома. Други пък се страхували да издадат родителите си. Понякога пълнолетни вече момчета и момичета сигнализират за по-малките си братя и сестри, за да не търпят и те побоя, на който са били подлагани от родителите си, разказа Петрова.
Тя поясни, че обикновено насилието в семейството е комбинирано между физическо и психическо - шамари и удари заедно с обиди и унижения. Когато побоят вкъщи е само между родителите, това също се отразявало много на децата.
Те били потърпевши, дори и да са само свидетели, затова имало и много такива обаждания.
Едно от децата дори позвънило точно докато се разигравали семейните драми. "Мама и татко се бият", сигнализирало то, докато било заключено в съседна стая. Веднага била изпратена полиция.
Друга причина, поради която често звънят и деца, и родители, са разводите и трудността за адаптация в тази ситуация. "Понякога децата са въвличани в конфликтите, родителите съзнателно или не ги използват като оръжие и ги настройват срещу другия. Това има много опустошителен ефект върху психиката на едно дете", предупреди Петрова. Консултантите давали съвети на децата как да се справят с новата ситуация и им помагали да преодолеят чувството на вина за раздялата на родителите.
Източник: в. "Монитор" |
