©

Българските скокове били много по-рискови от скока на Феликс Баумгартнер, защото специални костюми не е имало.

Първият скок е бил осъществен от люк на бомбардировач. "Човекът се е дължал здраво при полета, самолетът се е издигнал на 11 200 метра, след което люкът се е отворил и "бомбата" е паднала," обясни полк. Недялков.

Тогава скокът е осъществен от полковник Стефан Калъпчиев, който правил и други подобни опити. При следващия му скок е катапултиран от самолет с помощта на пиропатрони.

Последният стратосферен скок на българин е бил от височина 16 хил. метра през 1966 г. От подобна височина година по-рано скачат едновременно трима българи.

Скок от 40 км височина е нещо, непостижимо за човека, коментира скока на Баумгартнер полковник доц. д-р Любомир Алексиев, лекар от Военномедицинска академия.

По думите му един от рисковете за живота на австриеца бил свързан с целостта на специалния му костюм, който го предпазвал от взривна декомпресия. Другата опасност е било завъртането по време на полета.

"При неконтролируемо въртене на тялото по напречната ос се възбуждат такива центробежните сили, които насочват телесните течности към периферията, а това води до огромно налягане върху организма. Ако въртенето беше продължило, трябваше да са отвори малък парашут, т.нар. котва, който да изправи тялото, иначе можеше да се стигне до кръвоизливи, загуба на зрение", каза д-р Алексиев.

Той каза още, че за него е било интересно какво ще се случи при преодоляването на звуковата бариера, но около Феликс нямало атмосфера и затова не се е получил характерният силен гръм.

Според Димитър Недялков след скока на Баумгартнер следващата стъпка ще е скок от космическа ракета.