Приетите изменения в наредби 39 и 40 на Министерство на здравеопазването, с които се въвежда възможността семейните лекари да насочват психично болни за диспансеризация в болнични заведения засяга сериозно възможностите за тяхното извънинституционално лечение, смятат варненските специалисти. Според тях диспансеризирането на пациентите не означава непременно по-добра грижа. Освен това е безсмислено то да се прилага при такива с леки психически разстройства.

Пациентите се притесняват от регистрацията, която ще имат в болниците, а тези с диагнози, които не ги инвалидизират, ще бъдат сочени с пръст. Според наредбата обаче дори леките разстройства подлежат на диспансеризиране, въпреки че са овладяеми извън болница, коментират психиатри.

Те са притеснени и от факта, че след промените достъпът до психиатрични грижи ще се затрудни, тъй като ще бъде ограничен броят на отпусканите направления. Резултатът от промените в наредбата ще бъде безсмисленото и в много случаи вредно институционализиране на хората с психични разстройства, тяхното допълнително стигматизиране и лишаването им от възможност да вземат решения за начина, по който искат да бъдат лекувани, твърдят специалистите.

Според тях въвеждането на комплексното диспансерно наблюдение създава неравнопоставеност между лекари в извънболничната помощ и болничните психиатри. Освен това, пренасочването на пациентите в клиниките допълнително ще ги натовари организационно. Същевременно средствата, които ще се получат от Здравната каса, са изключително малко.

"По клинична пътека годишно на пациент се падат по 14 лева за наблюдение, а за някои диагнози се налага ежемесечно наблюдение", разкри д-р Аврамова.