© | | Деян Янчев, директор на Общинския културен институт /музей/ в град Бяла. През 2011 г. завършва Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "история". От една година преподава и в "Професионалната гимназия по селско стопанство и туризъм. От 2009 г. е член на археологическия екип, който проучва Късноантичната крепост на нос Св. Атанас.
- Г-н Янчев какво е най-характерното за разкопките през настоящия археологически сезон?- Може би най-важното е, че тази година археологическите разкопки са подчинени основно на дейностите по изпълнение на проекта по ОПРР за превръщането на обекта в "туристическа атракция". Ето защо не можем да говорим за един археологически сезон, а за поне три - работата започна още в средата на месец март и навярно ще продължи до средата на месец ноември. Преодоляваме много трудности, но сме един от екипите, които се справят качествено и в срок със задачите. С други думи - отговаряме на всички предизвикателства, все в името на откриване и запазване на археологическото наследство в нашия край.
- Кои са най-интересните резултати, в това число и находки?
- Трудно е не само за мен, а и за всеки член от екипа да определи един или друг резултат, както значението на откритите артефакти. Още нещо - това което е любопитно за повечето хора, за археолозите е ежедневие и понякога мненията се разминават.
Все пак, значимо откритие е попълването на "бялата" досега страница в хронологията на обекта. Имам предвид - първите и засега предварителни резултати плюс находки с датировка в римския период (II-III в.). На следващо място е откриването на части от уличната настилка във византийския период. Като добавим и двете нови винарни, вече може да се даде една по-точна характеристика - обектът може да се определи като малък пристанищен град със значим производствен и търговски потенциал.
Що се отнася за по-интересните находки, бъдещи експонати в залите на музея ще спомена вече добилия вече известност бронзов канделабър / лампа с датировка в края на VIв., който бе открит в една сграда до крепостната стена. Този паметник има един аналог, който се съхранява в Метрополитън музей в Ню Йорк. Ще ми се да отбележа, че за археолозите с не по-малко значение са многото (над 50 бр.) керамични лампи, които бяха открити в същата сграда.
- Какво се случва с откритите експонати? Къде могат да бъдат видяни?
- Най-често пътят на откритите през сезона находки до музейната витрина е дълъг. Той започва още на самия обект с първоначалното почистване. Следва описание в инвентарните книги, документиране (снимки или рисунки) и по преценка - изпращане за реставрация. Едва след завръщането от реставрация и заснемане отново, вече за публикуване, находките се съхраняват във фонда или в музея, където могат да бъдат представени на жителите и гостите на Бяла.
През следващата година музеят ще разполага с изцяло нова сграда отговаряща на съвременните изисквания, в която ще могат да бъдат експонирани повече и по-интересни артефакти за радост на нашата публика.
- Какъв е интересът на българските и чуждите учени към обекта?
- Обектът на нос св. Атанас е един от значимите в българската археология за последните години. Освен от многото български учени, интересът на чуждестранни учени към археологическия обект и находките, които намираме там се увеличава с всяка изминала година. Само тази година бяхме посетени от американски, руски и украински учени.
Трябва да отбележим, че на терена тази година работеха и студенти по археология заедно със своите преподаватели от Украйна, Татарстан и Молдова. Ще ми се да спомена, че за наша, а се надявам и за тяхна радост, голяма част от участниците бяха бесарабски българи обучаващи се в смесеният българо-молдовски университет "Григорий Цамблак" в гр. Тараклия. Тази традиция е вече няколко години и така благодарение на съдействието на община Бяла в лицето на кмета г-н А. Трендафилов, даваме шанс на млади етнически българи живеещи далеч от родината да се докоснат до България. |