Членове на сдружението, по чиято инициатива се проведе форумът, са 35 от най-успешните и динамично развиващи се частни болници в България, със 70% от частните легла.

"Повечето от клиничните пътеки са недофинансирани - едва на 50-60 процента. Никоя частна болница не отказва спешна помощ, но за съжаление Здравната каса плаща само част от нея, а останалото е за сметка на частното лечебно заведение", конкретизира д-р Дренски.

Д-р Тияна Лазарова, собственик на болница "Св. Лазар", се обърна към доц. Красимир Мурджев, член на парламентарната здравна комисия, като даде един от примерите за несправедливостта на здравната система и неравнопоставеността между лечебните заведения - държавни, общински и частни, а именно, че всяка година дълговете на държавните болници се погасяват от държавния бюджет и се оказват излишно и неефективно свръх субсидирани.

"Нямаме становище в комисията, финансирането на една държавна болница зависи от Министерството", коментира доц. Мурджев, който принципно се съгласи с повечето мнения и предложения на представителите на частните болници. 

А те очертаха нерадостна картина на българската здравна система. "Преди дни нашият министър се изказа, че трябва да се закрият едни болници, за да не "умрат" други. С други думи печелившите трябва да се закрият, за да се спасят губещите", коментира д-р Николай Болтаджиев от МБАЛ "Света Богородица". 

"Имаме две боледуващи системи - на болниците и на БДЖ. Идеята на държавата да ограничи частните лечебни заведения, за да спаси държавните, е все едно да се закрие автобусният транспорт, за да се спасят железниците от фалит".

Според члена на Управителния съвет на НСЧБ държавата прилага всякакви механизми, за да пречи на частната инициатива в здравеопазването. Като задължението да се провежда ЗОП за болниците със 100 процента частен капитал.

"Има медицински стандарти, направени така, че определена държавна болница да отговаря на тях и да получи прословутото 3-то ниво на компетентност и по-добро финансиране, но частни и общински да не могат да стигнат до това. Чрез такива стандарти, с излишни изисквания, като, например, за разкриване на патология или микробиологична лаборатория, изкуствено се оскъпява болничната помощ", категоричен е лекарят. Той припомни, че изискването само детски хирург да оперира апандисит, доведе до смъртта на дете от Ивайловград, разхождано 24 часа, докато попадне в болница с такъв специалист. 

Д-р Болтаджиев смята, че бюджетите на болниците ограничават достъпа на пациента, ограничават неговия свободен избор и демотивират хората да плащат здравните си осигуровки. 

"С лимитите се нарушава един от основните принципи на здравното осигуряване - парите вървят заедно с пациента", допълни колегата си д-р Методи Янков от МБАЛ "Сердика". 

Не се спазват и принципите на задължителност, солидарност и равнопоставеност на изпълнителите - здравните заведения. Според д-р Радко Велков, организационен секретар на Сдружението на общинските болници в България, нарушен е и принципът на достъпност. 

"В момента законът така е направен, че болницата може да бъде и на планетата Марс, и пак ще отговаря на изискванията". 

Освен нарушените принципи на здравното осигуряване, има и дискриминация на частната инициатива в медиите, стана ясно на кръглата маса. Ако е извършена уникална операция в частна болница, споменаването на името на здравното заведение в информация по електронните медии веднага води до глоба на съответната телевизия или радио. По-този начин отново липсва равнопоставеност между частни и държавни лечебници. 

 
А именно от частните трябва да се поучат държавните болници, за да се оздрави системата, подчертаха категорично лекарите. Така няма да трупат дългове и няма да се дофинансират от бюджета, нещо изключително несправедливо в уж свободния пазар на медицински услуги. 

"Системата ще се подобри,когато започне приватизация на държавните и общински болници, и демонополизация, а защо не и приватизация на НЗОК. Ще бъда истински щастлив до 2020 година частната болнична помощ да е над 70 процента, чак тогава ще имаме желаното качество", е мнението на д-р Динко Младенов от "Медикус Алфа". 

Д-р Тодор Хинов от МБАЛ "Акта Медика" припомни един от основните проблеми на българското здравеопазване - лекарите и медицинските сестри не са мотивирани да работят тук и системата в един момент ще трябва да внася кадри отвън. Но кой ще дойде, когато минималният осигурителен праг за доктор у нас е около 700 лв., а в африканската страна Нигерия е 1 200 долара? 

Участниците в кръглата маса препотвърдиха предложенията си към проекта за здравна стратегия и неотложни мерки за оздравяване на здравната система:

1. Приемане на законови промени гарантиращи над 95% събираемост на здравните вноски.
2. Увеличаване с 2% на размера на здравните вноски.
3. Въвеждане на диагностично-свързаните групи (DRG).
4. Справедливо остойностяване медицинската дейност и труда на медицинските специалисти.
5. Преструктуриране и реформиране на болничната помощ с помощта на публично-частно партньорство и приватизация.
6. Раздържавяване на НЗОК и регистрирането й като независима обществена институция. 

Членовете на НСЧБ предложиха спешни мерки в здравния сектор: 

1. Незабавно и безусловно връщане в НЗОК на незаконно трансферираните през 2011 г. над 1 400 000 000 лв. от резерва на НЗОК към консолидирания държавен бюджет.
2. Премахване на всякакво лимитиране дейността на болниците, елиминиране на изкуствено създадените медицински стандарти, както и нецелесъобразните и нелогични механизми за увеличаване на разходите в дейността на болниците в т.ч. задължението да се провежда ЗОП за болниците със 100% частен капитал.
3. Регламентиране на официално доплащане в лечебните заведения съгласно недофинансираността на клиничните пътеки.
4. Прекратяване на порочните и противозаконни практики на съчетаване на бюджетно субсидиране и субсидиране от НЗОК.