"На практика това е една много осреднена система, единственото преимущество на която е, че може да държи под контрол точно възможните разходи за един определен период от време и тя дава в момента своите резултати. Тази система показва, че на практика в държавата определени болнични заведения са винаги на загуба, а други стават все повече и повече", добави проф.Джамбазов. 

Според него това означава, че има нещо не много ясно, защото няма логика болниците, в които са тежките пациенти, да бъдат винаги на загуба. 

"При лекуването по болнични пътеки, няма адекватно заплащане за тежестта на лекуваните пациенти според лечението. Един от тези модели е на диагностично свързаните групи. По този начин негативите се трупат върху нас, лекарите", каза проф. Джамбазов. 

"Когато говорим за държавни болници, означава, че пациентите идват в тях не по свое желание. Това са обикновено тежки случаи, които са насочени към тези болници, защото другаде няма как да бъдат лекувани. Те водят със себе си и по-големи разноски за лечебното заведение и много повече възможности за диагностични и терапевтични трудности. Това автоматично рефлектира върху желанието на всеки пациент да бъде излекуван бързо и той смята, че проблемът е в лекаря и медицинския персонал. 

За съжаление, в последно време тази теза обикаля и медиите - че проблемите в здравеопазването са в лекарите и сестрите. На практика това са хората, които работят в трудни условия, на разположение са на болниците и пациентите си 24 часа. Това поставя и персонала и пациентите в неизгодна комуникация. За съжаление проблемът не може да бъде решен от лекарите. Парламентът е този, който трябва да промени тази система, твърдят специалистите в болничната помощ", завърши Джамбазов