| „Преди време един журналист от Варна идва тука да ме разпитва. Писал после, че цигуларят Минчо Минчев ми свирил със „Страдивариус", докато влизам за риба. Пълни измишльотини. Цигулката никога не е идвала тука." Така ни посреща колоритния рибар, който е известен по цялото Северно Черноморие като Иван Джака. Щаб-квартирата на морският вълк е на самият бряг, на плажа край Карадере в Бяла. До живописното заливче се стига с мъка дори и с високопроходим джип. Може би това е и причината да бъде пощадено от строителната инвазия. „Райско кътче, който веднъж е стъпил тук, не може да си тръгне. Ама трябва да си малко луд" - категоричен е Джака. Варненецът се занимавал с риболов от дете. „Люспата ми е в дупето. Не мога без морето" - разказва риболовецът.
Като изключим многобройните приятели, които идват да пийнат с него по едно на морския бряг, 63-годишният морски вълк със сигурност може да бъде определен като съвременния Робинзон Крузо. За подслон му служи самоделна дървена барака, а отпред е опънал черно пиратско знаме с череп и два кръстосани кокала. Също като героя на Даниел Дефо компания му правят котка и куче.
На 15 март тази година се навършват 20 години, откакто Джак е на морския бряг.
Преди Джак имал цяла ловно-рибарска хижа в райския залив. Направил стая, кухня столова 10 метра. Но след промените през 90-а година кметът му я бутнал.
Решил обаче да остане в рая. Не се е превърнал в отшелник от немотия. Сам си казва, че бил милионер. „Бях много богат. Навремето дадох 46 643 лева за лодки за таляни и агрегати. На ония пари можех да купя 6 апартамента и да ги давам под наем за 200 евро и съм „пей сърце", но понеже люспата ми в г...а и си слугувам на мерака. Започнах с даляните" - спомня си Джака.
Мрежите си пуснал на Златни пясъци. „Работата вървеше, обаче ми взеха даляна, защото поисках втори. Дадоха го на свои си хора" - спомня си обрата Джака. Иначе по професия бил оксиженист. Ръководел най-голямата бригада за кораборемонт в строителния флот. В средата на 80-те години поддържал корабите дълбачки, които правили наносите за изграждане на АЕЦ-а в Козлодуй. „Беше като блато. Най-голямата дълбачка „Русия" бълваше 1000 кубика на час, а другите по 350 - 500 кубика на час. Правеха пясъчна възглавница, върху която се изгради реактора с 27 метра височина. Сега в атомната електроцентрала първото пристанище се казва „Тежки товари", второто - „Първи реактор", а третото в моя чест - „Площадката на Джак" - хвали се рибарят.
Източник: в. "Народно дело" |
