 © Impact Press Group |  | | Гайдарят Младен свири пред Катедралния храм "Св. Успение Богородично", за да забавлява минувачите. Музикантът е от село Тръстиково, но от няколко години припечелва, като свири по улиците на Варна |
Уличните музиканти са част от цялостната картина на лятна Варна. Макар и трудно, те все пак успяват да пробият глъчката на минувачите и да надвикат уредбите на заведенията, за да ги забележим. А това е жизнено важно за тях, защото ако никой не ги чува, никой няма и да пусне заветните стотинки в шапката или калъфа на инструмента. За някои свиренето на центъра е единствен източник на доходи, за други - последен вариант за измъкване от временно безпаричие. Едни музиканти гледат на уличните си изяви като на творчески акт, за други си е просто просия. За съжаление уличните изпълнители могат да се разделят и на друг принцип. Някои от тях наистина могат да свирят, а други само тормозят инструментите си, без капака милост към слуха и музикалната култура на минувачите. Сигурно сте чували например онзи странен младеж с тарамбуката до „Севастопол", който месеци наред редеше нецензурните си рими и крещеше като изтърван след преминаващите девойки. За щастие в момента той нито се чува, нито се вижда. Кой знае пък, може да е тръгнал нейде на турне. През това лято липсват и гастролиращите румънски циганчета с акордеоните, които през предишни години комбинираха свиренето и дрането на мотиралите си гласчета с обикновено джебчийство. Затова пък това лято на мода излязоха озвучените с усилватели и тонколони улични музиканти. Доста вечери подред един дългокос рокаджия се опитва да „разцепи мрака" с находчивите си версии на български и английски парчета. Същият обаче сигурно не знае, че с включената си в усилвател китара на практика нарушава общинската наредба за обществения ред. В нея изрично е записано, че използването на озвучителна техника на открито без разрешение от кмета е забранено. Явно обаче няма и кой да се погрижи за спазването на тази общинска разпоредба, тъй като китарата на рок ентусиаста оглася не само ларгото, а и съседните улички. Разбира се, в цялата глъчка, която настъпва привечер на пешеходната зона, трудно може да се различи каквото и да е, така че няма значение дали контролните органи са пропуснали този нарушител, който най-вероятно даже и не знае, че е такъв. Всъщност трябва да признаем, че регламент за това какво е позволено и какво не на уличните музиканти и артисти във Варна, а вероятно и в другите български градове няма. Ще припомним обаче разумното решение на общината да извади музикантите от централния подлез. Като цяло у нас не са необходими някакви сериозни мерки спрямо уличните изпълнители, защото едва ли някой би го спазвал. Пък и самите те са малко и най-често се местят от град на град. Да им се искат такса за мястото на тротоара би било безсмислено, макар че в Европа практиката е такава. Тук обаче едва ли някой печели толкова, че да може да плаща за правото да пее и свири. По-лошото е, че малко от уличните изпълнители се стремят да покажат повече талант, като това важи и за по-младите от тях. А именно те би трябвало да знаят, че някои от големите звезди наистина са тръгнали от улицата, за да стигнат до големите сцени и върховете на класациите.
Източник: в. "Народно дело" |
