Каква е истината, разберете от самия Йорданов, разговорът с когото предишния път спря до скандалното признание: "Разделих се с първата си жена, защото въртеше далавери на мой гръб. Съсипах бизнеса й, казах й "Довиждане" и повече не се видяхме".

- Всъщност първата ви съпруга Даниела Горанова каза, че Ахмед Доган, с когото имат чисто приятелски отношения, й подал ръка и един вид я спасил от вас...

- Нямало е от какво да я спасява. Ахмед Доган се отнасяше винаги, как да кажа, с висока оценка за управленските ми възможности и никога не се е месил в делата ми. Напротив, когато хора от неговата партия са започвали нещо, винаги е казал, че нещата трябва да се решават по справедливост и по закон. Даниела е нямало от какво да се пази и от кого да се пази... След това имаше лоши преживявания... Аз не го познавам това момче (Томи Маджаров, когото застреляха през 1996 година в дома му във Варна и от когото Даниела Горанова има дете - б.а.)... Да си е отваряла очите - къде отива, с какво се занимава...

- Говорили са за вас всякакви долни неща, дори и такива, че сте били със съмнителна сексуална ориентация...?!

- Още първия път като се кандидатирах за кмет, ми казаха: "Ако не се разкараш и това ще ти пуснем!". Колко обида съм изнесъл през годините... Хомосексуалист даже ме изкараха!? Абе, да ги дяволите вземат! Какъв хомосексуалист може да съм аз - от младеж, известен гларус, постоянно женското ме е привличало... Да не тръгвам да разказвам истории (усмихва се - б.а.)... При мен, както казва Гьоте: "Вечно женското ме е привличало". Винаги съм бил в плен на женския чар. И харесван съм бил, и търсен съм бил, и така съм си изживял живота, като съм бил свободен мъж - с обич и уважение към жената. Къде ме хващат мен по другата линия?! 

Та то е повече от абсурдно! Та нали един такъв тип мъж винаги може да бъде разпознат, да му се проследи животът и да се види, че е такъв!... При мен е точно обратното. Но така е - все се намира някой, който се чувства задължен да каже или напише всичко най-свинско, което може да бъде изречено за мен. 

А човек има праг на поносимост към всички тези несправедливости и удари. Какъв ли не ме изкараха през тези години! Смениха ми биографията от А до Я! Стоял съм и съм немял - откъде тая злоба и най-вече - такива лъжи!? 

Разпространявани от хора, които аз съм съдил за клевети, 10 години съм бил съдия и съм се занимавал с наказателно право. Хора, които съм съдил за клевета, за побой... Но така е - влезеш ли в политиката, всичко ще се използва, за да бъдеш опорочен, осмян или неглижиран. Аз съм един безумен идиот -идеалист. Какво повече да кажа... Търсили са ми цаката - от ляво, от дясно. И накрая сценарият им се случи...

- Приписвани са ви доста пороци, като зависимостта от алкохола също не ви е спестявана. Тази мълва широко се тиражира. Макар и това да е също доста неудобен въпрос, мисля, че е важно вие да кажете честно как стоят нещата?

- Нали ако всичко това, което вие ми казвате, е вярно, то е свързано с една психическа и физическа деградация?! Каква зависимост (смее се - б.а.)?! За такова нещо изобщо не може да се говори. Не ме ли виждате, не ме ли преценявате - като физика, като поведение? Нима нямаше да личи, ако беше вярно? Искам да ви кажа, че аз пропуших и за пръв път консумирах алкохол в казармата. Имало е и купони и гуляи в живота ми, но това не е променило личността ми, не е било основната ми цел, а работата ми и развитието ми. Млад съм бил, здрав, хубаво ми е било, попадал съм сред съмишленици - купонясвали сме, да!

Наслаждавал съм се на живота щедро. Няма спор! Но нито ми е пречило на работата, нито ми е променило личността, нито ми е било цел в живота. Не съм живял в алкохолни пари. Ако е система - да живееш в употреба на алкохол и така започва денят ти, ако това е неизбежна предпоставка да ти мине денят така и да ти пречи да се вдигнеш - тогава е много тежка ситуацията. 

Що се отнася до мен, имало е периоди по 6-7 месеца, една година..., особено когато се задомихме с Лена, да не ми хрумне на акъла да консумирам алкохол... За жалост, виждам, че някои от старите ми приятели са станали зависими и даже сме си говорили приятелски, че трябва да имат мяра с настъпването на годините. Все пак, не ти е писано със същите темпове, мащаби и замах да живееш...

- На мен са ми казвали, че имате тежко пиянство, но пък много бързо се мобилизирате след това...

- Е, как става това нещо? (смее се - б.а.) Няма такава формула. Аз 24 часа съм бил на линия, с огромни темпове се работеше... Та мен изобщо в заведения не знам кога някой ме е виждал, по простата причина, че не ходя. 

Правех го само на официални поводи, и то за час. За колко коктейли съм имал покани, не съм ходил, дори с риск да засегна някого. Защо никой не се замисля и не се сеща за това, че 24 часа съм бил на телефона.

Оттук (къщата му - б.а.) съм ръководил дейностите всяка зима. В 4 часа ставах и прозвънявах диспечерките, като имаше сняг, да видя какво е положението. Знаеха ми гласа жените. Вие може би не знаете, но "бедственото положение" като практика го въведох аз на 8 март 1993 година - голяма зима.

Тогава президентът Желев ми се обади и ме пита: "Защо?". Казах му: "Г-н президент, защото е бедствено положението". Тогава един пиян човек загина по пътя за Добрич, виках хеликоптер, за да снабдяваме хората с хляб и да изведем тези, които са на хемодиализа... А през 2005 година, когато ни удари сибирският циклон - 134 км/сек и паднаха огромните снегове, аз се натъкнах на нормативни актове, които включваха мобилизацията на превозни средства от ДЗС и ТКЗС - структури, които вече не съществуват. Нормативни актове от 47-48 година и т.н. Изпратих един доклад от 30 страници, който анализира всички тези анахронизми, ангажирах метеорологичната служба, с която работехме много добре - всеки петък получавах бюлетина им. 

И така си отивах вкъщи - като разпоредя, ако има опасност от студ или някакво бедствие, се вдига частта, която е била на дежурство. Няма да забравя, в петък получих съобщение, че циклон ще връхлети града и на следващия ден рязко ще паднат температурите на -17 градуса. 

И аз обявих понеделник за неприсъствен ден за учениците. Интересното беше, че даже към 11 часа в неделя температурата беше все още 15 градуса над нулата. Спомням си тогава, съпругата ми каза: "То пролет навън, ти си пуснал децата да не учат!?". Започнаха да ми се обаждат всички, включително и журналисти, и буквално ми се подиграваха.

Само в рамките на два часа температурата падна с 30 градуса! Вятърът беше убийствен, навън - сняг и лед...

- Забелязвам, че имате доста услужлива памет - помните цифри, дати, конкретни дни и събития в детайли...

- Работата ми е била свързана с огромен обем информация. Само в рамките на един ден, като си обхвана цялото приложно поле - имена на хора, изпълнители, проблеми, количествените им измерения, начина за тяхното решаване и сроковете - всичко това е било в главата ми. Като бях съдия беше още по-силна паметта ми. 

Спомням си, че по време на дела можех да възстановя кой къде е седял в залата. Добрата памет, първо, трябва да я имаш като даденост, и, второ, да я дисциплинираш. Естеството на работата ми е било такова, че ми е давало такава възможност. Аз още като следвах с минимални усилия се справях с изпитите си. Сега, на тези години вече, е нормално да има пробив - нямам паметта и рефлексите на млад човек. Все пак аз никога не съм си щадял главата. 

Последният си психотест правих, когато минавах изпит за шофьор на автобус и камион. Като си взех книжка за мотор, се запитах какво още ми липсва като правоспособност и се записах на курс. На психотеста ходих след оперативка - смазан бях! Даже си спомням, че тогава бяха склонни да ми го дадат на доверие, но им казах: "Как може да си помислите, че бих пожелал такова нещо?". Явих се, минах го и имах перфектен резултат. Всичко това е следствие на поддържана форма. Вероятно и моржуването ми е помогнало да се запазя.

Него го имам от дядо ми. Той беше природен лекар. В "Овча купел" е бил командирован, за да създаде софийските водолечения. Варненските водни бани също са негово творение. Спомням си, още мъничък бях, като ме хвърляше в снега - да се оваля кожата, да стане червена. Уникално нещо! Интересното е, че след 50-ата си годишнина взех да си подобрявам постиженията на картинг и мотори. 

А знаете ли всъщност защо се хванах с моторите? Като започнаха да се избиват тук по пътищата в града, за кратко време имаше много жертви мотоциклетисти. И тогава казах на полицаите: "Преследвайте ги, не можем да даваме повече жертви!". 

Тогава мотористите направиха един бойкот и се качиха при мен в общината. Междувременно полицията на входа им направи проверки и се оказа, че половината от тях са без каски, непълнолетни и без книжки. Иначе дошли да протестират!... И ми казаха: "Вие ни гоните, защото не сте един от нас, не знаете какво е". Аз им отвърнах: "Момчета, не съм един от вас, но ще стана!

Ще се влея във вашите редици, за да разбера истинските ви мотиви". Изкарах нужните курсове, взех си мотор и, дето се казва, обиколих Европа на мотор. 7800 километра ми беше първият тур.

- За мотора ви "БМВ" говорим, предполагам? Имаше и там доста нападки - с какви пари си го купувате и т. н...

- 12 500 лева струва моторът. Той има официална покупна цена от завода...

- Това отваря друг, много съществен въпрос - откъде са парите, с които живеете?

- Много важен въпрос ми задавате. В момента съществувам от това, което преди много време са го създали моите предци. И си казвам: ако не бяха те, къде щях да съм сега и какво щях да правя? Щях да съм смазан!... (въздиша - б.а.). Благодарение на сътвореното от тях, аз сега мога да съществувам. Всичко, с което разполага семейството ми и самият аз, е на базата на наемите, които получавам от имоти. Четвърто поколение варненец съм и съм наследил имоти и реституирани земи.

За да бъда конкретен, мога да кажа, че вземам наеми от двете ми наследствени къщи - родната ми, която се намира на булевард "Мария Луиза", и другата на улица "Панагюрище". Това са имоти отпреди 120 години. Отдавам ги под наем и декларирам приходите пред Сметната палата. Те категорично ми дават възможност да съществувам към днешна дата, но далеч не луксозно и пребогато, а някакси...

- Бяха писали, че сте заживели със съпругата си в "емирски лукс", че сте плащали по 2400 евро наем за луксозен апартамент в София и т. н. Вярно ли е това изобщо и нима можете да си го позволите с наемите от две къщи?

- Наемът, който плащаме за жилището в София, където живеем, е два пъти и половина по-нисък от тази сума, за която ме питате...

Виждам интереса ви към това, как го плащам. Наемите от тези къщи са една част от моето наследство. Другата са земи, които бяха реституирани и след това продадени от майка ми. Става дума за стотици декари! Каква е предисторията: Моят дядо, бащата на майка ми, преди 9 септември е бил собственик на всички тези земи, върху които в момента са изградени "Зърнени храни" и заводът "Черно море". Аз вече бях роден, когато те бяха отчуждени. 

Дядо ми имаше там големи лозя - около 300-400 декара. И те бяха отчуждени, за да се построи заводът. Другото, което отчуждиха, е земята, която е от другата страна на пътя - там сега се намират "Зърнени храни". Трети и четвърти имот, на изхода на града ни отчуждиха, за да се прекара магистралата - от ляво и от дясно. 

Там, където се намира бившата Опитна станция по лозарство и винарство. В момента върху тази част от нашите земи, които вече са продадени, имат представителства компаниите "БМВ" и "Лукойл". Тоест, към избухването на демокрацията тези земи бяха на държавата и тогава СДС прие закона за реституцията в реални граници. По тази линия получих магазините и родната ми къща на "Мария Луиза" 7. 

В момента на това място се помещават нотариална служба, адвокатски кантори, магазин... От всички тях получавам наеми до ден-днешен. Като реституираха земите на мама, тя реши, че няма какво да ги прави и ги продаде. Сключи три много сериозни сделки, които й донесоха солидни финансови средства, наследени след кончината й от баща ми и респективно - от мен. 

Тази къща, в която сега се намираме, я купихме след продажбата на земите, върху които в момента се намира бензиностанцията. Майка ми плати през 2000 година много изгодна цена за нея - 37 000 долара, защото пазарът на имотите в онзи момент беше изгоден. Придобихме я напълно изградена - само дограми й сложихме и влязохме. 3 години след това цените скочиха, имаше бум. 

Даже един приятел взе в близост свободен парцел, за който плати 300 000 евро! Така че, повече от явно е откъде са финансовите ресурси, с които аз разполагам. С бизнес не съм се занимавал никога, нямам един прекаран ден в тази сфера и една направена сделка. Разбирам си от моята работа - като съдия, като кмет... Има официални суми, подадени декларации, които са проследими. Тези средства са налични в банки. 

Мая, стара мая - това ми е давало възможността да бъда независим в политиката, да не се кланям на никого и да не се поддавам на натиск. Защото съм бил финансово независим и обезпечен...

- А имате ли имения в Швейцария, в Ница, по Френската Ривиера - все неща, които се твърдят от различни хора и се въртят в медийното пространство?

- Нямам нищо такова! Каквото го имам, е тук. И е благодарение на родителите ми. Казвам го веднъж и завинаги! Нямам и стотинка извън страната като вложение! Това го твърдя категорично! Всичко може да бъде казано за мен... Как да го обясня, че не е така - сърцето си да извадя да скъсам ли?!

Нямам! Но, иди обяснявай!... Толкова лесно са установими тези неща.

- Добре, защо се появяват такива информации тогава? Какво е вашето обяснение?

- Когато трябва да повалиш някого, който ти пречи на пътя, няма скрупули! Използват се всевъзможни инструменти! Това е!

- Питам ви така настойчиво за всичко, защото именно там са основните атаки към вас - че сте натрупали милиони, докато сте били кмет... 

- Всичко, с което разполагам, както и откъде го имам, беше предмет на много задълбочена проверка от страна на НАП. На 5 ноември се навърши 1 година, откакто започна. Приключена е много отдавна, с доклад от 42 страници. 

Няма никаква забележка към мен, защото нагледно всичките ми доходи са документирани - откъде и как ги имам, и всичко е ясно и проследимо. Влязоха в училището на сина ми, на мястото, където живея, проверяваха и баща ми - абсолютно всичко! Телефони, ремонти на коли... - навсякъде, където съм оставил финансова следа, е било обект на проверка. Срокът й изтече на 5 септември, но си дадоха едно удължение до 5 ноември, за да могат докрай да прецизират нещата. Проверяваха ме, проверяваха ме...

Инспекторите от Държавния финансов контрол стояха в общината 6 месеца. Изпратиха всичко в София, до висшата инстанция на прокуратурата. Тя го разпореди на Софийска градска прокуратура за проверка. Разследващият по случая, приключвайки проверката, се свърза с мен за последно уточнение и тогава разбрах, че всичко вече се финализира и нямат забележки към мен. 

След като приключи производството, имах разговори и ми беше казано: "Колега, не ви познаваме, но си личи ръката на юрист. Поздравления! Даже не възнамеряваме да ви разпитваме - нещата са изяснени". И ми обясниха, че след като получили сигналите срещу мен, косата им настръхнала.

А то едни лъжи опашати... Винаги се намира кой да ги пусне. Някои даже са анонимни. Така или иначе, вече ме уведомиха, че всички действия са извършени. Няма нищичко нередно, което да е открито... Така че относно всички тези спекули - поне пред контролните органи, нещата с тях са ясни. Иначе в медиите ме правят на нищо, като се тиражират абсолютни неистини!

- Излизаха преди време информации, че вашият син учи в скъпо платения швейцарски колеж "Льо Розе" и за обучението му плащате колосални суми, които не бихте могли да си позволите с кметската си заплата...

- Никога не е било детето ми в "Льо Розе", една минута не е прекарало в това заведение! Никога! Как бе, това са проследими неща!? Институцията "Льо Розе", ако направите запитване, ще ви излъже ли?! Както е и глупост, че имам влогове в Швейцария. Глупости на търкалета! Това се проверява за минути... Детето ми учи в едно училище, създадено през 1967 година, по времето на Тодор Живков. 

Тогава възниква като учебно заведение в ограничен мащаб - за деца на дипломатически работници, а сега е отворено за всички, които отговарят на условията - да владееш добре английски език. Учебната година започва на 26 август, по английска система.

- Като стана дума за бившите ви две съпруги, настоящата ви, която е майка на сина ви - Елена Валеева, също често е спрягана за собственик на луксозни имоти в чужбина, както и за човек, облагодетелствал се от вашето кметуване...?

- Нека да започнем оттам - до ден-днешен много хора не разбраха, че тя не е украинка, а е рускиня. Второ и много важно - аз смазах бизнеса на съпругата си!

Точно заради тези ограничения - че тя не може да развива бизнес, докато аз съм кмет на града. Желязно правило, което тя прие, и с което безусловно се съгласи. Въпрос на елементарна справка е - синът ми е роден на 31 октомври 2001 година. Ние се запознахме с нея лятото на 2000 година. 

Сложете тази година за отправна точка, влезте и проверете какъв бизнес има тя към онзи момент. Запознавайки се с мен, тя имаше много сериозна дейност, която й акумулираше много сериозни средства. Преди да се разведат с бившия й съпруг, когато аз изобщо не съм бил в полезрението, са имали мащабен общ бизнес. 

Едва след това тя идва да живее във Варна и аз се запознавам с нея. Кое друго може да бъде най-точният критерий за нейното благосъстояние и бизнес, освен първия момент на нашето запознанство? И нека се проследи как нейният бизнес девалвира от този момент нататък. 

Не е имала никакъв досег с общинска структура. Никога! Започна да затваря фирмите една след друга, защото те бяха лишени от предмет на дейност. Това е съдбата на бизнеса на жена ми. Факт, който е лесно проследим. Когато нейният съпруг започна да затваря бизнеса си в Русия с продажба на автомобили, там, където те имаха общи части, след развода тя си получаваше паричните еквиваленти от това, което й се полага. 

Това също е описано в моите декларации, които са публично достояние. Примерно, можем да споменем, че имаше 250 000 долара, които й бяха еднократно изплатени. Но е абсолютно вярно, че моето присъствие до нея изигра деструктивна роля за нейния бизнес.

- Как реагирате на всички атаки срещу вас и съпругата ви?

- Питате ли ме какво бреме е било?! Има хора, които ме познават и знаят, че това не е така. Но повечето хора не ме познават и могат да си зададат въпроса: "Ами ако е вярно?!...". Марешки като започна да ме атакува и той, да говори, аз веднага го дадох на съд.

Той дойде след изборите и ми каза: "Човек се превъзбужда по време на избори". Казах му: "Бъди добър, напиши ми го, подпиши се и го занеси в съда за одобрение". Всички тези неща, които той изговори по мой адрес - за тях се извини, стигнахме до споразумение и съдът го одобри. 

Но мога ли да съдя всички, целия свят? Сега съдя Яне Янев за клевета. Николай Бареков също го съдя - за твърденията, че съм откраднал 1 милиард, имам имение в Швейцария и че съм "съвременният Бай Ганьо в политиката". Сега там ще спрат делата за малко, защото той има имунитет. Ако трябва, ще ги трансформирам в граждански искове, защото за мен е важно съдът да се произнесе. За мен не са важни финансовите средства като самоцел, а да си защитя името. Искът ще се формира дотолкова, да се изплатят хонорарите на адвокати и разноски по делото.

- Какво смятате да правите оттук насетне?

- За жалост, вече има дамга върху името ми. В момента започвам да мисля как да ми продължи трудовият стаж и нямам накъде другаде да поема, освен да се ориентирам към източника на моята професия. Като бях млад, с искреното съзнание да бъда точно съдия влязох в юридическия факултет, след като гледах един филм на Жан Габен - "Присъдата". И този филм ме мотивира да бъда съдия. 

Родителите ми са били съдии, но баща ми много-много не искаше аз да се ориентирам към тази професия. И като гледах този филм през 74-та година, тогава, използвайки случая на героя от филма, реших за себе си и взех решението. И с абсолютно достойнство съм си изпълнявал функциите на съдия. Аз почти нямам отменен съдебен акт. Ето - колегите ми са живи, началниците ми са живи - могат да бъдат попитани.

Вече съдия не мога да бъда, прекалено възрастен съм, изтървал съм влака, както се казва. Може би обаче консултантска дейност, но времето ще покаже... Трябва да се живее, аз нямам намерение да деградирам.