©

Бихте ли представили участниците в международната изложба „Воини на свободата"?


Идеята за тази изложба възникна още в края на 2007 г., когато Националния военноисторически музей (НВИМ) гостува със своя изложба в Музейно обединение „Музей за история на Москва". Това беше, може да се каже, началото на нашето отбелязване на 130-та годишнина от Освобождението на България.
В този проект участват няколко институции - от страна на Русия това са Държавният исторически музей и Музейно обединение „Музей за история на Москва", който включва 8 музея, разположени в Москва и военният музей на Сърбия. А от българска страна това е НВИМ, Държавна агенция „Архиви" и Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий". Подкрепа в тази инициатива получихме веднага от Форум „България-Русия", за което изключително благодарим на г-жа Светлана Шаренкова. Получихме подкрепа от Министерство на отбраната и Министерство на културата. Благодарение на тях, тази инициатива стана факт.

Какъв е поводът за създаването на изложбата и какви бяха вашите амбиции?


Идеята ни беше да покажем различните гледни точки на различните институции. Ние се обърнахме и към турския и румънския военни музеи, защото искахме да съберем на едно място всички държави, участвали в тази война и да покажем техните гледни точки след 130 години и мисля, че това се получи.
Оценката, която всички участващи институции правим на тази война е оценка, която показва нейната значимост за хода на историята на Балканите и това е изключително позитивно. Както всички знаем, България дълги години води борба за своята независимост, защото Санстефанския договор е само едно много добро пожелание в края на войната, но така или иначе решенията на държавите по време на Берлинския конгрес превръщат България в една разпокъсана държава. Много дълго България продължава своята борба, за да обедини в една държавна граница всички територии, които се населяват от българи и за съжаление не успява. Тази борба, след Освобождението има много успешни стъпки и това е именно благодарение на Освобождението, защото то дава право на всички на свободен, самостоятелен избор за тяхното държавно развитие.

Предизвикателство ли беше създаването на „Воини на свободата" за вас?

Предизвикателство за мен като музеен историк беше срещата с колегите от чуждите военни музеи. Изучаването на техния начин на работа, на тяхната оценка за събитията и експонирането на тази оценка. Беше интересен контакта с тях, защото за първи път в България на едно място се събират толкова чужди музеи по повод на Освобождението - едно събитие, което е началото на новата история на България и това е изключително важно. Предизвикателството беше точно в общата работа.

Трудно или лесно се прави международна изложба?

Когато тя е готова, за публиката изглежда, че всичко това се е случило лесно. Имайки предвид колко дълго време сте я подготвяли, предполагам, че има много неща, които остават скрити за посетителя. Може ли да разкриете повече от механизмите на създаване на изложбата?
Когато всичко е готово и една такава изложба се открие, сякаш изглежда много лесно всичко онова, което е постигнато. Но наистина това е един неимоверен труд на различни по род специалисти и на различни структури в отделните музеи-участници, който най-накрая води до реализирането на онова, което музейната публика вижда.
Има няколко групи дейности - едната - това е самото договаряне на изложбата, на основните й параметри, на гостуването на различните музеи, което се финализира с няколко отделни договора. Това е един много труден период на избор от конкретните експонати, с които музеите ще участват.
Идеята на един музей трябва да кореспондира с всички останали, тоест всички ние заедно да стигнем до едни общ план за експониране на това събитие и основните ключови моменти в него. За чуждите музеи това е още по-трудно, защото те оформят своите разрешителни за износ, което смея да кажа в Русия е един доста дълъг период. Това е свързано с остойностяване на експонатите, със създаване на целия този масив от документация, на основата на който руските държавни служби дават разрешителното за износ. Процесът беше много труден за колегите, защото експонатите, които те донесоха са изключително редки и интересни.
Другото, което се прави, освен тази чисто административна работа, това е решението на различните музейни специалисти какво ще се покаже. Колегите водиха много дълги консултации по телефон, по електронна поща, докато стигнаха до идеята как ще изглежда изложбата, как ще я популяризираме. Във връзка с това, искам да кажа, че ние направихме и един мултимедиен диск, който ще бъде подарък за всички, посетили нашата изложба като един спомен от нея.

А визията на изложбата?


Основна част от подготовката на изложбата беше разбира се, чисто творческото решение на музейния дизайн, на начина по който ние ще представим пред публика всичко онова, което специалистите са преценили, че трябва да влезе в нея. Спряхме се на фирма „Арка" чието дело е музейния дизайн на тази изложба.
Желанието ни беше да покажем по един съвременен и нетрадиционен начин разказа за войната. Затова се спряхме на нетрадиционни витрини - посетителите във Варна ще могат да ги видят. Те са малко по-различни от тези, които ползвахме в София, но сме запазили основния замисъл и идея на представянето.

Скъпа ли е реализацията на една такава изложба?


Зависи с какво я сравняваме. От гледна точка на живота на музеите в България, смятам че тази изложба е скъпа, защото наистина цялостната й реализация при това на две различни места, нейното популяризиране, заплащането на всички услуги, свързани с нея е една сериозна сума, която мисля обаче е оправдана от гледна точка на онова, което се получи и посетителите виждат. Още повече, всички посетители харесаха много тази изложба.

Колко души посетиха „Воини на свободата" в София?


Общата бройка на посетителите в София е 73 000. Открихме изложбата в края на май и я закрихме в началото на юли, за да я пренесем във Варна. Това е един огромен поток от посетители. В голямата си част това бяха граждани на София, за които темата за Руско-турската война не е нова, тъй като в НВИМ има голяма зала, посветена на войната в постоянната експозиция на музея.
Но за тази изложба ние решихме, че ще покажем експонати, които не присъстват в постоянните изложби и оттам ще вземем само експонати, които са емблематични за тази война като Самарското знаме. Всичко останало бяха неща, които ние извадихме от фондовете на музея умишлено, за да можем да изненадаме и своите постоянни посетители, които много често са при нас.

Кои са най-важните експонати, с най-голяма историческа стойност и значение?
Тези, които са емблема на войната като Самарското знаме, които хората познават, но смятат, че винаги трябва да присъстват. Смятам, че всеки човек в зависимост от своята възраст и познания може да хареса различни неща.
В изложбата има много безкрайно интересни експонати, защото за първи път варненци и гостите на Варна ще видят на едно място събрани толкова много униформи от тази война и то на няколко музея, толкова много оръжие и вещи, свързани с войната. Униформите са най-впечатляващи в онова, което показваме, защото те представят многообразието на руските части и военните униформи и в същото време - богатството на музеите. В преобладаващата си част те са собственост на НВИМ.
Смея да кажа, че НВИМ продължава да бъде мястото, където има най-много артефакти, свързани с нашата военна история, включително и с Руско-турската война.
Има показани и четири униформи на Държавния исторически музей на Русия и два на Московският исторически музей.

Кои са онези експонати, които са най-високо оценени като застрахователна стойност?
Голям интерес представляват руските парадни каски с изобилието от знаци на руските военни части, както и изобилието от отличия. Понеже все пак Варна не показва в своя постоянна експозиция военна история, мисля че те ще предизвикат интерес, защото са много атрактивни, интересни и от гледна точка на застрахователна оценка, те имат много висока стойност. Те са много редки като експонати, защото са свързани с парадната страна на живота на руската армия.
Когато през месец януари в нашия музей беше президента на Русия Владимир Путин, той беше изключително приятно изненадан от присъствието в нашата експозиция на толкова руски униформи и особено се впечатли от тези руски парадни каски - те много рядко могат да бъдат видени в музеи извън Русия.
Интересни са показаните знамена. Един емблематичен експонат е турското знаме, развявало се над конака в София, интерес представлява знамето на 4-та опълченска дружина, което е знаме от Априлското въстание. Когато ген. Гурко влиза в Търново, той освещава знамето и го връчва на българското опълчение. Това е един малко известен факт, както и че това знаме, заедно със Самарското, участва във всички бойни действия на българското опълчение и се почита и обслужва по същия начин като руско бойно знаме, както и Самарското.
В експозицията има голямо разбообразие от снаряжение на различните армии, които са участвали във войната. Тук показваме униформата на пленения при Шейново Вейсел паша, както и други турски униформи. Ние представяме участието на Румъния и Турция във войната, независимо, че техни музеи не се включиха в изложбата.
Особено държахме на участието на Турция, защото смятаме, че голяма победа се извоюва срещу голям противник и сме се стремили да покажем това в своята експозиция.