Хакерът, точил повече от 2 години данните на хиляди българи, е Николай Николов. От НЗОК обаче отказаха да потвърдят дали чиновникът е уволнен дисциплинарно, въпреки че още при разследването на ДАНС Николов е признал вината си. В хода на проверката не е било доказано дали Николов е получавал пари за "информационната услуга". Служителят е предавал необработени данни на посредник. Поръчката към него е била да дава "всичко, което може", обясниха запознати. Експерти коментираха, че най-вероятно става въпрос за нарочен пропуск в информационния продукт на касата, тъй като е популярна практика администраторите да нямат достъп до личните данни, а само до имената на гражданите. Николов обаче е виждал всички предоставяни от личните лекари данни - изписвани лекарства, заболявания, прегледи и пълна лична информация за пациентите. Течът е останал незабелязан близо 2 години и е отчетен едва при тестването на новата информационна система на НЗОК. Тогава станало ясно, че неправомерно се копират масиви данни и ръководството на институцията е сезирало ДАНС.

Събраните данни са били изпращани на бившия началник на Николов Теодор Василев, който е бил посредник в незаконната търговия със здравни досиета. Източници от следствието коментираха, че Василев лично е назначил Николов и е бил негов покровител. Василев, който в момента работи в НОИ като началник на фонд "Гарантирани вземания при фалит на работодателя", е бивш зам.-директор на НЗОК по информационните технологии. Той е заемал поста от май 2003 г. до юли 2006 г., когато е освободен от сегашния директор Румяна Тодорова. На практика обаче той работи за НЗОК още от 2001 г., когато е назначаван последователно за главен секретар, директор на столичния клон и съветник на директора на НЗОК.

Именно Василев е получавал откраднатите данни. Информацията е била предавана на депутат от управляващата коалиция. Той се хвалел пред познати и приятели с близостта си с властта и дори с роднински връзки. Никой от следствието не потвърди официално тази версия. Самият Василев също отрече. Запознати коментираха, че става въпрос за осигуряване на базисна информация за чужди здравноосигурителни компании, които ще влязат на българския пазар след демонополизацията на НЗОК. Първоначалните прогнози са това да стане най-рано от 2009 г.
В момента доброволният здравноосигурителен пазар се развива бързо и само за миналата година има ръст на приходите от близо 12% спрямо 2006 г., коментираха от КФН. В момента предстоят и законодателни промени, които ще позволят на здравните и пенсионните дружества да инвестират в инфраструктура. Сега законът ги ограничава само до вложения в държавни ценни книжа, което им носи 2% годишна доходност. Ако получат правото да инвестират в инфраструктура, печалбите им ще скочат многократно. От подобна инвестиция имали интерес българските, но не и чуждестранните дружества, които гледат на България само като на пазар, но не и на място за вложения. Държавата също има интерес да разреши такива инвестиции, най-вече във ВиК сектора. Става дума за ресурс от 3 млрд. евро в рамките на 20 години, който дружествата за пенсионно осигуряване могат да инвестират и ще имат директна възвръщаемост от таксата, коментира зам.-министърът на строителството Димчо Михалевски. За ремонт в сектора са необходими 10 млрд. евро, които не могат да дойдат само от европейски фондове. Заради рестрикциите за инвестиция обаче фирмите влагали парите си в проекти на общините в Германия.

Източник: в. "Стандарт"