©

Според Александер Грихилес, шеф на една от фирмите от бранша младежите най-често се изкушават да си вземат най-новите и най-скъпи марки смартфон или друга стока. В един момент обаче се оказва, че изплащането на сметките не му е по силите уточни той.

Райна Миткова-Тодорова, председател асоциацията смята, че в последните 2 години все по-отчетливо са наблюдава тенденцията младите хора да задлъжняват. "Два са главните фактора, стимулиращи това" - казва тя. "Първият е, че кредитните институции са по-склонни да отпускат заеми на младите, които са по-рискови клиенти. Вторият е чисто субективен и е свързан с неумението на младите да си правят добре сметката и да управляват финансите си. Възможността да се вземе кредит за скъпа покупка, не означава, че можеш да си го позволиш", добави тя.

Според нея обаче типичният длъжник си остава мъж на възраст малко над 50 години, добре образован, живеещ в голям град, често имал собствен бизнес преди кризата, надценил бъдещите си възможностите и все още му е трудно да навакса стандарта си преди кризата. По думите й този тип борчлии са най-голямата група и на тях се падат около 30% от просрочените дългове.

"Най-много просрочени кредити се възлагат за събиране на колекторски агенти от телекоми и банки", каза още Тодорова. "На тях се падат 80% от поръчките в бранша. Останалите дългове, които се поръчват за събиране са от доставчиците на ток, вода, топлоенергия, застрахователи и лизингови компании", добави тя.

Според председателя на асоциацията в последната година се наблюдава положителната тенденция на леко намаляване на средният дълг на едно домакинство. Той е паднал от 491 лв. през 2014 г. до 487 лв. в края на първото полугодие на 2015 г. "Това е знак, че хората по-добре си правят сметката да ползват една или друга услуга, или да теглят кредит", смята Райна Миткова-Тодорова.

Проучването на асоциацията сочи още, че от началото на годината най-голям ръст на поръчките за събиране са на телекомите. Възложените дългове от тях за първите шест месеца на 2015 г. са 432 млн. лв. спрямо 146 млн. лв. за същия период на миналата година. Техният обем вече формира 44 на сто от обработвания от колекторския бизнес портфейл (при 18 на сто през 2014 г.).

Общо възложените за събиране дългове на физически лица през първото полугодие на 2015 г. възлизат на над 983 млн. лв. при 820 млн. лв. за същия период на 2014 г., сочи проучването. 42% пък е делът на забавените плащания по банкови продукти, обработвани от колекторски агенции (при 35% през миналата година).

Значително нарастване е отчетено в обема продаден дълг, регистриран през първото полугодие на 2015 г. - 149 млн. лв. при 34 млн. лв. за същия период на 2014 г. Повишеното предлагане на "лоши кредити" за продажба е свързано със затягането на регулациите и надзора в банковата сфера.

Източник: "Монитор"