© Bulfoto

Резултатите са най-лоши от седем години насам. Тази година тройка се пише при 16 точки резултат на теста, както през 2014 г. През м.г. за тройка са трябвали 18 точки. От обясненията на експерти в образователното министерство стана ясно, че критериите са намалени, тъй като задачите са се оказали по-трудни за учениците.

Стряскащите резултати тази година станаха причина за различни коментари, касаещи както подготовката на учениците, така и нивото на преподаване от страна на учителите. По-тъпи ли са децата ни, или учителите са по-некомпетентни? 

Две пловдивчанки със сериозен професионален опит като преподаватели по математика, причината за слабите резултати изобщо не е в подготовката на седмокласниците, а в "некомпетентния подбор на задачите, неправилното им формулиране, несъобразяване с времетраенето и други недопустими от методическа гледна точка грешки". 

Нина Иванова има 18 години педагогически стаж като учител по математика в системата на училищното образование и е доктор по математика. 

Колежката й Веселина Вълканова има 30 години педагогически стаж като учител по математика и през 2014 година придобива образователната и научна степени "доктор" по докторска програма на БАН. 

Двамата експерти излязоха с отворено писмо до министъра на образованието Меглена Кунева, в което посочват не само грешките в методиката, но и предлагат варианти за решение. 

Според д-р Иванова самото време за провеждане на изпита е избран неправилно, защото матурите се правят три седмици преди края на срока и така учителите разполагат с от 12 до 20 часа по-малко за преподаване, като освен материала за година, учениците от 7 клас трябва да преговорят и преподадения материал през последните три години.

"На практика след 1 май в клас влизат по 2-3 деца, а всички останали са в "болнични", за да могат да учат и да преговарят" казва д-р Вълканова. 

Друга основна грешка е липсата на критерии - децата не знаят коя задача, колко точки им носи. Задачите не са подредени по сложност и така много от учениците губят време със задачи, които не могат да решат. 

Обемът на текста - 20 задачи, някои от които с подусловия също е много голям, като това е допълнителен стресиращ фактор за учениците, за които все пак това е първият сериозен изпит. 

Според експертите условията на някои от задачите, не са трудни, но са написани по такъв начин, че не могат да бъдат разбрани от децата. 

"По този начин резултатите от теста са опорочени. Той не показва реалните резултати от обучението на децата, които се готвят усърдно години наред.

Огромното разминаване между вложените усилия и получения резултат се отразява изключително негативно върху самочувствието на децата и те се комплексират. 

Разминаването между оценките от НВО и оценките в дневника пък много често са причина директорите да обвиняват учителите в пристрастност и субективизъм" твърди д-р Иванова. 

Математичките показват и друг парадокс - огромната разлика в оценките от изпитите по български и литература. Според тях учениците от 7 клас се готвят еднакво и за двата предмета и няма логика да има почти двойно разминаване в резултатите. 

Те настояват за бързи и адекватни действия от страна на министерството, като искат съставянето на тестовете да бъде поверено на грамотни и компетентни експерти. 

Ето и целия текст на отвореното писмо. То е придружено и със становище от 8 страници, в които д-р Иванова и д-р Вълканова подробно са посочили грешките и са дали препоръки към следващите съставители на изпитните материали са следните.

Уважема Г-жо Министър, 

И през тази учебна година, както всяка предходна, съдържанието на теста за Национално външно оценяване (НВО) по математика в VII клас и получените от него резултати станаха предмет на бурно обсъждане в медийното пространство у нас.

Чуха се много непрофесионални и емоционални оценки и значително по-малко професионални такива.

Отговорните за съставянето и провеждането на теста институции обещаха поредните промени, сигурно някой е бил или ще бъде наказан и толкова. Дори негодуванието на поредните огорчени деца и родители вече затихва. Догодина отначало! Докога?

Интересът на обществото за пореден път беше насочен към големия брой слаби оценки. Данните са съществено негативни и обезпокоителни за образователните перспективи на нацията. 

От позицията на нашия значителен професионален опит в сферата на обучението по математика си позволяваме да твърдим, че популяризираните коментари волно или неволно изместиха извън фокуса на вниманието един много по-съществен и тревожен проблем - недостатъците на предложената изпитна тема. 

Те се изразяват предимно в некомпетентния подбор на задачите, неправилното им формулиране, несъобразяване с времетраенето и други недопустими от методическа гледна точка грешки. 

Ощетени са не тези ученици, които не желаят да бъдат научени, а диаметрално противоположната целева група - учениците, които съзнателно и целенасочено са се подготвяли за изпита. 

Тази група ученици реално притежават когнитивни качества (знания, умения, способности) да се представят много добре. За тях оценката от теста в голяма степен е определяща за по-нататъшното им израстване, поне в границите на системата за средно образование. Те масово не успяха да постигнат резултат, който да възнагради положения от тях учебен труд. 

Техните учители също не получиха морално удовлетворение за вложените усилия, които в много случаи далеч надхвърлят изпълняването на вменените им по силата на длъжностна характеристика служебни задължения.

Ето един показателен пример. В актуалната (НВО, 2016 г.) официална статистика за успеваемостта на учениците в област Пловдив се натъкваме на факта, че тези с успех, не по-нисък от Добър (4,000) на НВО по математика (I и II модул), са 1336. Същевременно броят на учениците с успех, не по-нисък от Добър (4,000) на НВО по български език (I и II модул), са 2808. 

Всеизвестно е, че категорията ученици, които визираме в посочения пример, са вложили равностойни, всеки според собствените си възможности, усилия в подготовката и за двата изпита.

Единственото логически правилно заключение, към което насочва цитираната статистика е, че тестът по математика се е оказал приблизително 2,1 пъти по-труден за математически грамотните ученици от този по български език и литература. 

Предполагаме, че статистическите данни в останалите области от страната са аналогични. Разбираемо е абстрактното съдържание на математиката като наука да затруднява ученици на възраст 13-14 години повече от учебно съдържание, пряко обвързано с говоримия език, но чак пък два пъти!

Ситуацията поразително напомня поучителния епизод с изпитването на Радините ученички. Няма ли кой да попита днешните деца нещо в стила: "Нашето А, Б, Райно, кой го написа?"? Пред вестник "24 часа" (Прохазкова, 2016) С. Гроздев посочи поименно недостатъците на много от задачите, включени в I модул. 

Поддържаме изцяло и неговото компетентно мнение, и това на Н. Райков (пак там), че голяма част от подбраните задачи са не толкова трудни, колкото неразбираеми за учениците поради факта, че не се формулират по този начин в учебниците. Искаме да насочим внимание и към много други опорочаващи достоверността на изпитните резултати обстоятелства.

Приложеният анализ аргументира наличието на недопустими недостатъци на теста за НВО по математика за VII клас, проведен на 20 май 2016 г.

Опитът ни с реакциите на административно ориентираните образователни институции сочи, че е много вероятно той да не бъде взет под никакво внимание при подготовката на изпитните материали за следващите учебни години. Въпреки това, изразяването на мотивирано становище е наш професионален дълг. 

Заставаме твърдо зад позицията, че основните причини за ниските резултати от изпита за НВО по математика в VII клас не са нито ниското равнище на математическа компетентност у желаещите да учат ученици, нито вменяваните на техните учители некадърност и безхаберие и се надяваме този път Министърът на образованието и науката да ни подкрепи в името на едно по-качествено и по-хуманно училищно образование.

Госпожо Министър, по силата на Вашите правомощия и на заявената Ви воля за резултатна промяна, Вие можете да защитите в публичното пространство авторитета на учителите и да предприемете необходимите мерки за синхронизиране на изпитните материали със съвременните изисквания за качество на педагогическите изследвания. Ваш дълг е да го направите. 

Надяваме се, с Ваше съдействие, отговорните експерти в МОН най-сетне да проявят настоятелност и воля за откриването на методически грамотни и компетентни в конструирането на дидактически тестове специалисти. 

Поддържането на настоящата тенденция да се опорочават резултатите от труда на съпричастните ученици и учители може да доведе само до окончателен срив на интереса към учебния процес по математика от страна и на едните, и на другите.

Рискът за обществото е огромен!