Откритието ще промени рамката на четене на историята по нашите земи. Хората живели в града на птиците преди 8 хиляди години са били носители на една една висока култура и добре развита цивилизация, съобщи БНТ. 

То е едно съвсем мъничко златно мънисто. Но стига, за да влезе в историята и да предизвика вниманието на учените не само в България. 

БНТ: Къде го намерихте? 

Камен Бояджиев, археолог: Намерихме го в този район, в рамките на едно невзрачно жилище. 

Явор Бояджиев, ръководител на археологическите разкопки: Хоризонтът, в който е намерен, се отнася може би към средния халколит 

БНТ: По-ранно от варненското... 

Явор Бояджиев: С абсолютна сигурност по-ранно от варненския некропол. Поне 200-300 години. Варненският некропол изцяло е късният халколит. Не е съвсем ясно кои са те. 

Но археолозите са възстановили доста от техния живот и умения. История, която пази от хилядолетия могилата Юнаците край Пазарджик, Това са единствените разкопки, в които се ходи бос и се работи с прахосмукачка и пръскалка. 

Дошли от Мала Азия, избрали за свой дом място между три планини и две реки. От къщите им - дървени пръти измазани с глина не е останало много. Но знаците за висока организация и дори наченки на специализирано производство са ясни. Като това помещение, в което има не един, а 7 хромелни камъка за мелене на жито. 

БНТ: Значи са мелели срещу някакво заплащане? 

Явор Бояджиев: Ами или срещу заплащане или срещу размяна. Сега в този момента откриваме нещо, което предполагам, че ще се окаже каменна брадва или тесла. Всеки милиметър от пластовете глина носи информация, археолозите разчистват бавно и фино. И прахосмукачката, а не лопатите им е важният инструмент. 

Явор Бояджиев: И какво ще се окаже сега - чукалка ... с която се чука като с хаванче чесън - ето така е хващана и е чукано с нея. Дали е производствен център или жилище - археолозите все още разсъждават. 

Озадачено решават ребуси с предназначението и на други съоръжения. Но култът им към птиците е повече от ясен. Подобни глинени фигурки на птица-човек откриват непрекъснато. 

Явор Бояджиев: Това нещо седи... фактически е направено да седи не в полет, хоризонтално, да седи вертикално, да изглежда точно като човек, наистина като символ на преливането на чертите на човек и на птицата. 

Изглежда, хората тук са смятали птиците за свой прародител. А и навярно мястото е било пълно с птици. Затова го и нарекли - градът на птиците. Град, а не селище - с укрепена част, улици и обществени сгради.

Със следи на охолен и безгрижен живот, в който има място дори за изкуство. До преди 6 хиляди години. Когато градът е нападнат от първобитни племена. Явор Бояджиев: Които обаче имат едно огромно предимство и това е конят, те го опитомяват и идват като кавалерия. 

Имаше скелети със следите от дупки с каменни бойни брадви Битката е неравна - грубата сила срещу мирни земеделци, отдадени на духовен живот и култура, свикнали да си угаждат. Градът на птиците е разрушен и опожарен.