Най-честата причина за раздяла на нашенците с детето им е неподходящата среда, в която го отглеждат или честите случаи, в които го оставят без надзор. В тези случаи социалните служби в съответните страни настаняват детето в приемно семейство. 

През това време българските им колеги започват проучване дали бабата и други роднини могат да поемат грижите за детето, разказа пред "Монитор" експертът от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Мила Ташкова. 

Тя обясни също, че получават все повече сигнали за ромски фамилии, които пращат децата си "гурбет" в чужбина. Задачата на малките работници е да просят или крадат по улиците на големите европейски градове. 

Една част от ромите извеждат детето и остават с него, докато то проси и краде. Други пък преминават границата с хлапето, а след това го оставят на грижите на познати, които да го наглеждат. "Работата" на хлапетата зависи от възрастта им. До 12-годишна възраст децата изкарват прехраната на родителите си чрез просия. След това малките труженици се преквалифицират като джебчии.

През първите 6 месеца на годината 12 хлапета са били репатрирани у нас от Германия, Франция, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Италия и Испания.

По 40 бити и тормозени деца пък търсят помощ у нас всеки месец на Националната телефонна линия 116 111. През първото шестмесечие на годината 249 от обажданията на горещия телефон са били свързани с насилие над дете.

"Затвърждава се тенденцията повечето сигнали за насилие да са в семейна среда", обясни началникът на дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Камелия Николова.