Тя е майка на 3 деца, а впоследствие се връща в България и ражда извънбрачно момиченце. То обаче ѝ е отнето и настанено в дом "Св. Иван Рилски" в кв. "Лозенец" в София поради мнение на социалните работници, че майката няма възможност да се грижи за него. 

Ваня е подала молба до Софийския районен съд да ѝ бъде върната дъщеричката, но получава отказ. Магистратите вземат предвид, че е безработна и считат, че детето ще е в риск, ако остане при майката.

"Живеех с абсолютен тиранин, който нееднократно ми е посягал, а на рождения ми ден преди 2 г. ме прати в болница с хематом и комоцио вследствие нанесен побой", разказва Ваня. 

Страхът и ужасът, които изпитвала, били достатъчен стимул да събере набързо малко багаж и да замине за София. Намерила си работа, но парите били малко. Запознала се с различни хора и те я посъветвали да замине за чужбина. 

"Реших се на тази стъпка, за да изкарам пари за лечение на очите на сина ми Александър", казва жената, примамена от мита за лесна печалба в странство. 

"Толкова много бяха разказите и примерите за успели българи в чужбина - мои познати жени си докарваха добри доходи от по 1500 евро месечно, хвалеха се, като се връщаха в Монтана. Затова и аз реших да опитам. Бях изпаднала в безизходица. Обещаха ми работа по интернет, но това се оказа измама. Сега, след преживения ужас, никога не бих го направила", обяснява Ваня. 

Мъжът ѝ работи като арматурист и издържа двете им дъщери Елена и Паолина, на 20 и 21 г., студентки по икономика в столицата. Той дава пари и за по-малкия им син, 4-класника Александър, за когото се е грижела бабата, майката на Ваня. Момчето редовно посещава училище, среща трудности, но се справя. Прекалено е свит и срамежлив, затворен, не споделя нищо с приятели според класната му. 

Когато се озовала в белгийския град Гент на 12 декември 2014 г., реалността се оказала друга за 41-годишната Ваня. Нямала никакви познати там, не знаела език и започнала да скита по улиците. Веднага попаднала на измамници, които ѝ откраднали документите. 

Заради подслон и храна временно станала жертва на сексуална експлоатация. Твърди, че била упоена и изнасилена от турчина Четин Хасан, от когото забременяла и за когото няма никакви данни. Въпреки тежката бременност, работила по 24 часа в кафене, защото знаела, че ѝ трябват пари за развод, за наем, за децата ѝ.

Продавала кръвта си, за да оцелява. Изплашена и объркана, нямала смелостта да сподели нищо с децата и майка си. Търсела начин да направи аборт, но навсякъде медиците ѝ отказвали, рискът бил огромен. Примирила се, че трябва да роди и да не поглежда повече назад. Съзнавала, че ако мъжът ѝ разбере, ще бъде мъртва. 

След много перипетии в чуждия град се справила и си намерила работа и квартира. Гледала 33-годишна жена, която била инвалид. Платили ѝ добре, но тя похарчила всичко за храна и дрехи. По-късно обаче се разболяла от пневмония и се наложило да се върне в България. Без документи и осигуровки, потърсила помощ при лекар германец, който се оказал милостив и ѝ дал пари да се върне в родината си. 

В София ражда извънбрачното момиченце Вяра Получава подкрепата на дъщерите си Елена и Паолина и приятелката си Таня. Зарадвала се, че не е сама. Те се обадили в кризисния център "Анимус" да потърсят помощ за нея. Посрещнали я изключително мили и любезни хора. Назначават ѝ психолог, за да преодолее шока, но Ваня отказала да я настанят.

При връщането си се сближила с бивш столичен полицай, който я приел заедно с бебето. Осигурил ѝ храна, медицински грижи. Тъкмо се успокоила, и на 4 ноември 2015-а получила обаждане от социални работници от отдела за закрила на детето. Те били непреклонни - въпреки добрите условия, тя не познавала добре мъжа, с когото живее. 

Накарали я да напише молба и настанили пеленачето в социален дом, за да му осигурят грижи. Представителят на отдела за закрилa на детето се усъмнил, че искат да продадат момиченцето. Ваня отрича въобще да ѝ е хрумнала такава мисъл за нейното бебе. Тя е твърдо решена да води борба да си върне детето. Същевременно подала жалба срещу насилника Четин Хасан от Турция. 

"Разстроих се, разболях се и вдигнах кръвно, пия хапчета", разказва 41-годишната Ваня. 

Според нея докладът на социалните не отговаря на истината и не са предадени вярно фактите. Сега Ваня ходи на свиждане в дома и прегръща едногодишната Вяра. Опитва се да докаже, че е емоционално и психически стабилна, за да я отглежда. 

Ваня няма пари за адвокат за развод и се оплаква от домашно насилие от съпруга си Цветан. Мечтае за нормален - тих и спокоен, живот, да си върне усмивката и да смени името си с Любов. Ваня, прокудена дори от собствената си майка, ще води дело в Страсбург за децата си.