"Слънчевите топлофикации" представляват системи от взаимосвързани термални соларни колектори, които целогодишно произвеждат топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Подобни решения набират популярност в Европа през последните 15 години, особено в Дания. 

"Днес 110 топлофикационни дружества в страната, свързващи от 200 до 15 000 потребители, имат слънчеви топлофикации," казва Пер Алекс Сьоренсен, един от доайените на технологията, председател на клъстера "FlexEnergi" и консултант в PlanEnergi, Дания. 

"Налице са общо 1,5 милиона квадратни метра инсталирани колекторни масиви". 

Подобни системи могат да функционират дори още по-ефективно в България, предвид значително по-интензивното слънчево греене у нас в сравнение с Дания.

Инвестицията в подобна система се възвръща за около 10 години, казват експертите. Поддръжката ѝ е лесна и евтина.
В проучването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена площ от 285 000 кв. м. в квартал "Кайсиева градина" във Варна, където липсва централизирана топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна енергия в момента са електрически печки и климатици.

За да се постигне максимален ефект от приложението на слънчевите топлофикации в квартала, жилищните сгради следва да са санирани (топлоизолирани).

"Калкулациите показват, че след топлоизолиране на сградите консумацията на енергия на домакинствата ще достигне 85 киловатчаса на квадратен метър на година", казва арх. Димитър Паскалев, основател и ръководител на Института за нулевоенергийни сгради. 

 
Топлофикационните слънчеви колектори могат да се монтират по плоските покриви на жилищните блокове, където разполагането им е най-подходящо съобразно интензитета на лятното слънчево греене. Термални колектори могат и да се интегрират и във външните стени на блоковете - по "калканите" на южните фасади, бидейки част от топлоизолацията.

Добивът на топлинна енергия ще достигне 38 квтч/кв.м./г за покривните термални слънчеви колектори и около 22 квтч/кв.м./г за вертикалните колектори. Заедно те ще осигуряват по 60 квтч/кв.м./г. Това означава, че топлофикационните слънчеви колектори могат да осигурят 70% от годишното потребление на топлинна енергия в блоковете, ако сградите бъдат санирани.

Топлинната енергия може да се съхранява сезонно чрез топлинни буфери, вградени в земята в междублоковите пространства.

Варненската топлофикация е в процес на анализ на потенциалната реализация на подобно топлофикационно решение в морската столица, заявиха от компанията.

"Изследваме потенциала за приложение на технологията във Варна, защото се стремим да диферсифицираме портфолиото от енергийни източници, които използваме - особено като се има предвид повишаването на цените на горивата, което наблюдаваме," заяви Любомир Костов, Любомир Костов, ръководител "Работа с клиенти и развитие" във фирмата.

 
Данните от изследването бяха оповестени по време на първото за България обучение за проектиране и изграждане на слънчеви топлофикации. То се проведе в рамките на "Черноморски дни на интелигентната енергия" на 21 юни в ТУ-Варна. Инициативата е на Областна администрация - Варна и е организирана от Асоциация на българските черноморски общини и Черноморска регионална агенция за управление на енергията в качеството им на подкрепящи структури на Споразумението на Кметовете и в партньорство с Институт за нулевоенергийни сгради, Национално сдружение на общините в България, Агенция Софена, Технически университет - Варна и Черноморски изследователски енергиен център.

Проучването за потенциала на слънчевите топлофикации в кв. "Кайсиева градина" във Варна е осъществено в рамките на проекта SDHp2m ("Solar District Heating ... from Policy 2 Market"), финансиран по програмата на ЕС - "Хоризонт 2020". Проектът е тригодишен и има за цел да отговори на пазарните предизвикателства за по-широко използване на топлинни и охладителни системи с висок дял на ВЕИ, със специален фокус върху използването на мащабни слънчеви топлинни инсталации, комбинирани с други ВЕИ.