© Черно море

- Можем ли да кажем, че сме сред водещите морски нации, след като по официалните данни за броя на морските лица сме в Топ 10 и дори има тенденция да отидем към Топ 5 в Европа (виж "В Топ 10 сме на морските нации в Европейския съюз" във в. Черно море" от 10 април т.г.)?

- Имаме над 15 000 активно правоспособни морски лица, от които около 10 000 са офицери. Като включим и останалите, които са обслужващ персонал - камериерки, сервитьорки и др., които не са правоспособни, но в същото време активни моряци, излиза, че общо над 20 000 българи работят на море. Стоим доста добре на европейската морска карта по брой на активно работещи правоспособни морски офицери. Ако сметката се направи на глава от населението, сигурно ще бъдем на едно от първите места в Европа. В световен мащаб 1,5% от моряците са българи. Като пресметнете този дял върху 7 млрд. население на света, ще видите, че сравнително малката на световната карта България наистина е една сериозна морска нация.

- Това означава ли, че страната ни води достатъчно добра морска политика по отношение на морските кадри?

- По-точно ще бъде да кажем, че България трябва да има морска политика по отношение на морските лица. Впрочем, ако кажем, че липсва, няма да е вярно. Достатъчно е да видим каква голяма държавна поръчка имаме за офицери в морските университети. Впрочем, тук навлизам в проблематика, която е по-добре самите университети да споделят, защото те са най-навътре в нея. Има обаче нещо, което трябва много добре да се разбере от всички отговорни за провеждането на морски политики - морското образование е едно изключително скъпо обучение. Измененията в Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка на морските лица, които бяха направени на конференцията на ИМО в Манила през 2010 г., изискват определена част от подготовката да бъде тренажорна, което още повече оскъпява обучението. Тук компромиси не се допускат. В същото време таксите за студентите, поради различни регулации, не могат да бъдат повишени.

- Оптимален ли е сегашният им размер?

- Ако искаме да стимулираме морското образование, трябва да предлагаме преференции на студентите, като ниска семестриална такса например. Но при това положение държавата трябва да субсидира учебния процес. Другият вариант е студентът да плаща голяма такса за времето на обучението си. Обаче плащането на висока такса ще възпрепятства определени групи младежи да изберат моряшката професия, което пак не е политика. Има и трети вариант, който за мен е уместен. Не съм го измислил, нито съм единственият, който го споделя. За какво говоря? Това е образование, на което съберем ли на студента всички семестриални такси през 4-годишното му обучение, размерът им отговаря на половин месечната му заплата още от първия му месец работа на море след завършването. Разбирате ли за какъв абсурд става въпрос? Значи, обучава се 4 години, завършва и от първата си заплата само за половин месец си изплаща цялото образование. Такова чудо няма никъде по света!...

- Говорите за варианта да се въведе студентското кредитиране, нали?

- Точно така. Сега държавата налива пари в този човек, създава от него офицер и той отива на другия край на света, където работи за чужд корабособственик, за чуждо знаме и дори може да избере да живее в чужда държава. Вярно, отчита се, че към момента огромната част от моряците живеят в България и моряшките пари идват у нас. Държавата, като дава поръчка за прием на студентите, значи тя поема голяма част от издръжката на обучението им. Но тя не казва - субсидирам те, после плавай под чужд флаг, но живей в България и харчи парите си тук. На практика държавата произвежда един кадър, а той избира дали да живее в България и къде да харчи парите си. Какво може да се направи? Вторият вариант с високата такса води до по-скъпо образование за студента, но ако е кредитирано, това ще го стимулира след това да започне работа по професията си. Кредитират те, за да получиш морско образование, и след това за някакъв период го изплащаш. Така, дори човек без финансови възможности, ако желае, може да се изучи, като подпише договор за ползване на студентски кредит и после спокойно го изплаща, без това да вреди на личните му финанси. Има и друго. Подписал веднъж такъв договор, той сам се стимулира да учи, защото знае, че после ще трябва да връща едни пари. Сегашните форми на студентски кредити, които банките предлагат, доколкото съм запознат, са чисто банкови инструменти за постигане на печалба и там няма морска политика и регулация на държавата.


- Можем ли да станем още по-силна морска нация?

- Определено можем, но силна морска нация не се става само с количество. Мисля, че наближава таванът на възможността за максимален брой прием на студенти. Това най-добре ще кажат учебните заведения. Например тази учебна година в Морското училище само навигаторите по редовна поръчка са 180 човека. А навигаторите, които в момента завършват по редовна поръчка, т.е приети преди 4 години, са над 100 човека. Следващият много актуален и изключително важен въпрос е за качеството на тези нови кадри. Битува някакво разбиране, че качеството на морските офицери е по- ниско от това, което е било преди.

- Коя е причината за това положение?

- Обяснението е, че първо държавата ни сама намали критериите за подготовката и ги сведе до минималните в конвенцията. Преди политиката на държавата бе да произвеждаме малко, но изключително добре подготвени морски кадри, с които България да е разпознаваема по света. И точно тези, които в момента критикуват сегашното качество на морските лица, излизащи от университетите, преди 10 години бяха най-активните в настояването за промяна в изискванията за придобиване на правоспособност. Защото не искаме българин да става капитан най-рано на 36 години, а за хърватина да е на 28 години. Добре. Смъкнахме изискванията до минималните на конвенцията. Увеличи се приемът на студенти, защото има търсене. Това обаче върви паралелно с реалностите, които много добре знаем, с навлизането на компютърните технологии, модерните комуникации и т.н. Младият човек вече има избор да учи такива специалности, които също са доста добре платени. И немалка част от най-качествените младежи отиват да учат в чужбина. Сблъскваме се с нежеланието да избереш моряшката професия заради това, че си ограничен на борда на кораба. Тоест, цениш личната си свобода в много по-голяма степен. Това доведе до отлив на най-добрите, завършващи средно образование младежи от морското образование, при положение, че навремето това бе най-елитното образование, особено за морските градове Варна и Бургас. Затова училищата смениха тактиката си. От няколко години започнаха активна реклама по всички градове, обикалят цялата страна, за да запознаят младите хора какво е това моряшката професия. Определено мога да кажа, че тази нова политика е правилната и дава резултат, защото имам директни наблюдение от постъпващите през последните години. Само 10-20% от тях са младежи, които живеят край морето, всички останали са от вътрешността на страната. Знаем в колко региона, особено Северозападна България, е трудно да се намери работа. И сега младите хора от тези краища имат възможност да отидат и да изкарват добри пари и да се връщат по родните места, където евентуално да ги харчат. Не мога да приема роптанията, че, видите ли, какви качествени млади кадри завършвали преди. Ами по него време от ВВМУ излизаха по 30 навигатори на година, а сега са в пъти повече. Естествено, тук играе роля и личната мотивация на студента и неговото желание за развитие. Така че един процент от завършващите са много добре подготвени, други по-слабо.

- Естествено е да има забележки по отношение качеството на образователния процес, нали?

- Има много забележки по отношение на образователния процес, има проблеми и с преподавателския състав. Малко са капитаните и механиците, които ще оставят всичко, което им дава морето, за да работят като преподаватели, ако не им се предлагат четирицифрени заплати. Това са вече политики на университетите за привличане на специалисти. Впрочем те намират и алтернативни пътеки и привличат работещи на брега професионалисти от морската сфера. Тоест, работиш в някакъв морски бизнес и в същото време отделяш от своето време, за да учиш младите хора на занаят. А практиката е безценна, когато се дава директно. В случая и самият бизнес има полза, защото може отрано да си подбере качествени млади кадри. Пък и освен, че дават по-добра подготовка, могат да открият пред младия човек нови хоризонти и да го привлекат към моряшката професия. В тази връзка много е важно как ще бъде представено морето и морската професия на младите хора. В един ден , дори още по време на обучението си, той ще се срещне с него. И ако не е подготвен за трудностите, които го очакват, може бързо да се разочарова и отдръпне още в началото. Ако пък никой не му отвори сетивата за тази красива професия и за качествата, която тя развива в човека, може да не забележи предимствата й. Тук обучителите имат изключителната роля да насочват младите хора.

Моряшката професия е изключително интересна. Тя не е чисто техническа професия, в смисъл просто да отиваш на работа с инженерна подготовка и точка. Ти се обвързваш емоционално с морето и трябва да можеш да го разбираш. И да му служиш. По най-достойния начин. Това го могат само знаещите.


Източник: Черно море