Искат учредяването на Президентска награда Вапцаровска международна премия "Морето и машините" | ||||||
| ||||||
Ето какво още споделя той в информация до медията ни: Има някаква дълбока символика и вътрешна духовна сила в тези факти: Пътят, който нашият Военноморски флот измина от Русе и Варна до петте морета, на които военните ни кораби развяват военноморския ни флаг, е възпят в уникални поетични творби от мариниста Никола Йонков Вапцаров Моряка. Само няколко примера са достатъчни да докажат това твърдение и ще го илюстрираме със следните факти: Пример № 1: В Русе, където е създаден нашият Военен флот на 12 август 1879 година, на 26 февруари 1930 година Никола Вапцаров написва едно от емблематичните си моряшки стихотворения "В Кубрикът" - Кубрик “Беломорец". Тогава Вапцаров е бил на стаж в Дунавския флот - Дунавската полицейска служба. Стихотворението има много интересна съдба и любопитна история, съхранено е в пет различни ръкописа – три ръкописа със заглавие “В кубрикът" и два ръкописа със заглавие “Жажда". Във Военноморския музей във Варна се съхранява един от ръкописите на стихотворението "В кубрика“ на Никола Вапцаров. В последния си вариант стихотворението "В кубрика" е написано на 23 февруари 1931 г., когато Вапцаров е на учебна практика на кораба "Камчия". Част от него поетът всъщност пише, докато е на служба на торпедоносеца "Дръзки". Интересен е и поводът за създаване на стихотворението. Приятел на Вапцаров го моли да напише нещо за него и хората, работещи в кубрика. Вапцаров написва стихотворението, кръщавайки го "Жажда". Приятелите му обаче слагат заглавието "В кубрика на Камчия" за по-голям ефект. Писмото, съдържащо оригиналния ръкопис на стихотворението, е запазено благодарение на мичман II ранг Михаил Пешев. По-късно то става част от фонда на Военноморския музей. Пример № 2: Във Варна Никола Вапцаров израства и се развива като поет и личност, тук той написва над 150 свои стихотворения, откроява се като най-яркото светило на варненския културен небосклон, чиято негаснеща звезда води моряците в трудните плавания в Световния океан. Това е и основателната причина и мотивация за гордите и признателни възпитаници на Морското училище от Вапцаровския випуск (1948-1953), неговите най-ревностни защитници и почитатели, да поставят орелеф на поета Моряк на Рейдова кула в Пристанище Варна-изток, чието копие е вградено и в родната къща на Вапцаров в град Банско. Орелеф на поета Никола Вапцаров Моряка на Рейдовата кула в Пристанище Варна-изток, поставен от Випуск 48-и "Вапцаровски". Мястото не е случайно избрано от Вапцаровци. От Морската гара и Пристанище Варна българските и чуждестранните кораби тръгват на далечното си плаване, тук се и завръщат. Всеки път ги изпраща и посреща Никола Вапцаров, виждайки високо отгоре, от Ноосферата (Сфера на разума) по израза на академик Владимир Иванович Вернадски, Едуард Луи Емануел Жулиен Льо Руа и Мари Жозеф Пиер Тейяр дьо Шарден, своята реализирана МЕЧТА: "Ние искахме нещо огромно, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен широк път, ние искахме простор" ("Импресии от параход "Бургас"). Ноосферното учение, мисловните полета на планетата, мислещият пласт, психическата атмосфера, прочувственият съюз на душите, е едно послание към бъдещето. Това футорологично послание ни помага да разберем по-добре мащабите и значимостта на планетарния хуманизъм на творчеството и личността на Никола Вапцаров, неговата непоколебимата вяра в силата и свободата на човешкия дух, завладяващият Вапцаровски житейски оптимизъм! През 2019 година човечеството ще чества 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров - Моряка, поетът, който прослави нашата Родина далеч зад нейните географски граници. За утвърждаване авторитета на Република България в глобализиращия се и дигитален свят като Държава на духа, по определението на академик Дмитрий Лихачов, неоспорим принос има и поетът Никола Йонков Вапцаров – Моряка. Пример № 3: Учебната практиката на Никола Вапцаров по специалността преминава в Аеропланната работилница в Божурище, на катера "Стефан Караджа" в пристанището на Русе (1930 г.), във Варна на торпедоносец "Дръзки“ (1931 г.) и във Варненската електроцентрала. През април и май 1932 г. практикува на кораб "Бургас“. Посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Порт Саид, Хайфа, Родос, Мармара и др. Това пътуване заляга дълбоко в душата на поета и е отразено в "Импресии от парахода "Бургас“ и в стиховете му. В Морското училище литературните способности на Никола Вапцаров се развиват. В Юбилейния сборник "50 години Морско училище“ са публикувани две негови произведения: "Спомени от миноносците“ и "Марш на випуск 1926 – 1932 г. на Морско училище“. Пример № 4: Темата за морето продължава да вълнува Никола Вапцаров и след завършването на Морското училище. Та има ли човек, която ще остане равнодушен към онази вътрешна духова сила и виртуозното майсторство на поета Огняроинтелигент, което се излъчва от Вапцаровия реферат за морето? Няма да говоря за морето като източник на безбройни материални блага, няма да давам сравнителни статистически данни – колко пъти например водният път е по-евтин от железния, няма да говоря за неговото голямо влияние върху икономическия развой на една държава, няма да говоря, как всяка нация гледа всячески да се мият нейните брегове от море, няма да говоря как всякое градче на морето, всяко островче представлява жизнен интерес за народите, какво стратегическо значение има то. Целта ми ще бъде да пробудя тази любов и във вас, в тези, които са го видели малко и не са почувствали тъй осезателно неговата многолика красота. А в онези, които не са го видели – да събудя стремеж към него. Исках да ви сродя с морето. Исках да го обикнете, както го обичат моряците. А тяхната обич е безгранична и силна, изразена в безброй легенди които сведочат в нея. Много факти и доказателства свидетелстват (сведочат, по красивия автентичен изказ на Никола Вапцаров от 1932 г.) за нарастващата значимост и актуалност на темата за Черно море в нейните исторически, геополитически, военни, икономически, енергийни, културологични, научни, правни и народопсихологически аспекти. На 12 август 2019 година се навършват 140 години от създаването на Военноморските сили на Република България. Този празник се чества не само от военните моряци и цивилните служители, които работят във флота. Това е празник и на българската морска общественост и всички, които са свързани с морето, морското образование, морските професии и морската индустрия, морската духовна култура и изкуство. По традиция празникът се отбелязва през втората неделя на август и се предшества от Седмица на морето, като по този начин се превръща и в празник на целия български народ, който отдава заслужена почит на морските труженици и защитниците на сините граници на Родината. Богата е историята на Военноморските сили на Република България. Създаденият на 12 август 1879 година в град Русе с помощта на подарените от Русия кораби, днес Военноморският ни флот развява флаг на пет морета. Три военни кораба – базов миночистач “Прибой", минен ловец "Цибър" и фрегата "Дръзки" – развяха военноморския флаг на пет морета: Черно море, Мраморно море, Егейско море, Йонийско море и Средиземно море. В 140-та годишна история Военноморският флот е записал много славни страници и е съхранил богати бойни и духовни традиции. Дейността на Военноморските сили и морското образование са неразривно свързани и това е напълно обяснимо. Три години след създаването на военния ни флот на 12 август 1879 година, също в град Русе, на 9 януари 1881 година е създадено Морското училище, което от 1949 година носи името на Никола Йонков Вапцаров Моряка – величаво поетическо дарование в световната духовна култура и морячеството, най-яркото светило на варненския културен небосклон. С особено вълнение Денят на Военноморските сили се отбелязва от моряците Вапцаровци, които гордо развяват родния трибагреник по всички морета и океани. Националното знаме на Република България се издига в предната част на морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища (Закон за Държавния печат и Националното знаме на Република България) С поезията си Никола Вапцаров – Моряка, издигна оригинални световни идеи – Духовно единение на Човека и Машината, вдъхна Душа на машината, чието значение в новия дигитален технологичен свят векът на Индустрията 4.0 тепърва ще нараства. Всичко това, взето заедно, мотивира и даде основание на членовете на Клуб "Военни моряци" при СОСЗР-София и Вапцаровския випуск на Морско училище (1948-1953) да подкрепят учредяването на Президентска награда Вапцаровска международна премия "Морето и машините" за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването. Подкрепа за учредяването на Президентска награда Вапцаровска международна премия "Морето и машините" се получи също така и от: 1) Съюз на офицерите от резерва-клуб "Маяк" Бургас (Морски Клуб "Маяк" Бургас) Капитан II ранг о.р. Лъчезар Станчев, Председател на УС Капитан I ранг о.р. Цветан Жеков, бивш Председател на УС 2) Съюз на моряците ветерани – Бургас Капитан I ранг о.р., к.д.п. Христо Мушков – Председател на УС Учредяването на Вапцаровската международна премия "Морето и машините" ще бъде и една достойна стъпка за национално и държавно посрещане на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. - 2030 г.). Република България се нуждае от нов тип магистрали – духовни магистрали, морски магистрали, магистралите на синята икономика, духовното и научното развитие. Випуск ’48 на Военноморското училище, наречен “Вапцаровски (1948-1953)" изиграва най-важна роля за монументалното съхраняване на паметта на Вапцаров. Името на Морско училище, както и името на Випуск ’48 са два уникални феномена в историята на висшето морско образование не само в Република България. Малко са университетите по света, които носят името на свой възпитаник. Литературните произведения на Никола Вапцаров са един от най-високите върхове в световната поезия за морето и моряшкия живот. Той внася нещо ново в световната художествена литература и културата на мореплава- нето – сродява човешката душа с морето и машините! Именно любовта на Никола Вапцаров към морето и машините, на които вдъхва душа, е най-голямото духовно завещание към Морското училище и моряците, които и до днес изпитват и ще продължават да изпитват неговата магнетична сила. Това духовно завещание е оценено от морската общественост на България както приживе, така и след смъртта на поета Моряк. Тъкмо поради огромната следа, която е оставил Вапцаров в душите на възпитаниците на Морското училище, те са първите, които след неговия разстрел на 23 юли 1942 г., обединени в различни сдружения, започват да организират чествания на Никола Вапцаров, издават многократно Вапцаровски лист с негови стихове и статии за него, организират поклонения на гроба му, поддър жат постоянни връзки с майката на поета баба Елена и неговата съпруга Бойка Вапцарова, приемат ги като част от Морското училище. Мои многолетни проучвания категорично и неоспоримо доказа, че съвипускниците на Никола Вапцаров, възпитаниците на Морското училище, моряците от военния и търговския флот, командването на Военноморските сили са главният фактор и двигател на процедурите и процесите по издигането на Никола Вапцаров като покровител и патрон на Морското училище през 1949 година. Поредният 48-и випуск 1948-1953 г. на Морско училище носи името Вапцаровски, дадено от майката на поета Елена Вапцарова, която заедно с Бойка Вапцарова са били специални гости на тържеството при производството на випуска на 23 юли 1953 г. Вапцаровският випуск (1948-1953) има изключително голям принос за развитието на Военноморския флот, Търговското корабоплаване, корабостроенето, морското образование и морската наука, националната икономика, българската дипломация, международния авторитет на морска България! Признателните Вапцаровци от 48-и випуск са изградили 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. Вапцаровският випуск продължава да дава своя принос за прослава на Вапцаров и Морско училище. |