| Какви са пропагандите и фалшификациите в ореола на Георги Димитров? | ||||||
| ||||||
Всичко започва на 27 срещу 28 февруари 1933 година - само пет седмици след идването на Адолф Хитлер на власт. Тогава в парламента в Берлин - Райхстага, избухва огромен пожар. В опожарената сграда полицията арестува на място холандеца Мариус ван дер Любе, а зам.-председателят на комунистическата група в Райхстага Ернст Торглер се предава сам. Пожарът, която нанася огромни щети, дава повод на Хитлер, който няма мнозинство в парламента, да издаде "Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата", която позволява разправа с политическите му опоненти. Така на 3 март е задържан и Ернст Телман - депутат и председател на Комунистическата партия на Германия (държан в затвора и разстрелян в концлагера Бухенвалд на 18 август 1944 г.). На 9 март обаче в Берлин изненадващо са задържани трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, които също са обвинени за подпалването на парламента. Твърди се, че арестът им става случайно, след сигнал на келнер в берлинската бирария "Байернхоф", който решил, че тримата говорят на руски. Оказва се, че Димитров вече е известен на полицията и се смята, че арестът му е опит за свързване на Коминтерна с палежа. Той има алиби за нощта на атаката, когато се намира във влака от Мюнхен за Берлин. В архивите е запазена информация, че е пътувал с жена, с която се познавал отскоро, като по-късно разследването разкрива, че е имал множество любовни връзки, някои от които паралелни. Самият Димитров заявява по-късно пред съда: "Трябва да знаете, че не съм нито импотентен, нито хомосексуалист, а мъж". В края на март той е пратен в затвора "Моабит" в Берлин. През голяма част от престоя си там е окован с вериги, заради което пише многократни протести до администрацията. В същото време обаче има достъп до библиотеката на затвора, където води дневник и активна кореспонденция със свои близки и политически съратници. На 27 май, по време на престоя му зад решетките, съпругата му Люба се самоубива, хвърляйки се от прозореца на психиатричен санаториум в Москва, за което той научава малко по-късно. Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, на 18 септември, обвиняемите са преместени в Лайпциг, където трябва да се проведе съдебният процес. Оттам идва и неговото име. Основният подсъдим е психически неуравновесеният холандски комунист Мартин ван дер Любе, а Димитров, Попов и Танев, заедно с Торглер, са обвинени в съучастие. Първоначално нацисткото правителство в Берлин е уверено в благоприятния за него изход от процеса, затова допуска той да е достъпен за обществеността. Акредитирани са множество журналисти от цял свят и дори в началото са излъчвани директни радиопредавания от съдебните заседания. Постепенно обаче, властите започват да ограничават достъпа до делото, живите излъчвания по радиото са спрени, а в пресатa почти изчезват статиите по въпроса. Още след ареста Георги Димитров си наема адвокат, но впоследствие се отказва от него и избира цяла група защитници - двама българи, германец, американец и трима французи. Те обаче не са допуснати в процеса, а няколко от тях, явили се въпреки това в съдебната зала, са осъдени на 10 дни затвор за оскърбление на съда и експулсирани от Германия. В отговор Димитров се отказва от назначения му служебен адвокат и заявява, че ще се защитава сам. Поема и защитата на Попов и Танев. Пред Имперския съд Димитров се държи предизвикателно, позовавайки се ловко на либералното германско законодателство, разпитва свидетелите на обвинението, произнася пропагандни речи и пет пъти го гонят от залата заради острите му реплики. Особен отзвук предизвиква разпитът му на явилия се като свидетел висш националсоциалистически функционер Херман Гьоринг - по онова време министър на вътрешните работи на Прусия, който изпуска нервите си и е подложен на подигравки от Димитров. Така българинът привлича вниманието на медиите и става централна фигура в процеса. Присъдите са произнесени на 23 декември. Ван дер Любе е осъден на смърт и по-късно екзекутиран чрез обезглавяване с брадва, а останалите обвиняеми са оправдани. Очевидно е, че палежът не може да бъде извършен от един човек, но липсата на доказателства оневинява останалите. Въпреки това тримата българи са задържани заради неизяснения им правен статут при липса на редовни документи за гражданството им. По-късно са преместени в затвор на Гестапо в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 година. Още след края на процеса Георги Димитров настоява пред германските власти да бъде екстрадиран в Чехословакия и Франция. Сред властимащите в Берлин обаче има разногласия за съдбата на тримата оправдани българи. Гьоринг настоява те да бъдат изпратени в лагер. Твърди се, че дори планира да бъдат отвлечени и убити, но не се решава да действа без съгласието на Хитлер, който обявява публично, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени. В същото време обаче българският министър-председател Никола Мушанов отказва да ги приеме в България, опасявайки се от политическите последствия при евентуален публичен процес, защото по това време срещу Димитров има издадена смъртна присъда (заради организирането на Септемврийското въстание през 1923 г. Димитров е осъден задочно на смърт и иска да се защитава пред съда - б.р.). Така на 13 февруари правителството обявява, че не смята тримата оправдани в Лайпцигския процес за български граждани. Три дни по-късно обаче те получават съветско гражданство, а на 27 февруари са екстрадирани от Германия и заминават за Москва с редовен самолетен полет. Там Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна и като такъв ръководи антифашистката борба в Европа през следващите години. Много години след Лайпцигския процес се окзава, че прословутите речи на Георги Димитров са манипулирани от германската социалистическа партия. В тях са вмъквани пасажи и думи, които Димитров никога не е изричал. Напълно е коригиран и немският му език, който не е перфектен. Най-фрапиращо е разкритието, че комунистите както в ГДР, така и в България, десетилетия използват като пропаганда фрази от заключителната реч на Димитров, която всъщност той изобщо не произнася. Това доказва преди няколко години германският историк професор д-р Детлеф Йозеф, който прави сравнение между оригиналните речи на Димитров и онова, което е публикувано, откривайки големи разлики. А за заключителната реч Йозеф установява, че още преди Димитров да успее да я произнесе, съдът излиза с присъда. Възмутен, българинът скача и иска думата, но съдията Вилхелм Бюнгер не му я дава и прекратява процеса. Така речта остава само на хартия. А в нея е известният пасаж за Галилео Галилей: "И изправен пред съда, Галилео с дълбока убеденост е викнал: И все пак тя се върти! Тази научна теза по-късно става ценност за цялото човечество. Ние, комунистите, днес можем не по-малко решително да кажем: И все пак то се върти! Колелото на историята се върти напред, към една съветска Европа, към един световен съюз на съветските републики. И това колело, движено от пролетариата, под ръководството на Комунистическия интернационал, няма да бъде спряно чрез никакви заличителни мерки, чрез никакви затвори и смъртни присъди. То се върти и ще продължи да се върти до окончателната победа на комунизма! За себе си лично аз не искам да се превръщам в мъченик посредством една присъда, която да ме произведе в подпалвач. Искам да остана борец. И да живея поне още 20 години, за да се боря за комунизма, след което спокойно да умра!". |
https://www.varna24.bg/novini/interesno/Kakvi-sa-propagandite-i-falshifikaciite-v-oreola-na-Georgi-Dimitrov-899846
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.