Тази жена отгледа 18 деца като свои | ||||||
| ||||||
Борис и Нина - те са две от общо осемнайсетте деца, които Ганка Иванова от София приютява в дома си и гледа като свои. Тя е първият професионален приемен родител в България. Момчето е на осем месеца, изоставено в столичната първа градска болница. Момичето е на три години. Идва от защитено жилище. Ганка разказва, че биологичните им родители никога не са се интересували от тях. "И двамата са изоставени на ниво родилен дом. Родени и на следващия ден са изоставени", разказва тя. Борис и Нина все още не са вписани и в регистрите за осиновяване. "Ние за тях сме мама и тати. И те имат нужда да казват на някой "мамо".Те са си моите деца. Тук са проходили. Тук са проговорили. Почти всички бебета, които са минали, са проходили у дома. Правили сме прощапулници, правили сме рождени дни", казва още приемната майка пред Нова тв. 18 деца, 18 съдби. Освен приемните, Ганка има и две биологични деца, които вече са големи. "Някак си може би имам потребност, и аз не мога да го обясня. Правя го с лекота. Затова казвам, че това е призвание, не е професия. И като започнат да говорят, че го правим за пари, много ми е болно", споделя още Ганка. Всичко започва през далечната 2006 година, когато за първи път се грижи за дете без родители. Впоследствие го осиновява. Петя вече е тийнейджър, на 14 години. "Тя не беше виждала хладилник по това време. Явно храната й е била недостатъчна. Когато стана спешно настаняване, аз бях направила набързо супа и кюфтета и тя почна с тези кюфтета. Най-вероятно имаше някакъв страх да не остане гладна. И до ден днешен, тя си прибира чипс и лакомства, трупа си ги в нейната стая", разказва още Ганка Тя се грижи и за бебето, което през 2012 година е обявено за продан от родителите си срещу 5 000 лева. Майката и бащата са били наркозависими. В дома на Ганка е настанено временно и друго дете, също подготвяно за продажба. Майката е била част от канал за трафик на новородени. Разделите с децата са трудни. Тогава емоцията надделява над професионализма. Някои от децата са осиновени в България, други в чужбина. Много малка част от осиновителите обаче поддържат връзка с приемните родители. Но приемната майка се надява,че някой ден "нейните" деца, както ги нарича, ще разберат за нея и ще поискат да я видят. |