Вашето име  
 Вашият e-mail адрес  
 Име на получателя  
 E-mail на получателя  
Светлината на надеждата в "Молитва" на Владимир Димитров-Майстора
Автор: Пламена Николова 13:00 / 04.04.2020Коментари ()2339
©
Картината на деня на Градската художествена галерия - Варна днес е една от най-представителните голямоформатни творби в нейната постоянна експозиция - "Молитва" на българския класик Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), съобщава Нина Локмаджиева. 

Това е картина, пред която и в добри, и в трудни времена заставаш  с благоговение. Тя е разположена на специално място в галерията – в шпалир от шедьоври на Майстора. Тръгнеш ли към нея, ти преминаваш покрай всеки от тях така, както вървиш през църква, вглеждайки се в образите на светци по стените. А когато стигнеш пред нея, разбираш, че си застанал пред олтара. Ангелската мъгла, в която са обгърнати петте белолики девойки, те кара да се смълчиш и да се почувстваш част от тайнство. Можеш да се изкушиш да отправиш своя молитва, а може и просто да се оставиш на благодатта на тишината. Сигурното е, че ще си тръгнеш с леко сърце и висок дух.

Сега, в дните на страхове и тревоги, това енигматично платно, излъчващо като че ли небесно сияние, и от екраните на нашите електронни устройства ни дава усещането за светлина и благодарност. И ни повежда по пътя към нашия вътрешен храм – пътя на надеждата. 

Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на Градската художествена галерия – Варна, представя Картината на деня: 

"В постоянната експозиция на Градска художествена галерия-Варна е живописното платно "Молитва" на Владимир Димитров-Майстора. Според изследователите на изкуството, възможно е то да се датира към 20-те години на ХХ в,. ако е съотнесено към едноименната картина на художника, която се намира в ХГ- Кюстендил с инв. №40. 

Това, което свързва двете произведения, освен идентичният им сюжет, са две подготвителни рисунки, изпълнени с молив върху хартия от колекцията на ХГ в Кюстендил. Те са публикувани в каталога "Майстора", издаден по повод юбилейната изложба на художника през 2012 г. в НГ. Едната рисунка е озаглавена "Скици" е с инв. №1414, с размер 34/21 см и представлява съставно изображение с девет миниатюрни композиции с наброски за композицията "Молитва" и четири миниатюрни портрета между тях, единият от които е автопортрет на художника. Именно във втората, трета и петата от скиците откриваме най-голямо сходство в композиционното решение с "Молитвата" от ГХГ-Варна с инв. № 47. Картината е едно от най-ранните произведения в колекцията на Варненската галерия, закупена от частно лице - през 1957 година, още когато Владимир Димитров Майстора е жив. Трите скици на рисувалния лист показват различни варианти на композицията, която е замислена като фриз с пет изображения в два реда на девойки с молитвено скръстени ръце с допрени длани и пред гърдите на фона на небе, покрито с облаци. Колоритът е светъл, в диапазона на пастелните меки цветове, внушението е за духовни образи, изплували от мъглата на небесните селения. За този мотив художникът споделя "...за положението на ръцете все още не съм окончателно установил. Важното е да се предаде настроението. Изражението на лицата трябва да бъде съвсем чисто, молитвено." 

В двете живописни платна "Молитва" на Варненската и Кюстендилска галерия, има съществени различия, композиционни – фризообразно разгънато в едното, другото е иконично решено, както е в иконите на принципа на изокефалията; има разлики във фона – първият е с облаци, другият с цветове на слънчогледи; в одеждите също има различия – едните фигури са с бели ризи, другите са с кюстендилски носии. Но и в двете картини ясно са изразени похватите на Майсторовият стил – да постигне красота в духовния образ на българката. Забележимо е повторението на определени образи в различни проекции, този изобразителен похват е заимстван от иконографията на българската икона. 

Защо близостта с иконата е в този момент е била толкова нужна за Майстора. В 20-те години на ХХ в. в неговата биография се случват много динамично различни събития. 1922  г. Майстора прави първата си самостоятелна изложба в София, по същото време когато Борис Георгиев открива първата си самостоятелна изложба в Художествената академия в София. През юли с.г. заедно с приятеля си Борис Георгиев от Варна заминават с кораб до Италия. Там Майстора остава до 1923 г., участва в изложба на римските художници, запознава се с американския колекционер Джаон Оливър Крейн и сключва контракт с него. В същата година от март до май пребивава в Ню Йорк и се завръща в България. Между 1924 - 1928 г. работи за Джон Крейн повече от 200 произведения. 1926 г. за него е активна, тогава открива изложба в София в Художествената академия. Тя и следващата 1927 г. за художника са наситени с пътувания, рисува на остров Сицилия в Сиракуза, показва в София творбите си от Цариград. Следващата година прекъсва договора си с Крейн и пътува до Чехия, Австрия и Германия. Именно в този период от време - 1928 г., можем да допуснем, че попадат и двете картини "Молитва" - когато се завръща в родния си край село Фролуш, Кюстендилско. През април 1928 на 14-ти силно земетресение разрушава почти напълно град Чирпан и Първомай /старият Борисовград/. Но това не е всичко, между 18 и 25 април Пловдив, Гълъбово и Поповица са ударени от земетръс с чудовищна сила – една четвърт от Пловдив е с разрушени сгради, загиват 120  души, 1000 са ранени, пострадали са 240 села, 402 държавни и общински сгради и училища и 250 църкви са разрушени. Равносметката е, че е засегната от разрушителната сила на земетресението една седма от територията на България, като в Южна България са разрушение над 73 000 сгради. Бедствието е чудовищно и в две от малките скици виждаме изобразени с тънка контурна линия множество човешки глави, а лица им са белязани с две линии, като с кръстен знак. В средата между тях е изобразена една женска фигура с вдигнати към небето ръце. Между този апокалипсис на смъртта за картината си, художника избира другият вариант в скиците, този с ангелските образи на пет млади момичета в молитва. Това е може би единствено по иконичността си произведение на Майстора, в което той се обръща с молба към Бога и в живописта му се усеща, как зад мъглявината на облаците лъчите на слънцето леко осветяват и разсейват напластените облаци на човешката мъка и дават надежда за живот. Тази надежда е изобразена с цъфналите слънчогледи зад молещите се млади момичета в народни носии в "Молитвата" от ХГ-Кюстендил като образ на едно възраждане човешкия дух сред природата."

За да почувствате галерийната атмосфера и от дома, можете да посетите виртуално Градската художествена галерия – Варна. Виртуалният тур представя постоянната експозиция: https://www.google.com/maps/@43.2068534,27.9191249,2a,75y,292.47h,73.66t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTuz2iDDSOhquDLKjy0zisA!2e0!7i13312!8i6656.

Открийте още произведения в сайта http://varnacityartgallery.com/ и на Фейсбук страницата на Галерията https://web.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery/. Харесайте страницата, за да научавате първи новините от ГХГ – Варна.


https://www.varna24.bg/novini/varna/Svetlinata-na-nadezhdata-v-Molitva-na-Vladimir-Dimitrov-Maistora-952932
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.