© Varna24.bg

- Какви са очакванията към основния приходоизточник, местните приходи?
- За община Варна това наистина е най-големият приходоизточник. Изпълнява се в по-голямата си част. Има проблеми с постъпленията по сделките с недвижими имоти и приходите от данъка върху придобиване на имущество по възмезден и безвъзмезден начин. Това е обяснимо при сегашната тежка ситуация на пазара за недвижими имоти. Ние намалихме значително размера на тези приходи спрямо миналата година. Струва ми се, че до края на годината няма да може да бъде изпълнен планираният размер. Дано да имаме компенсация от другите приходоизточници. Все пак трябва да припомня, че община Варна прие рестриктивен бюджет, съобразен с условията на финасовата и икономическата криза. Ние намалихме разходите до размера на очакваните приходи. За разлика от други общини, които необосновано повишиха своите бюджети спрямо миналата година с кухи приходи, които няма да бъдат изпълнени.

- Ще има ли допълнително съкращаване на разходите?
- Сигурно ще се наложи, защото нещата до края на годината няма да се подобряват, а ще се влошават.

- Първо на кои ще посегнете?
- На тези разходи, от които можем да се лишим. Винаги, когато тръгваме към съкращения, първо посягаме на представителните разходи, за културни мероприятия, които може да не се състоят, ограничаване на командировките, на издръжката на администрацията. На последно място ще се посяга на разходите в сферата на образованието и на социалните разходи. Там засега няма да има съкращения.

- Колко намаляват приходите в сравнение с миналата година?
- Миналата година изпълнихме бюджет в размер на 217 млн. лв., от които 215 млн. в разходната част и 2 млн. преходен остатък. Тази година той е разчетен на 200,9 млн. лв. Надявам се да успеем да се вместим в тази рамка.

- Посягате ли на капиталните разходи?
- Програмата за капиталови разходи за 2008 г. бе 65 млн. лв., а за тази - 48 млн. лв. Тук обаче трябва да прибавим и средствата по спечелените проекти по оперативните програми, които също са за инфраструктурата. На практика излиза, че сега имаме по-голяма програма спрямо миналата година. Ето един от начините да компенсираме неблагоприятните последици от кризата и усилено работим в тази насока. Затова ни и сочат за пример, което е повод за самочувствие и гордост.

- Взаимоотношенията с централната власт в условията на криза са обявени като една от темите на срещата, има ли резерви в тази насока?
- Има, и то немалко. В началото на тази година беше приета наредба на 3 ведомства за привеждане на детските площадки в съответствие с изискванията за безопасност. Мярката е изключително важна. В нашата община има 550 такива площадки. Направихме сметка и се оказа, че за изпълнението на изискванията са нужни още 11 млн. лв. Откъде да ги вземем?! Знам какво може да се получи. Ще направим няколко площадки, на другите ще поставим табели, че не са сертифицирани и не са безопасни за игра. Децата пак ще играят на тях, пак ще се нараняват. Държавата ще е чиста, защото има наредба, ние - също, защото сме предупредили. Но ефект няма да има. Тук е нужно чрез оперативните програми бързо да се уреди финансовата страна на реализацията на наредбата. Тези дни получихме писмо, че се пренасочват средства по оперативните програми от един компонент към друг. Направено е много на ангро, без да се вземат предвид реалните нужди. Иска ми се да видя истински анализ на потребностите на общините, а не да се дават пари на калпак.

- С кои ведомства имате най-големи проблеми?
- С Министерството на финансите работим много добре по оперативните програми. Същото обаче не мога да кажа за МОСВ. Необосновано дълго чакаме да бъде одобрена наша тръжна документация по вече спечелен проект, за да стартират тръжните процедури и да изберем изпълнител.Това означава просрочване на графика за реализация на проекта, който е година - година и половина.
Също така в началото на тази година излезе решение да не се финансират делегираните държавни дейности, като заплати в детските градини, открити след 1 януари 2009 г. Всеизвестни са потребностите от нови детски заведения в няколко големи града, включително и Варна, стига се и до социално напрежение. Затова общината строи нови детски градини и ясли, въпреки всички затруднения, които има. Държавата в един момент обаче казва: няма да плащам за персонала в тях, защото не е разчетено в бюджета за 2009 г. От отговорност ли бяга, не знам каква е причината. А предстои да открием още 2 детски градини до средата на годината. Значи трябва да издъним общинския бюджет, така ли?!...

- А какви възможности предлага публично-частното партньорство?
- И тук срещаме затруднения от нормативен характер. Сключваме договор за публично-частно партньорство. Предоставяме терени за строителство на детски градини и други социални заведения. Когато се извършва разплащането, съответно размяна на активи, частната фирма си приспада ДДС-то, а ние не можем. И ако става дума за 2 млн. лв., ние плащаме 2,4 млн. лв., защото не ни е разрешено възстановяване на данъчния кредит. В случая къде е конституционно гарантираната равнопоставеност на частната и общинската собственост?
Искам да споделя и още един проблем. В европейската и световната практика законово е уреден въпросът за фалита на общини. Зам.-министър Ананиев обяви, че 30% от задълженията на общините не могат да се изплащат. Накрая те ще спрат заплатите, горивата. Причините може да са обективни или субективни, но населението така или иначе има право да бъде обслужвано. Статутът на фалирала община означава приоритетна намеса на държавата, която трябва да застане зад нея със своя бюджет за сметка на намалените права на местната власт, докато бъде възстановена нормалната дейност. Това е добра мярка, върху която законодателят ни трябва да помисли.

Източник: chernomore.bg