2,7 милиарда лева под формата на заеми са раздадени в България

По данни на НАП общата стойност на заемите между физически лица, отпуснати в  България за периода 2001 - 2006 г. възлиза на най-малко 2 милиарда и 700 милиона лева. Това е установила Националната агенция за приходите (НАП) при извършването на ревизии на физически лица, които са обосновали произхода на доходите си чрез заем от граждани. Според тези данни всеки икономически активен гражданин в страната е получил над 300 000 лв. небанков заем, а националната статистика отчита, че средната задлъжнялост на човек е 59 лв. НАП е създала свой собствен електронен регистър на заемите в България, като данните в него сочат, че 99% от взетите от физически лица заеми изобщо не са върнати, преди да бъде получен нов заем. Това беше съобщено на провелата се вчера среща между министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, ръководствата на НАП, НОИ, Инспекцията по труда и представители на браншовите и работодателски организации в България. Според Мария Мургина, изпълнителен директор на НАП, ежегодно държавният бюджет губи най-малко 115 милиона лева под формата на данък върху доходите на физическите лица, укриването на който е възможно заради обосноваването на доход с взети заеми, както и заради ревизии на физически лица, приключили без резултат. „ Имаме една от най-ниските ставки за подоходния данък в ЕС. Тази масова практика трябва незабавно да бъде прекратена", каза на срещата Мария Мургина.

Агенцията за приходите е предложила пакет от законодателни промени, с които да се въведе задължение получените под формата на заем доходи над 5000 лв. да бъдат задължително декларирани в годишната данъчна декларация. Сред другите предложения на НАП е сериозното увеличаване на санкцията за граждани, които не съхраняват касовите си бележки, както и задължение за търговците да отчитат оборотите си в данъчната администрация ежедневно чрез GPRS връзка.

47 процента от пенсиите в България вече се финансират не от осигурителни вноски, а от постъпленията от данъци, съобщи на срещата управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.

Представителите на бизнеса и работодателските организации изказаха своята подкрепа за предложенията да се ограничат кешовите разплащания в страната и за увеличаване на санкциите за укриване на обороти и неиздаване на касови бележки.

"Световната икономическа криза няма да остави България незасегната. Безспорно е, че по време на криза стимулите за укриване на доходи, печалби и данъци нарастват значително. По тази причина се налага да вземем сериозни мерки за повишаване на фискалната дисциплина. Ето защо НАП предложи пакет от законодателни и организационни мерки за справяне с проблема", каза на срещата изпълнителния директор на НАП Мария Мургина.